Млада майка, успешна, елегантна... такава е талантливата актриса Елисабет Гутиерес, половинката на кубинския актьор Уилям Леви, от когото има две красиви деца, Кристофер и Кайли. В следващите редове Ели говори за личния си живот, работата и най-важната роля в живота й - да бъде майка. "Да се превърна в майка беше най-хубавото изживяване", ни казва Елисабет, спомняйки си раждането през 2006 на Тофи, първородният й син. "Аз съм най-малката от седем братя и сестри и когато бях на 12-13г. започнах да гледам бебета вкъщи, защото сестрите ми вече си имаха свои деца. Спомням си, че тогава беше много трудно и винаги си мислих: 'искам да си почина... искам да спя'. Този опит ме беляза и през цялото тийнейджърство си казвах: 'ще направя кариера и тогава ще имам деца'". Актрисата
разказва, че всичко това се променило щом любовта се появила в живота й, запознавайки се с Уилям преди десет години. "Когато любовта дойде, имаше вътрешна промяна, която не мога да обясня. В онзи момент започнах да мисля: 'ако се случи, би било хубаво'... и се случи!". За Тофи казва, че е "фотокопие на баща си, макар да казват, че има моя поглед, все нещо ще има от мен, нали съм му майка". Четири години по-късно се появи и Кайли, която ще навърши три годинки през тази година. "Имам друго дете, защото исках Кристофер да си има компания. Ние имаме трудна кариера и това винаги ми се е струвало важно. Кайли е смесица от двамата". Говорейки за това колко е сложно да се намери баланса между
отмъщението" ("El Rostro de la Venganza"), където играеше Мариана, безскрупулен и пресметлив супермодел, но поради мотиви, които не желае да разкрие, напусна продукцията преди да приключи. За героинята си каза: "За трети път играя героиня на име Мариана и за втори името на теленовелата съдържа думата "лице". Аз съм най-голямата си критичка, понякога не ми харесва да гледам крайния продукт, защото критикувам доста работата си. Винаги обичам да давам най-доброто от себе си" Преди да започне този проект, Елисабет отсъстваше две години от малкия екран, като последно беше играла в "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena") през 2010. "След две години, в които не съм играла в теленовела, първия снимачен ден дойдох мислейки как ще се чувствам като се върна. Щом направих първата си сцена, си повярвах,
вече се чувствах като риба във вода, обичам да правя това и това е най-важното. Трябва да му се наслаждавам и останалото просто се получава". Талантливата актриса споделя ключа към успеха на телемунделата: "Тайната на целия успех е, че се разбираш добре с колегите ти, защото това се вижда на екрана и тук се разбирахме много добре". Много се говореше, че талантливата актриса ще изиграе главната роля в "Бурята" ("La Tempestad"), заедно с половинката си Уилям Леви, но ставаше дума просто за един кастинг. "Първият ми инстинкт беше да кажа не, откакто ми заговориха за проекта. Уилям и аз мислихме: 'ако работим заедно в Мексико, това е сякаш да отворим вратите за пресата, за да говорят, каквото С идването на половинката й Уилям Леви в Холивуд, много се говореше, че двамата ще търсят възможности в меката на киното. "Желанието ми винаги е било да правя нещо различно, да израствам като актриса и да опитвам нови неща. Следващото предизвикателство пред мен би било да направя кино и ако мога да направя нещо на английски, ще бъде страхотно".
"Който е до теб трябва да ти се възхищава, да те уважава и чувството трябва да е взаимно. Опитвам се да му дам неговото си пространство, не съм господарка на никого, аз съм негова партньорка". Винаги когато Ели вземе решение относно кариерата си, разполага с подкрепата на Уилям, който й служи за основа в кариерата. "Подкрепяме се взаимно, той ме съветва, ориентира ме, всичко е едно равновесие. Ако той работи доста, аз се опитвам да не поемам много проекти в същото време или един проект, който изисква много. Той винаги иска най-доброто за мен, винаги е на разположение, когато ми трябва, винаги ми желае най-доброто и ме подкрепя във всичко". Двойката, която се запознава през 2003 в
да се появяват за първи път в медиите. "Тези десет години минаха много бързо... дори се разчувствах. Оттогава бяхме наясно какво имаме и това ни поддържаше заедно. Спомням си, че живеехме в един апартамент, ядохме риба тон и нямахме пари почти да си плащаме наема. Само имахме една взаимна мечта... и я постигнахме".

