Асуде убеждава Ресул да присъстват на празничната вечеря, организирана от Сьонмез. На тържеството пристига и Фираз, който за първи път се запознава с Доа.
Домакинята Сьонмез благодари на всички гости с трогателна реч, пожелавайки им новата година да донесе преди всичко любов. Докато останалите се забавляват, Пембе изпитва силен дискомфорт от присъствието на живата музика, която не съответства на нейните убеждения.
По-късно се появяват Асуде и Ресул, което силно изненадва Нурсема, а Фираз бърза да поздрави майка си.
През това време пред ресторанта пристига Гьоркем. Гледката, която се разкрива пред очите ѝ през прозореца – Доа и Фатих, танцуващи в опасна близост – я вцепенява от ярост.
Празникът обаче се превръща в истински ад. В ресторанта нахлуват маскирани мъже, които хладнокръвно заключват всички изходи. Те заливат помещението с бензин и драсват клечката.
Пламъците избухват мигновено, настава неописуема паника. Мъжете отчаяно се опитват да разбият вратите, за да спасят близките си, но огънят вече е обхванал всичко. Пембе, потънала в ужас, не спира да се моли за чудо.
Когато пристигат линейките и пожарната, гледката е потресаваща. Полицаите докладват за четири жертви и тежко ранени. Сред загиналите са Гьоркем и Ресул.
Животът на Ниляй виси на косъм – тя е с тежки изгаряния и спешно трябва да бъде транспортирана за лечение в Швейцария. Мустафа и Нурсема поемат тежката задача да организират транспорта ѝ.
Сьонмез също е пострадала, но състоянието ѝ е по-стабилно. Фикрет се обажда на Доа, за да съобщи страшната вест за Ниляй, а Кaвълджъм директно обвинява Гьоркем, че тя е поръчител на палежа. Доа е съкрушена от вина, вярвайки, че случилото се е заради нея.
Една седмица по-късно:
Мустафа и Нурсема се завръщат от Швейцария със свити сърца – състоянието на Ниляй остава критично, а тялото ѝ е белязано от жестоки изгаряния. Пембе, изпълнена с горчивина, проклина паметта на Гьоркем за стореното.
В този момент на отчаяние Севтап разкрива една дълго пазена тайна пред семейство Юнал: тя е родната майка на Ниляй.
След като разказва своята болезнена история, Севтап моли да замине за Швейцария, за да бъде до дъщеря си. Междувременно Зюлкяр, раздиран от угризения, търси прошка от Пембе.
Сьонмез е потънала в самообвинения – в стремежа си да събере всички и да направи нещо добро, тя едва не стана причина за смъртта на цялото си семейство.