Вие пожелахте: Даниела Алварадо

Голяма в таланта, в щедрите действия, в радостта и в чувството за хумор, в красотата и ентусиазма към работата си… Много ценни добродетели, които стоят над външността. „Изисквам много и мразя лицемерието“. Това е Даниела Алварадо, истинска жена, плод на любовта между актьорите Даниел Алварадо и Кармен Хулия Алварес: „Бях първото им дете, след като мама претърпя 4 аборта, така че бях като благословия за тях“. Като дете е била много проницателна, жива и зряла за възрастта си, без съмнение професията на родителите й беше определяща, за да разбере, че иска да следва стъпките им. „Започнах на 4г. с балет, защото ми харесваше“. На тази възраст се появява възможност да се яви на кастинг за детска група по танци: „Настоях да присъствам. Родителите ми, благодарение на Бог, винаги уважаваха това, което исках да правя, само ми казваха, че трябва да съм отговорна към това, което избера“. На 8г. дебютира като актриса в сериала „Ада“ („Ada“) и след това игра с баща си във филма „Маку, жената на полицая“ („Macu, la mujer del policía“), както и в теленовелите „Отмъщението“ („La revancha“), „Божествено обсебване“ („Divina obsesión“) и „Забранената жена“ („La mujer prohibida“), където играе детски роли. На тази крехка възраст работата беше като игра за нея. „Имах много щастливо детство; ходих на училище, имах ваканции, коледите ги прекарвах със семейството си, играх си с куклите и вярвах в Дядо Коледа до 9-годишна“.

Въпреки това, не всичко е било лесно: „Бях единственото момиче в училище, което работеше и имах малко приятели, но и досега поддържаме връзка. Но останалите ме мразеха, защото се появявах по  телевизията. Това беше тежко“. Дани трябваше да се изправи и пред раздялата на родителите си. „Бях на 10г. и не го разбирах. Трудно е да видиш, че баща ти си тръгва, тъй като се е влюбил в друга жена. Със зрелостта го виждаш по друг начин и сега имаме страхотна връзка с него, със съпругата му (актрисата) Ема Рабе и с трите им деца“.

През 1997г. Даниела Алварадо получава първата си важна  роля в теленовелата „С цялото сърце“ („A todo corazón“), в този момент решава да остави учението: „Не можех повече, бях изтощена цял ден. Казах на директора на училището и той ми отговори: ‘а, добре, най- накрая'“. Освен това, работните й ангажименти я накараха да се успокои. „Като тийнейджърка правих живота невъзможен на майка ми, понеже ми харесваше да излизам и да пия. Забавлявах се, пътувах… Това са фази, които трябваше да изживея, но беше време да ги оставя назад“. Даниела предпочита да бъде призната заради нея самата, а не заради семейството си, но не крие любовта, която изпитва към родителите и братята си. „Всички се разбираме феноменално, едно голямо семейство сме“. Сред известните й теленовели са „Сгрешена самоличност“ („Mariú“), „Грехът на Анхелика“ („Angélica Pecado“), „Чудото на Хуана“ („Juana la virgen“), „Да срещнеш приказния принц“ („Se Solicita Príncipe Azul“), „Обърни се, за да се влюбиш“ („Voltea pa’ que te enamores“). През 2008 се снима във филма „Врагът“ („El enemigo“) и не крие желанието си да отиде в Холивуд. „Кой актьор не иска. Макар и само за преживяването“. През 2009, след тригодишно отсъствие от малкия екран, се снима в „Съпруг за Естела“ („Un esposo para Estela“) с Луис Херонимо Абреу, а продукцията беше доста успешна, макар по онова време теленовелите на Веневисион да не се приемаха добре от публиката. Отново след три години отсъствие, не по нейно желание, а защото не й се обаждаха за никой драматичен проект, през 2012 протагонизира с голям успех „Бившият ми ме желае“ („Mi ex me tiene ganas“) с Лусиано Д’Алесандро, Норкис Батиста, Лилибет Морийо и др. През същата година се снима и във филма на актьора и продуцент Мигел Ферари „Синьо и не толкова розово“ („Azul y no tan rosa“), който наскоро получи наградата Гоя за Най-добър филм в Испания. От 2012 не се е снимала в теленовела, но затова пък в театъра й върви много добре, играе в „Мъжете не лъжат“ („Los hombres no mienten“). Даниела се възмущава, че за тв каналите е по-важно как изглеждаш от това дали има талант даден актьор или актриса: „За мен е доста трудно да пусна телевизора и да видя как хората те унижават и забравят какво си направил, забравят кой си ти като личност, като човек. Смешно ми е, когато ме питат ‘кога ще се снимаш пак в теленовела’ Отговарям им: спомни си, че съм дебеланката на семейството. Няма да ме наемат толкова лесно“. Дани обяснява, че когато се излъчи някоя теленовела, майка й казва, че изглежда много добре, докато в социалните мрежи се говори, че Даниела има килограми в повече. „Бях трендинг топик в Туитър, че съм дебела. Хората не осъзнават колко те нараняват“, споделя през сълзи актрисата. Коментира също, че е време медиите и общността да ценят хората по таланта им, а не по външността.

– Разкажи ни за героинята си в „Бившият ми ме желае“ („Mi ex me tiene ganas“)…
Има голямо чувство за хумор, жена, на която й се случват много неща, забавна е и говори много. Тази теленовела съчетава комедията и съспенса, който Мартин Ан, сценаристът, влага в историите си.

– Как ти се струва това, че ти дадоха роля на майка?
Доволна съм. Момиченцето е цяло съкровище.

– Прииска ли ти се да имаш деца?
Майчиният ми инстинкт е събуден отдавна. Една от най-големите ми мечти е да имам много деца.

– Добре ли се разбираше с Норкис Батиста и Лилибет Морийо?
Изключително. Всеки ден се смяхме. Без съмнение, Норкис е най-голямата шегаджийка и говори много, Лилибет е най-сериозната. Аз мога да стигна скоростта и на двете.

– А с Лусиано Д’Алесандро?
С него бяхме играли вече в театъра и се разбирахме гениално.

– Мислиш ли, че е възможно да си приятел с бившия си?
Да, аз се разбирам добре с всички. Следвам примера на родителите си. Разведоха се, когато бях на 10 и баща ми се ожени за Ема Рабе, но никога не изгуби приятелството на майка ми.

– Имаш ли много бивши?
Изобщо, но няма да кажа колко точно са. Много съм дискретна.

– Би ли се събрала с някого от тях?
Не, вторият шанс никога не е добър. Макар, ако съм искрена, може би бих се събрала с първата си любов.

– Може ли да разкриеш кой е той?
Да, актьорът Адриан Делгадо. Той беше първата ми любов, когато бях на 15г. и сега ми е добър приятел.

– Сега влюбена ли си?
Да, в Александър Летерни (на снимката), актьор в театъра и бизнесмен. От ноември 2013 сме заедно.

– Преди работила ли си с Мартин Ан?
Да, в първата теленовела на Мартин „Грехът на Анхелика“ („Angélica Pecado“) за Rctv.

– Вярно ли е, че е трябвало да намалиш теглото си, за да се върнеш в телевизията?
Не е вярно, изобщо, че съм свалила килограми. Не са ми го налагали в този смисъл. Не съм дебела. Наеха ме за това, което исках, подписах за това, което исках. Може да се каже, че беше завръщане с щастлив финал.

– Кои актьори са ти служили за вдъхновение?
Аз съм привърженичка на старата школа, израснах в нея. Харесвам Густаво Родригес, Едуардо Серано, Едгар Рамирес, баща ми Даниел Алварадо, който е като чудовище. Също така Ноели Артеага, Лурдес Валера; Роке Валеро е изключителен актьор, който, както пише красивите си песни, така и играе. Обожавам британските актьори, хубава школа са и умирам за акцента, дикцията им, хора като Ема Томсън, Кенет Брана и Хелена Бонам Картър, която ми се струва изключителна, както и Ванеса Редгрейв. Извън тях, възхищавам се много и на Шон Пен.

– Сега избираш ли си ролите, както го правеше преди?
Сега няма възможност да избираш роли. Сега трябва да чакаш да ти дадат и да благодариш за това. Гилдията е доста „пребита“ и всеки прави каквото може, за да оцелее, защото не знаем да правим друго, как да кажем не? Трябва да сграбчим това, което идва, сега е много трудно да кажем ‘ами, не знам дали искам да го правя’, защото не идват по пет сценария у дома всеки ден. Това е лъжа… Националната продукция е доста трудна, ако ти хареса добре, ако ти и плащат добре още по-добре.

– Фактът, че родителите ти са актьори, помогнало ли ти е да стигнеш, където си сега?
Не, не ми е помогнало. Знаеш, че хората казват ‘там си, защото…’. Има хора, които го казват от яд. Трябваше да ходя на много кастинги. Все още ходя.

– Родителите ти коментират ли работата ти. Дават ли ти гледните си точки?
Не много. Можем да си кажем нещо като ‘пиесата се получи добре или й липсваше нещо, можеше да го направиш така или онака’, но за останалото, нашият живот не се базира на това да говорим за нас като актьори.

– Писнало ли ти е да те питат за теглото ти?
Айййй да! Мисля, че има по-важни неща в света, сякаш света свършва и ние сме като едни глупаци питайки се колко тежиш. Не! Стига, колко неприятно! Да се погрижат за собствената си визия.

– Как успяваш да държиш личния си живот настрана?
Знаеш ли това ме разсмива, понеже има хора, които твърдят, че съм като асексуална и това ми привлича вниманието. Казвали са ми, че съм лесбийка, дори не ме убижда, тъй като аз съм за гейовете и наистина съм супер хетеросексуална, обичам мъжете, но се опитвам връзките ми да не стават публични. Дори не ги водя в дома на баща ми. Трябва да е много специален мъжът.

– Непокорна ли си?
Само в несправедливи ситуации и при лицемерие. Иначе не. Спрях с това, сега обмислям повече нещата.

– Тази професия отнела ли ти е време за нещо?
Да споделям повече време с малките ми братя Даниел, Диего и Калвин. Когато професията ми го позволява, обичам да съм с тях и да ги глезя.

– Какво правиш през свободното си време?
Пристрастена съм към серийните филми, следя повече от 35 от целия свят.

– Наскоро екипът на „Синьо и не толкова розово“ („Azul y no tan rosa“) получихте наградата Гоя за Най-добър филм. Очакваше ли тази награда?
Изобщо! Винаги има надежда, но бях наясно, че конкуренцията беше тежка и се страхувах. Когато чух името на филма почти умрях от радост.

– Какви са новите ти проекти?
Играя в театъра в „Мъжете не лъжат“ („Los hombres no mienten“) и от април в „Пиянски истории“ („Relatos borrachos“) с Каридад Канелон, Дора Мацоне, Айлин Абад и Хуан Карлос Гарсия. От скоро излезе и „Мистър Какри“ („Mr. kakri“), детско предаване, където играя една от котките.

– Планове за теленовела?
Когато ми се обадят.

– Би ли поздравила феновете си?
Огромни целувки и прегръдки. Обичам Ви!