Вие пожелахте: Пабло Ечари

Имал е успех и като добър, и като лош, в теленовелите и във филмите, но също и в личния си живот. Нищо не се съпротивлява на аржентинския актьор Пабло Ечари, освен привлекателен мъж, притежател на огромен талант. Въпреки че не беше добър ученик, беше добър в пиесите, играни в колежа. Тогава започва да му харесва актьорството и като навършил 18г. се дипломирал в театралното училище на Лито Крус: „Харесваше ми, но никога не съм имал очаквания да бъда актьор нито да триумфирам“. Този етап е бил решаващ за бъдещето му, въпреки това, не е било лесно. В същата година се явява на кастинг за теленовела и не е избран. Този неуспех не го отчайва, а го мотивира да се подготвя по-задълбочено. Плодовете от толкова усилия се възнаграждават през 1994г, когато е на 25г. и получава първата си роля в теленовелата „Само за двойки“ („Solo para parejas“): „Откакто влезнах в телевизията, нещата тръгнаха на добре и вече исках да стигна далеч“. Речено и сторено. Същата година дебютира като протагонист в „Непокоримо сърце“ („Inconquistable corazón“). В реалния живот сърцето му е било покорено от партньорката му Наталия Орейро, с която имаше връзка четири години.
 Майка му и баща му, който почина през 2010, винаги са го подкрепяли. „Най-добрите персонажи идват с годините. Трябва да приемаме минаването на времето и да го живеем пълноценно“. През 1997г. протагонизира „Моя, само моя“ („Mía solo mía“) заедно с Андреа дел Бока. През 2000 се снима във „Вечните търсения“ („Los buscas de siempre“) и там се запознава с Нанси Дуплаа, с която е и днес. През 2002 започват да живеят заедно, а през 2007 се женят. През 2003 работи в „Завинаги твоя“ („Resistiré“) със Селесте Сид, продукция, поучила девет награди Мартин Фиеро. След това идва „Монтекристо – любов и отмъщение“ („Montecristo – un amor, una venganza“), в която си партнира с Паола Крум. Химията помежду им беше толкова голяма, че двамата повтарят тази двойка години по-късно в „Избраникът“ („El elegido“). „Бившите съученици“ („Los Graduados“), снимана през 2012, е последната му теленовела засега. В киното дебютира през 1998, а в театъра 10 години след това. „Никога не съм се отричал от възможността да бъда галан, защото за мен е комплимент да играя герои, които не много хора могат да изиграят. Дали го признават или не, но всеки актьор в даден момент от живота си иска да влезне в образа на героя“. За себе си Ечари казва: „Голям звяр съм. Доста по-див съм, отколкото романтик. Но съм с жена, която обича моето дивачество“. Пабло и Нанси имат две деца – Морена на 10г и Хулиан на 4г, както и Лука на 15г. дете на Нанси от предишна връзка. Едно от любимите им занимания е да се разхождат из Палермо, кварталът в Буенос Айрес, в който живеят. Отдалечен от телевизията, Пабло е доста спокоен. Предстоят му снимки на два филма – „Документи на вятъра“ („Papeles en el viento“) и „Срещата на Гуаякил“ („El encuentro de Guayaquil“). „На моите 44г. усещам, че най-хубавото тепърва предстои. Обичам да играя, но имам и други мечти“.

– Ще ходиш ли на почивка това лято?
Не, имам един проект, който ме задължава да остана. Репетирам един филм, написан от Сандра Гуглиота. Хубав сценарий, страхотен персонаж, който ми позволява да се забавлявам. Това е малък филм, но историята ме плени.

– Имаш ли проекти с Телефе (аржентинският канал)?
Да, винаги имаме добри отношения с хората от Телефе и обсъждаме идеята да направим една лента. Не сме уточнили времето, в което да го направим. След това има възможност за епизодично участие. С компанията следим за една копродукция, която ще ни позволи да направим един филм, който искаме. Трилър, тежък филм. Желанието ни е да направим привлекателен за публиката филм и затова имаме нужда от копродукция.

– Какво е SAGAI (Аржентинско общество за управление на актьори) за теб?
Това е друго ключово място в живота ми. Това е място, което не само задоволява моето желание, но и работа, с която постигам по-добри условия за колектива, който представлявам. Това е добре за мен, тъй като винаги имам много желания за изпълняване. Винаги мисля какво да направя.

– Ревнив ли си?
Имаше време, в което бях много обсебващ. Днес съм по-малко несигурен.

– Тревожи ли те, че годините вървят?
На моите 44г. усещам, че най-хубавото тепърва предстои. Имал съм много хубави ситуации в живота си. Привилегирован съм и съм сбъднал мечтите си от малък. Сега се познавам повече и осъзнавам, че предстоящото е по-добро, защото придобих способност да се наслаждавам, а преди не беше така.

– Как беше преди?
Мислех, че трябва да имам повече, за да съм добре, сега вярвам, че трябва да имам повече способност да се наслаждавам, за да съм добре. Не е важно какво имам или не, а да се радвам на това, което имам.

– Как е семейният живот?
С две личности като Нанси и мен има много спорове и ще ги има. Страстни сме и усещаме нещата по много различен начин.

– С Нанси се допълвате взаимно…
Свързано е с безусловната любов. Да предлагаш и даваш любов. Съхранението, сигурността да знам, че тя се грижи за мен и аз да й отвърна със същото. Говорим си много за работата, консултира ме. Когато имаме нужда от ясен отговор, се опитваме да бъдем критични без да се нараним. Това е смес от любов и помощ към другия.

– Какво правиш като се прибереш у дома?
Влизам, целувам децата, целувам Нанси, сипвам си чаша вино преди вечеря и си разказваме какво ни се е случило, хубаво и лошо. Да се прибера у дома е балсам за душата за мен.

– Какво те връща към равновесието, когато денят стане лош?
Да се свържа с работата си или с дейностите със семейството. Но съм се научил да приемам. Да приемам съдби, реалности, да си давам сметка, че моето „всемогъщество“ е това, лъжливо, което не може да разреши всичко. Когато се научиш да приемаш, реалността се омекотява и животът продължава. Живееш добрите и лошите моменти със същата сила. Хубавите моменти трябва да ги накараш да продължат повече, а лошите да ги изпълниш с хубави неща, с чувство за хумор, с вяра…