Себастиан Осорио за тайнствените си любови, за изненадващото обаждане и коя е сбъднатата му мечта

Себастиан Осорио е колумбийски актьор, който е работил в серийни филми и теленовели. 

25-годишният чаровник е от семейство с артистична жилка. Майка му Аура Мария Меркадо е пластичен артист, баща му Серхио Осорио е актьор и режисьор, а баба му и дядо му са писатели.

Осорио започва обучението си в Картахена, но завършва в Богота. След това заминава за Ню Йорк, за да специализира кино и актьорско майсторство, а по-късно се завръща в родината си, за да развие кариерата си като актьор.

Първата роля, която играе Себастиан Осорио, е на Сомбра в "Памбеле", биографичен сериал за бившия колумбийски боксьор, който се появи през юли 2017 г. по RCN. След това той беше извикан да участва в "История на едно престъпление: Колменарес", сериал на Netflix от 2019 г. През следващата година се снима във "Винаги вещица" и "Международните". Най-известните му роли са Емануел в "Картелът на жабите: Произходът", Милан в "Избраната внучка" и Ерик в "Трима братя, три сестри 2". Тази година се снима в "Бял рай" и дългоочакваното продължение на "Грозната Бети".

Себастиан Осорио започва пътя си като актьор през 2017 г., но за кратко време показа, че е готов да поеме всяко предизвикателство, което е поставено пред него. За него всяка телевизионна продукция е школа и начин да продължи да се усъвършенства.

Има едно куче, което обича много. 

Себастиан говори за личния си живот и сподели кои са тайнствените му любови. Не става дума за жени, а за хобита и занимания. Една от тях е любовта към музиката, тъй като обича да свири на китара.

Осорио излизаше близо 2 години с модела Наталия Бекъм. Но от известно време двамата не се следят в социалните мрежи и са изтрили общите си снимки.

Актьорът признава, че обича да е спокоен и да се отпуска, затова след всеки реализиран проект решава да напусне града за малко и да посети морето за няколко дни.

- Как се роди страстта ти към актьорството?
- Винаги съм обичал да си играя на различни неща, да се правя на Батман, да си измислям битки, да повтарям сцени от любими филми, на това "да живея", както някога ме е учил баща ми, опитът да разбера реалността чрез измислицата е упражнение, което разширява визията ми за живота. Така че култивирането на въображението винаги е било моя цел и мисля, че това ме накара да поема по пътя на актьорството. Киното, музиката, литературата, танците, изкуството като цяло ни помага да разберем реалността от друга гледна точка.

- Кога направи първите си стъпки в актьорството?
- На 15 години казах на родителите ми, че искам да съм актьор и започвам да работя по въпроса. На 16 години се записах на актьорски курс. На 17 години се явих на кастинг за сериала "Памбеле" и го спечелих. След това отидох да уча актьорско майсторство в Ню Йорк, където се учат много неща, пробвах много интересна техника, тази на Майснер. Учих там 3 години и половина. После ме извикаха за роля в "История на едно престъпление: Колменарес" и така се върнах в родината си. Всичките ми роли досега са много важни за мен.

- Как би се определил?
- Ако трябва да избера една дума, това би била страст, чувствам, че е от съществено значение в живота ми, защото ме кара да правя всичко от сърце и да се влюбвам все повече и повече в живота.

- Как се чувстваш в образа на Ерик? 
- За мен е предизвикателство да играя мелодраматичен и трагичен герой, с чувство за хумор, това е удоволствие и съм много благодарен, че съм част от този проект.

- Приличаш ли на Ерик?
- Мисля, че Ерик и аз сме много различни. Ерик е импулсивен, той върши безразсъдни и егоистични действия, не преценява последствията от действията си и е доста незрял, аспекти, заради които изглежда забавен.

- Как реагира, когато разбра, че си част от "Трима братя, три сестри 2"?

- Всъщност се явих на кастинг за ролята на Хуан Давид. Направих го и след това не мислех повече за него. За мен беше изненада. Помня, че тогава работих в "Избраната внучка". След седмици ми се обаждат и ме питат за размерите ми. Тогава не разбрах нищо, приключвахме със записите на "Избраната внучка" и гардеробът ми вече беше определен. Попитах ги защо са им моите мерки. Те ми отговориха: "Не знаеш ли? Не ти ли се обадиха?" Казах им, че не са. Помолиха ме да не ги издавам и ми казаха, че са ме избрали за "Трима братя, три сестри 2". Дадох им мерките си, но когато затворих, бях леко объркан - не знаех дали не е било грешка, или наистина е вярно, защото нямах обаждане от продукцията. Спомних си, когато преди около 2 години майка ми ми каза, че ме е сънувала и ме е видяла на плакат с каубойска шапка и ботуши, помислих, че е просто сън и в този момент си казах: "Уау, ако този проект е мой, майка ми може да види бъдещето". След няколко дни получих това обаждане, но ми казаха, че няма да играя Хуан Давид, а Ерик. Стори ми се чудесно. Баща ми е един от режисьорите на "Трима братя, три сестри 2" и когато получих ролята, му се обадих и му казах, че съм спечелил кастинга. Тогава той ми каза, че и той ще работи в тази продукция като режисьор. За мен беше вълнуващо преживяване да работя с баща си, да ме режисира. Винаги съм ходил на сета с него като по-малък и съм гледал как режисира всички актьори. Да участвам в теленовела, която той режисира, за мен е сбъдната мечта.

- Какво помниш от вечерта, преди да започнат записите?
- Първите няколко дни преди началото на нов етап от живота ми ми е трудно да заспя, мислейки за всичко, което може да се случи и какво бих искал да направя, така че вечерта, преди да започна да записвам, се въртях в хотелското легло, мислейки за сцените от следващия ден, пресъздавайки ситуациите в ума си, за да си представя различните пътища, по които сцената може да поеме, преминавайки през диалога отново и отново, за да видя как ще го кажа и си казах "успокой се, работата е готова, сега трябва само да играеш".

- Как мина първият ти снимачен ден?
- Първият снимачен ден за мен беше в имението на Рейес, много хубава къща в покрайнините на Вия де Лейва, където щях да прекарам по-голямата част от времето си през следващите 5 месеца, и се почувствах като истински Рейес. Първата сцена, която записахме, беше с брат ми Леон (Хуан Мануел Рестрепо) и баща ми Хуан Рейес (Марио Симаро), в която се връщахме от парти сутринта и това, което ме развълнува най-много в този момент, беше възможността да карам Ford Ranger Raptor с пълна скорост заедно с брат ми, пеещ песента, която избрахме да бъде химнът на нашите герои, "Cambia" на Тангана и Карин.

- Как приемаш успеха на тази теленовела, която се излъчва във все повече страни?
- За мен е много хубаво изживяване да получавам обичта на толкова много фенове и зрители. Ценя много тази обич. Направихме тази история с много любов, наслаждавахме се много на всяка сцена. За мен бе удоволствие да работя с такива големи имена, с такива прекрасни колеги. Научих много от тях. Този проект остава в сърцето ми завинаги.

- Когато се е излъчвал първият сезон, си бил дете. Помниш ли нещо?
- Да, бях дете, бях на 5 г. Когато го излъчваха, аз играх на футбол с приятелите ми и нямах време да гледам телевизия. След това разбрах, че е бил истински феномен и започнах да виждам разни неща чрез фен страниците на сериала. Имах възможността да се запозная с Хуан Алфонсо и тогава се докоснах повече до теленовелата. Всички момичета говориха за Майкъл Браун и за Марио Симаро. След това се запознах и с дамите, защото всички те са символи на Колумбия. Така че за мен беше чест да съм част от втория сезон.

- Как протече съжителството с останалите актьори през тези месеци на записи?
- Беше много хубаво. Пет месеца бяхме във Вия де Лейва, много красиво място. Прекарахме си много добре, снимахме всеки ден на тази жега. Станахме си приятели.

- С Хуан Мануел Рестрепо (Леон) имате силна връзка. Работили ли сте и преди заедно?
- Никога преди не бяхме работили заедно. Бяхме чували един за друг, но не се познавахме. По време на репетициите в Богота разговаряхме и стигнахме до заключението, че тези герои са всъщност един. Един герой, разделен на две. Изхождайки от това, между нас се създаде много красиво приятелство и това ни помогна сцените да се получат толкова плавно, измислихме си поздрави като "Оооо", детайли, които дадоха живот на героите. 

- Помниш ли някоя любопитна случка от записите?

- Имаше сцена, в която трябваше да яздя кон и да си кажа текста. Беше сложно. Паднах от коня, бях с Хуан Мануел в тази сцена, която не беше трудна, но се случи. В други сцени сме тичали в галоп с конете и не се случваше нищо. Но в тази сцени конят ми се изплаши. Конете са много чувствителни и когато се изплашат, почват да тичат много бързо, аз изгубих равновесие и накрая паднах върху камъни. Цялото тяло ме болеше, имах синина на лицето, едно парче от зъба ми се счупи. За щастие, не ми се случи нищо по-сериозно. Любопитното е, че излъчиха именно този дубъл от сцената, но в ефир се вижда до мястото, преди да падна от коня. Това е сцената, в която бягаме от полицията. Един от първите епизоди.

- Какво правиш, когато не се снимаш?

- Опитвам се да изпълня живота си с много изкуство, свиря на китара, спортувам, тренирам бокс, практикувам планинско колоездене, харесва ми адреналинът, обичам морето. Обичам да пътувам.