На Лорена Рохас, на 43 години, животът й постави трудно преодолими препятствия – през 2008 получи диагноза рак на гърдата, който беше премахнат и когато всичко изглеждаше, че е в ред, миналата година болестта се върна. Хубавото е, че лечението дава резултати и сега „Добре съм,за щастие лечението е контролирано. Лекарката ми е много изненадана колко добре реагирам. За щастие беше открито навреме“, споделя Рохас. Това не й попречи да сбъдне най-голямата си мечта – да стане майка, миналият октомври осинови малката Лусиана, превърнала се в светлината на очите й и най-силният мотор да продължи да живее и да я гледа да расте. Намери и любовта в лицето на Хорхе Монхе, с когото е от година и сега са едно семейство. Актрисата уверява, че се намира в най-хубавия си етап от живота, пази се много и малко по малко се е научила да приема и да се бори с болестта.
Въпреки че баща й ги е изоставил, когато била едва
на 5г, Лорена си спомня детството с хубаво. „Майка ми, която е голям боец, умееше да ни изкарва напред. След това се запозна с един прекрасен мъж, когото смятам за мой баща“. Подобно на сестра си Майра, актриса, и брат си Валтер, писател и художник, носи изкуството във вените си. „Исках да съм актриса, но го виждах като толкова далечна мечта и затова завърших ветеринарство. Въпреки това, си давах сметка, че желанието ми не спираше“. Оставя кариерата си на ветеринар и започва да работи като модел, за да си плаща курсовете. „Все още пазя детето в себе си, включително още си пазя куклите“. Въпреки успехите си като актриса, е здраво стъпила на земята. „Обичам работата си, но искам да се наслаждавам и на семейството си, на приятелите, на морето… Мечтата ми е да отворя ресторант и да имам къща на плажа“. Лорена се е омъжвала веднъж през 2003 за Патрик Шнаас в Акапулко, но след 12 месеца се развеждат, осъзнали, че е по-добре всеки по своя път. Излизаше и с актьора Армандо Арайса и въпреки че се обичаха, се разделиха.
Като майка, Лорена се чувства пълноценна. „Страхотно е да я опознаеш, в погледа й и в жестовете вече започва да си личи личността й и това е прекрасно“. Като артист, също е много развълнувана заради теленовелата „Престъпно луд“ („Demente criminal“), чиито снимки приключват до дни и се очаква скоро да се появи в ефир. Преди броени дни завърши и дебютният й диск с детски песни „Деца на слънцето“ („Hijos del Sol“), в който вложи тялото и душата си и е вдъхновен от ролята й на майка. В него участват и Даниела Ромо и Даниел Сантакрус. Албумът излезна на пазара от 29 юни.
Въпреки че баща й ги е изоставил, когато била едва
на 5г, Лорена си спомня детството с хубаво. „Майка ми, която е голям боец, умееше да ни изкарва напред. След това се запозна с един прекрасен мъж, когото смятам за мой баща“. Подобно на сестра си Майра, актриса, и брат си Валтер, писател и художник, носи изкуството във вените си. „Исках да съм актриса, но го виждах като толкова далечна мечта и затова завърших ветеринарство. Въпреки това, си давах сметка, че желанието ми не спираше“. Оставя кариерата си на ветеринар и започва да работи като модел, за да си плаща курсовете. „Все още пазя детето в себе си, включително още си пазя куклите“. Въпреки успехите си като актриса, е здраво стъпила на земята. „Обичам работата си, но искам да се наслаждавам и на семейството си, на приятелите, на морето… Мечтата ми е да отворя ресторант и да имам къща на плажа“. Лорена се е омъжвала веднъж през 2003 за Патрик Шнаас в Акапулко, но след 12 месеца се развеждат, осъзнали, че е по-добре всеки по своя път. Излизаше и с актьора Армандо Арайса и въпреки че се обичаха, се разделиха. Като майка, Лорена се чувства пълноценна. „Страхотно е да я опознаеш, в погледа й и в жестовете вече започва да си личи личността й и това е прекрасно“. Като артист, също е много развълнувана заради теленовелата „Престъпно луд“ („Demente criminal“), чиито снимки приключват до дни и се очаква скоро да се появи в ефир. Преди броени дни завърши и дебютният й диск с детски песни „Деца на слънцето“ („Hijos del Sol“), в който вложи тялото и душата си и е вдъхновен от ролята й на майка. В него участват и Даниела Ромо и Даниел Сантакрус. Албумът излезна на пазара от 29 юни.
– Лорена, не е бил лесен пътят ти, въпреки 
това Бог те възнагради с най-голямото ти желание – да станеш майка…
Точно, представи си че през всичките лоши моменти, през които минах, в един момент наистина чувствах, че ми се струпва от всички страни. След това, като гледам назад и виждам бебето си, държа я в ръце, осъзнавам, че всичко се случва заради нещо и ако трябва да го преживея пак, бих го направила. Ако ми бяха казали, че, за да имам Лусиана, трябваше да премина през всичко това, бих приела и се смятам за късметлийка.
това Бог те възнагради с най-голямото ти желание – да станеш майка…Точно, представи си че през всичките лоши моменти, през които минах, в един момент наистина чувствах, че ми се струпва от всички страни. След това, като гледам назад и виждам бебето си, държа я в ръце, осъзнавам, че всичко се случва заради нещо и ако трябва да го преживея пак, бих го направила. Ако ми бяха казали, че, за да имам Лусиана, трябваше да премина през всичко това, бих приела и се смятам за късметлийка.
– Какъв беше процесът по осиновяването? Много хора мислеха, че заради болестта си нямаше да го постигнеш, но ето че си истински боец…Разбира се, че не беше лесен пътят, в един момент някой ми каза: ‘Ще осиновяваш? Избрала си лесния път!!’, но не е така. Не знам да има непланирано осиновяване, откакто ми откриха рака, оттогава мечтая за това. Отидох на преглед при гинеколога да започна лечение, за да забременея, а разбрах, че имам рак. Затова преди две години реших да осиновявам, исках да е в Мексико. Но там ми поставиха много „окови“ – трябваше да докажа, че живея и работя там, че съм омъжена и ходя на литургия всяка неделя, а не изпълнявах нито едно от изискванията, затова реших да пробвам в Маями.
– Как дойде Лусиана в живота ти?
Не бях обсебена от идеята да е пораснало дете, оставих отворена тази врата, за да дойде при мен бебето/детето, което беше за мен. Единственото, което ме попита социалната работничка, беше какво е семейството ми, за да ми намерят най-подходящото бебе.
Не бях обсебена от идеята да е пораснало дете, оставих отворена тази врата, за да дойде при мен бебето/детето, което беше за мен. Единственото, което ме попита социалната работничка, беше какво е семейството ми, за да ми намерят най-подходящото бебе.
– Спомняш ли си как те предупредиха, че бебето е на път?Бях попълнила документите и трябваше само да чакам, не знаех колко, но бях готова, тъй като преди две години започнах да купувам дрехи унисекс, само чаках да разбера пола, за да допълня с розови или сини дрехи. Така един ден, докато шофирах, ми се обади работничката и ми каза: „Лорена, обаждам ти се, за да те питам дали си готова, защото във всеки един момент може да станеш майка“, спрях, защото ми трепереха краката от щастие. Каза ми само, че чакат едно бебе за февруари 2014 и друго за октомври 2013, но по-скоро за първото, затова се нагласих за този месец, през февруари е рожденият ми ден и щеше да е перфектно.
– След това?
Сле две седмици ми се обади да ми кажа, че е за октомври. Побързах и организирах експресно бебешко парти, събрах приятелките си и говорихме за идването на бебето.
Сле две седмици ми се обади да ми кажа, че е за октомври. Побързах и организирах експресно бебешко парти, събрах приятелките си и говорихме за идването на бебето.
– Как разбра, че се е родило бебето?
Беше 7 сутринта на 6 октомври, когато ми звънна телефона и скочих от леглото, защото ми казаха, че Лусиана вече е родена. Хорхе и аз отидохме до болницата, беше на два часа и половина път от Маями. Излезнахме без нищо, само с телефона и една чанта. Стояхме два цели дена там. Майката имаше право да се откаже в следващите 48 часа, тези часове бяха най-дългите в живота ми.
Беше 7 сутринта на 6 октомври, когато ми звънна телефона и скочих от леглото, защото ми казаха, че Лусиана вече е родена. Хорхе и аз отидохме до болницата, беше на два часа и половина път от Маями. Излезнахме без нищо, само с телефона и една чанта. Стояхме два цели дена там. Майката имаше право да се откаже в следващите 48 часа, тези часове бяха най-дългите в живота ми.
– Как се запозна с бебето?В същото време, в което видях и майката, видях и бебето. Първо прегърнах майката, която е кубинка, и после ми каза да взема бебето, беше моя дъщеря, беше страхотно. Взех я, прегърнах я, тя я нахрани; на всеки два часа идваше и беше важно да усеща присъствието ми, както това и на Хорхе. Бяхме зад вратата, ако се нуждаеше от нещо.
– Кой избра името?
Винаги съм искала специално име за дъщеря ми, свързано с Луната. Когато дойдох в Маями, направих споразумение с нея, помагала ми е в много аспекти, винаги я търся. Един ден, като си говорих с нея, се питах какво ще правя, как ще се боря. Обещах й, че ще сбъдна мечтата си да стана майка. Исках да я нарека Луна, но имам приятелка, която се казва Сол (слънце), която ми каза, че Луната е мъртва звезда и свети само защото Слънцето я огрява. След това намерих името Лусиана, което е силно и дълго име, започва с ‘Лу’ и завършва с ‘на’. Но на галено пак й викам Луна.
Винаги съм искала специално име за дъщеря ми, свързано с Луната. Когато дойдох в Маями, направих споразумение с нея, помагала ми е в много аспекти, винаги я търся. Един ден, като си говорих с нея, се питах какво ще правя, как ще се боря. Обещах й, че ще сбъдна мечтата си да стана майка. Исках да я нарека Луна, но имам приятелка, която се казва Сол (слънце), която ми каза, че Луната е мъртва звезда и свети само защото Слънцето я огрява. След това намерих името Лусиана, което е силно и дълго име, започва с ‘Лу’ и завършва с ‘на’. Но на галено пак й викам Луна.
– Как бяха първите дни у дома?
Много странни, не мога да кажа, че бяха невероятни, да, имаше голяма радост, но осъзнах каква отговорност имам. Животът ми се обърна на 180 градуса, приоритетите ми се промениха напълно, не мислех изобщо за мен и един ден осъзнах, че вече два дена не съм се къпала, не съм си сменяла пижамата. Когато се видях в огледалото, си спомних, че и аз съществувам. Не знаех как да я храня, кога, как да я сменям, не можех да разбера за какво плаче. Първите три седмици бях като зомби. Сега ме събужда един красив глас и едно сънено личице, което ме чака и ми се усмихва като ме види. Това ме зарежда много.
Много странни, не мога да кажа, че бяха невероятни, да, имаше голяма радост, но осъзнах каква отговорност имам. Животът ми се обърна на 180 градуса, приоритетите ми се промениха напълно, не мислех изобщо за мен и един ден осъзнах, че вече два дена не съм се къпала, не съм си сменяла пижамата. Когато се видях в огледалото, си спомних, че и аз съществувам. Не знаех как да я храня, кога, как да я сменям, не можех да разбера за какво плаче. Първите три седмици бях като зомби. Сега ме събужда един красив глас и едно сънено личице, което ме чака и ми се усмихва като ме види. Това ме зарежда много.
– Върна се и към работата. Как съчетаваш нещата?Имам подкрепата на Хорхе, която е неоспорима. Освен в теленовелата „Престъпно луд“ („Demente criminal“), се снимах и във филм. Помага ми и една госпожа, Арасели, която е с мен от 10 години, тя е ‘ангелът на дома ми’.
– Как си със здравето? Ракът
премахнат ли е?
Не е премахнат. Преди година разбрах, че се е върнал, новината ме ‘разтърси’, когато ми казаха, че сега е по костите, знаех, че ще е трудно, тъй като не е орган, който може да се премахне или гърда, която да се отреже. Коства ми много да го асимилирам, но реших да направя лечението, което ми предложиха, вземам си лекарствата. Преди не вярвах в нищо, сега вярвам във всичко, това подхранва вярата ми и ми дава надежда за много неща. Сега резултатите са отлични, трябва да продължа с тази визия и илюзия да приключа с това.
премахнат ли е?Не е премахнат. Преди година разбрах, че се е върнал, новината ме ‘разтърси’, когато ми казаха, че сега е по костите, знаех, че ще е трудно, тъй като не е орган, който може да се премахне или гърда, която да се отреже. Коства ми много да го асимилирам, но реших да направя лечението, което ми предложиха, вземам си лекарствата. Преди не вярвах в нищо, сега вярвам във всичко, това подхранва вярата ми и ми дава надежда за много неща. Сега резултатите са отлични, трябва да продължа с тази визия и илюзия да приключа с това.
– Какво е лечението?Всеки месец ми слагат серум, който подхранва костите ми, както и едни инжекции, за да блокират хормоните ми. След това се прибирам у дома спокойна, боли ме първия ден, сякаш съм болна от грип, но после се чувствам супер добре, сякаш съм самолет. Освен това, всеки ден пия хапчета.
– Имаш и любовта на
приятеля си…
Разбира се, Хорхе и аз вървим по един и същ път, имаме еднакви мечти, съчетаваме се идеално.
приятеля си…Разбира се, Хорхе и аз вървим по един и същ път, имаме еднакви мечти, съчетаваме се идеално.
– Как се запознахте?
В Микротеатъра в Маями, той е собственикът. Един ден отидох на театър с майка ми и той беше директен, покани ме да излезнем и така. Разбрах, че иска да ме опознае, имахме страхотна химия, искаше да се качи на кораба с мен за това с Лусиана, което ми даде надежда, тъй като щеше да е добре тя да усеща, че има баща и семейство. Въпреки че той има много работа, променя си света заради малката и работи от вкъщи, за да ме подкрепя и аз трябва да ходя на снимки, оценявам го много. С Хорхе планираме да се оженим, дано да стане тази година. Не сме мислили още къде.
В Микротеатъра в Маями, той е собственикът. Един ден отидох на театър с майка ми и той беше директен, покани ме да излезнем и така. Разбрах, че иска да ме опознае, имахме страхотна химия, искаше да се качи на кораба с мен за това с Лусиана, което ми даде надежда, тъй като щеше да е добре тя да усеща, че има баща и семейство. Въпреки че той има много работа, променя си света заради малката и работи от вкъщи, за да ме подкрепя и аз трябва да ходя на снимки, оценявам го много. С Хорхе планираме да се оженим, дано да стане тази година. Не сме мислили още къде.
– Дебютира като изпълнител на детски
песни с „Деца на слънцето“ („Hijos del Sol“)…
Най-накрая жъна плодовете, това е резултат от много усилия, любов и мечти да създам този проект, който чакам с години. Животът ти казва кога е перфектният момент. Благодарение на Алехандро Хаен и на дъщеря ми, която е моето вдъхновение, се отваря този прозорец за мен. Албумът излезна на 29 юни в iTunes, той е резултат от страстта ми към живота, от любовта и благодарността ми към земята, възхищението към майка ми, брат ми и сестра ми, приятелите хора и приятелите ми животни, водата, въздуха, вятъра, слънцето и тази луна, която ме е виждала да достигам звезди и да сбъдвам мечти.
песни с „Деца на слънцето“ („Hijos del Sol“)…Най-накрая жъна плодовете, това е резултат от много усилия, любов и мечти да създам този проект, който чакам с години. Животът ти казва кога е перфектният момент. Благодарение на Алехандро Хаен и на дъщеря ми, която е моето вдъхновение, се отваря този прозорец за мен. Албумът излезна на 29 юни в iTunes, той е резултат от страстта ми към живота, от любовта и благодарността ми към земята, възхищението към майка ми, брат ми и сестра ми, приятелите хора и приятелите ми животни, водата, въздуха, вятъра, слънцето и тази луна, която ме е виждала да достигам звезди и да сбъдвам мечти.
– В този албум имаш дует с Даниела Ромо…Да, песента се казва „Добре дошъл“ („Bienvenido“) и говори за тормоза. Даниела Ромо е голяма приятелка, борбена, мечтателка и голямо вдъхновение за мен. Сърцето й трябваше да е вложено в този проект, който толкова обичам и й благодаря безкрайно, че прие.