Наташа Клаус: "Много лоша лъжкиня съм"

Наташа Клаус е една от най-променливите актриси в телевизията.

Когато била малка, страстта й била да танцува и започнала да ходи на уроци, мечтаейки за балетна кариера. За нещастие, е имала проблем с коляното, затова трябвало да я оперират и лекарят й казал, че не може да танцува професионално вече, слагайки край на стремежите й за танцова кариера. Наташа била
 решена да има артистична кариера, затова се насочила към актьорството и вече 18 години се снима в телевизията.
Играла е в доста теленовели, но истинска слава постига с ролята си на Сара Елисондо в една от най-успешните теленовели за всички времена "Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes") през 2003. Тя и Майкъл Браун станаха една от най-любимите екранни двойки. Гледали сме я в "Жената в огледалото" ("La mujer en el espejo"), "Имението" ("La Tormenta"), където печели
 награда за Най-добра злодейка и "Зоро: Шпагата и розата" ("Zoro: la espada y la rosa"). Снимала се е още в "Наследниците дел Монте" ("Los Herederos Del Monte") през 2011, "Огнено сърце" ("Corazon de fuego") през 2012 и последно в "Перфектни лъжи" ("Mentiras Perfectas") на Каракол, римейк на американския сериал "Кръцни/срежи" ("Nip/Tuck"), където, за радост на многобройните им фенове, отново си партнира с Майкъл Браун. Това е теленовела, която засяга теми табу.
 В личен план Наташа се омъжва за Виктор Гомес, от когото има дъщеря Исабел, но бракът им трае кратко, след което се развеждат. Клаус се жени втори път за Марко Греко (на снимката), който е и нейн мениджър, през 2003, и от тази любов се ражда Палома през 2009. В средата на 2013 се разделят и Наташа иска да даде стабилност на двете си дъщери, затова отхвърля оферти от Перу и Мексико. Наташа разкрива, че продължава да вярва в брака и в любовта, след двата развода с бащите на дъщерите й.
 "Успях да преодолея кризата, като се свързах с духовната ми страна. Имам отлична връзка с бившия ми съпруг и това позволява децата да не бъдат толкова травмирани от раздялата". Реши да си даде нов шанс в любовта с Даниел Гарай, с когото има връзка от няколко месеца.
 Любимите занимания на актрисата са фитнесът, четенето, двете й кучета и карнавалът в Баранкия, на който не се радва като зрители, а като част от танцьорките, макар и не професионално..

- Родена си в Кали, родителите ти са уругвайци, бабите и дядовците литовци, фамилията ти е Растапкевисиус, а ти се чувстваш баранкилерка (жителка на Баранкия, Колумбия)...
Аз се чувствам баранкилерка, родена съм в Кали, но от 4-годишна живея в Баранкия. Дори нямам колумбийска кръв, но важно е какво чувстваш със сърцето, а аз 100 % се чувствам от Баранкия. Растапкевисиус е много лесно, както се чува, така се пише.

- Артистичното ти име е Наташа Клаус, сигурно другото е трудно за запомняне от продуценти, режисьори...
Не само това. Ставаше това, че като отида на среща някъде и започват Наташа Растап... и всички ме гледаха странно и колегите ми казваха само Наташа.

- Как започна актьорската ти кариера?
Започна, когато бях на 18г., учих драматично изкуство, през втората година се обадиха на брат ми за кастинг в Каракол и буквално го ударих и показах автобиографията си, казах им, че уча актьорство и бих искала да направя кастинг. Направих го и след това тази теленовела не се реализира, после ми се обадиха да играя в един епизод на "Изпълнителните директорки" ("Las Ejecutivas") и така започнах, след това се появи първата ми теленовела "Затворнички на любовта" ("Prisioneros del Amor") и след нея още много новели.

- Трудно ли влезна в тази среда?
Никога не усетих, че е трудно. Трудното не е да влезнеш, а да се задържиш там. Както винаги животът ти дава първи шанс и дали ще се възползваш от него или не зависи пътят, по който ще продължиш напред.

- Как се подготвяш за всеки нов персонаж?

Първо чета резюмето на героинята, на историята, гледам каква тежест има ролята ми в сюжета и как сценаристът е замислил персонажа. Оттам нататък правя психологически профил, ако няма минало му създавам, от това минало, от детството му изграждам личността му. След това го търся във филми, в хора около мен или на улицата, в книга... В началото пиша много за него, какво ще му се случи, питайки се сама: "какво има?", "кой е?", "какво мисли, чувства?", недостатъци, качества, амбиции, цели. След това на репетиции с групата и с режисьора се нагласят нещата и на снимките се дават последни нотки, за да започна да давам първите стъпки.

- Имало ли е роля, която ти е изисквала да превъзмогнеш личните си ограничения?
Да, много. Например в "Зоро: Шпагата и розата" ("Zoro: la espada y la rosa") играх шизофреничка, което ме накара да чета много по тази тема и да влезна в много деликатен свят, като в този на религията и убежденията, в своите халюцинации тя 'виждаше' дявола и дори се чувстваше обладана от него. За мен това беше не само физически изтощително, правихме екзорсиски сцени, а това е сложно и се изтощих както физически, така и емоционално. Преди и след тези сцени медитирах, за да съм си 'аз' отново.

- От всичките ти героини, коя си спомняш с най-голяма обич и какво я прави незабравима?
Несъмнено Сарита в "Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes"), не само беше много специална за мен, а и всичко, което преживях по онова време. В началото я мразех, но постепенно ме очароваше повече и повече.

- Какво е за теб работата ти?
Аз искам да правя това, което правя по най-честния и щедър начин, всичко идва от емоционалния ми свят. Винаги съм искала героините ми, емоциите ми да стигнат до душата на зрителя. Това се постига като премахнеш егото си, давайки всичко от теб в сцената, при пълно отдаване.

- Следеше ли оригинала "Кръцни/срежи" ("Nip/Tuck"), на която е базирана "Перфектни лъжи" ("Mentiras Perfectas")?
Видях първи и втори сезон само, защото следващите станаха много тежки, включително за мен. Харесваше ми сериала, понеже се засягаха човешките отношения с по-дълбок поглед, не повърхностно или както хората искат да го видят. Влюбих се в този проект, нещо странно, понеже винаги има едно 'но', когато си в сериал или в теленовела, тук нямаше. Сценарият беше много добре написан, всяка сцена е сякаш нов сериал. Откъм актьорска игра беше доста сложно. Има доста специални ефекти.

- Героинята ти Алисия...
Персонажът не съществува в оригинала, смесица е от няколко жени, които минават през различните сезони. Алисия беше кратка за мен, беше впечатляващо да я изпълня, понеже пази доста тайни и има неочакван край.

- Как те прие публиката?
Щастлива съм, че въпреки че една година бях извън Колумбия, снимах в Перу, публиката ми показа обичта си. Липсваше ми контакта с националната публика.

- Разкажи ни нещо любопитно от снимките на "Перфектни лъжи" ("Mentiras Perfectas")...
Интересни моменти винаги има. Спомням си една страхотна, страхотна, защото се смях много, правихме любовна сцена, а за мен те са най-ужасните. Ставам нервна, започвам да се смея, нещо като нервен смях, който не минава с часове. С Майкъл Браун си имахме голямо доверие, имахме страшна химия и сме много добри приятели. В една от сцените ме налегна такъв смях, а той ме прегръщаше, бях върху него, помолих го да ми помогне, защото не можех да спра да се смея, той ме прикриваше да не се вижда, че се смея и накрая ни казаха, че сме направили много страстна сцена. 

- Някоя перфектна лъжа в живота на Наташа?
Наистина като тийнейджърка бях голяма лъжкиня, защото у дома бяха забранени гаджетата. На 16г. имах едно, но не ми позволяваха да се виждам с него, тогава станах голям експерт в лъжите, бягах от къщи, за да се виждаме. Сега не съм такава. Не мога да лъжа. Като го правя започвам да се потя, изнервям се, по очите, по всичко ми личи, като героинята си Алисия съм: не знам да лъжа. Като тийнейджърка имах перектната лъжа, докато един ден ме хванаха да излизам от една дискотека в Санта Марта. До там ме заведе лъжата и гаджето.

- Имаш много оферти от Перу и Мексико. 
Преди съм работила в чужбина и имам страхотни преживявания. Вземам куфара и го правя. Сега е малко по-трудно, тъй като голямата ми дъщеря Исабел е на 12г и едно такова преместване налага дълъг период от време да сме далеч оттук. Трудно е. От друга страна, сега Колумбия е във фокуса на продукциите, тук се снимат теленовели от всички страни. Качествени са. Всеки иска да работи в Колумбия.

- Какви са ти плановете за тази година?
През април ми предстои нещо, но докато не подпиша не искам да казвам. Има възможност за нови проекти. Работя по нещо ново в личен план - като мениджър, не точно мениджър, на няколко школи за духовни гурута, професионалисти.


- Извън актрисата, коя е Наташа Клаус?
Аз съм човешко същество, което се търси постоянно. Вглеждам се много в същността си и винаги имам намерението да давам най-доброто от себе си. Приемам се с грешките си, макар че понякога не ми харесва (смее се), но след това си спомням, че съм много повече от грешките и недостатъците си и се наслаждавам на живота. Мисля, че за това сме дошли. Вече не търся 'резултати', радвам се на процеса.


 - Как успяваш да работиш и да отглеждаш дъщерите си?
Имам подкрепата на бившия ми съпруг Марсело, който е голям баща и все още ме подкрепя, но вече при по-различна динамика. Да си далеч прави така, че възпитанието става по-гладко, приятно, оценява се повече времето, което прекарвате заедно.