
Злодеят от "Земя на крале" ще се снима в една от новите телемундели през 2016.

Бях на 8г. В училище, когато учителят по испански попита кой иска да участва в пиеса, аз вдигнах ръка и от този ден до днес мисля, че съм избрал много добре.
- Как започна актьорската ти кариера?
В родния ми град Сантандер учих актьорско майсторство и след това отидох в столицата да продължа да уча с професор Рубен Ди Прието. След моята подготовка започнах да работя.
- Кой е ключът за успеха ти?
Първо, пълната ми вяра в Бог и второ, голямата дисциплина, придобита през годините. Всеки ден се старая да подобря играта си и да работя с повече сила, отговорност и отдаденост към компанията и към публиката.
- Някога минавало ли ти е през ума да се откажеш?
Никога. Винаги бях концентриран да продължа напред, докато не постигна целите си.

Мисля, че наградите, които спечелих, са гаранцията ми от публиката, гаранция, че на хората им харесва това, което правя. Най-голямата награда за един актьор е тази, която идва директно от хората, от феновете, които ни поддържат активни.
- Кой е най-трудният персонаж, който си изиграл?
Албейро от "Силикон за рая" и смятам, че той ми отвори вратите към света на теленовелите. Беше изключително благороден и затова беше трудно да го изпълнявам, не трябваше да преминавам границата, за да не изглежда като глупак.

Много хубаво, не съм готвач и исках да го изживея. Поставяйки се на мястото на готвачите, осъзнах, че тази работа е достойна за уважение, сложно изкуство е, да създадеш едно ястие изисква много търпение.
- У вас готвиш ли?
За щастие или за нещастие, у дома не ми дават да си мръдна и пръста. Много ме глезят.

- Планираш ли да станеш отново баща?
Имаме голямо желание и практикуваме. Ще го правим, докато не стане.
- Кой е най-хубавият подарък, който дъщеря ти Лусия ти е правила?
Това, че я награждават всеки месец като най-добрата ученичка в училището й, че е дисциплинирана, щедра и горда от дома си. Родителите винаги виждат децата си като най-прекрасните, но когато учителите ти кажат, че детето ти е за пример, тогава благодаря на Бог.
- Разкажи ни за дъщеря си...
Животът ми с Лусия е купон, смеем се през цялото време. Тя е моят учител, не спира да ме изненадва. Обяснявам й, че трябва да си заслужи нещата, трябва да работи, за да ги получи. У дома съм баща и трябва да изпълня функциите си. Извън дома съм професионалист, трябва да работя и го дължа на публиката. Въпреки това, на Лусия не й харесва, че ме разпознават. Не ревнува, просто не харесва работата ми.

От няколко години имах мириса в съзнанието си и исках да го реализирам. Мениджърът ми каза, че ще е страхотно да създам парфюм за жената. След година и половина вече е реалност и се казва "Thunder for Her". Освен това, десет процента от продажбите ги даряваме на асоциация, бореща се в рака на гърдата. Заради тази болест изгубих няколко жени от семейството си.

Мирисът на жена ми, също така имам късмета да работя с много красиви жени във всеки проект. По някакъв начин исках да измисля мирис, който да им хареса.
- Кой го пробва пръв?
Първият човек, сложил си този парфюм, бе жена ми и оттогава до днес не го оставя. Прекрасен е ароматът и искахме да го създадем за жените, защото те ме следват през всичките тези години и исках да им се отплатя.

Млечният крем на баба - домашен и страхотен! Също и цветята в моето село - тяхната миризма ме пренася в детството, младостта, напомня ми семейството, корените ми.
- Кой е любимият ти аромат?
Този на жена ми.

Здравият дух е най-важното за всичко. Храня се добре, спортувам на свеж въздух, обичам да ходя бързо, да правя олимпийски спорт. Но най-вече да живея щастливо, очаквайки винаги най-доброто.
- Мислиш ли за Холивуд или за големия екран по принцип?
Имал съм предложения за филм в Европа, в Лос Анджелис, В Доминиканската република, но ролите, които ми предлагаха, не ми допадаха. Имам големи амбиции за киното и искам да го направя с герой, който ще остави следа.

За мен този персонаж беше прекрасно предизвикателство, защото хората се забавляват с отрицателните герои. Радвам се, че е напълно различен от предишната версия, "Трима братя, три сестри", за мен това е уважение към публиката. Никога не съм обичал да се повтарям. Има доста насилствени сцени и трудно да излезнеш от това състояние, когато играеш 12 часа на ден. Това е част от играта.
- Когато ти предлагат персонаж, какво те кара да го приемеш?
Кара ме да го приема, когато видя, че ще има проблеми и ще е труден за изпълнение. Обичам предизвикателствата, трудните неща ме карат да израствам като актьор. Леонардо, според мен, беше най-трудният в теленовелата и се забавлявах като бебе. Когато го приех, исках да докажа, че мога да правя хиляди злодеи и то по различен начин.

За мен бе отговорност, защото можеш да направиш нещо, случило се наскоро, но ако не го направиш добре, хората няма да го оценят. Това, че го приеха с такава обич, е голям успех за всички.
- Как се разбираше с Ана Лорена Санчес?
Бих казал прекрасно добре и това ни помагаше при всяка сцена, в която трябваше да се караме, да ни се получи добре. Истината е, че се чувствам много добре, работейки с Ана Лорена и това ми харесва, защото ми позволява да играя с героя си.

Мирише на мистерия, мирише на интрига, на история. Мирише на втора част на нещо, което остана недовършено, хахаха, не мога да кажа повече. (Става дума за продължението на "Силикон на рая" - "Без гърди да има рай").

Те са моят мотор на кариерата ми, насърчават ме да приемам нови проекти. Мисля, че един актьор без публика е просто мъртъв актьор.