Актрисата от Баранкиля, Колумбия е в най-добрия момент от живота си. Тя се чувства реализирана като актриса и като майка.
 |
Наташа Клаус е на 28г, когато в живота й се появява теленовелата "Трима братя, три сестри" (2003), един успешен сериал на Телемундо, който, без да го е търсила, напълно щеше да промени живота и кариерата й. С тази продукция актрисата постига световно признание и си спечелва обичта на публиката с незабравимото изпълнение на Сарита Елисондо.
В продължение на няколко години, Клаус бе едно от обичайните лица в теленовелите на Телемундо със заглавия като "Жената в огледалото", "Имението" и "Зоро", докато през 2011г. тя снима последния си проект с компанията от Маями: "Наследниците Дел Монте".
Оттогава четиридесет и двегодишната актриса играе в Колумбия в продукции като "Огнено сърце", "Перфектни лъжи", "Бялата робиня", "По прякор Дж.Х.", "Бронкс", сериал от създателя на "Без силикон ДА има рай" Густаво Боливар. Заради големия успех, който пожъна историческия сериал "Бялата робиня", от колумбийския канал Каракол обмислят да направят втори сезон.
Животът се усмихва на красивата актриса и в личен терен. Актрисата има две дъщери: Исабел и Палома, съответно на 17 и 9 години.
- Какво помниш от участието си в "Трима братя, три сестри"?
Всичко беше прекрасно. Моите колеги, излизанията с тях на представянията, пътуванията, които направихме, локациите, конете...
- Промени ли се след тази теленовела?
Много. Когато играх в тази история, едва започвах кариерата си и сега в родината си съм уважавана и обичана заслужила актриса. Не се задържах в бума, който предизвика теленовелата, имах възможността да продължа да израствам като актриса и като жена.
- Какво си спомняш от престоя си в Телемундо?
Това, което си спомням най-много за това време, са колегите, всички чуждестранни актьори, които срещнах, продуцентската компания RTI и работният екип, с който бях почти шест поредни години.
- Как би определила участието си в "Бялата робиня"?
Да правиш исторически сериал е уникално. Роклите, изкуството, начинът на изпълнение, тонът ... всичко е прекрасно. Екипът, който създадохме, беше магически. Аз съм от топлата земя, така че се адаптирах много добре към времето, въпреки роклите.
- Ролята ти на Ана де Гранадос в "Бялата робиня" съвпадна с тригодишната ти работа като посланик на добра воля за фондация "Círculos de Estudios", която има за цел да даде глас на деца и жени, пострадали от насилие, особено заради гражданската война, от която страдат колумбийците...
Не вярвам в съвпадения. Възможностите, които ти дава животът, са прекрасни и за мен беше голяма изненада да работя по същата тема, която развивам с фондацията от три години. Ана де Гранадос е малтретирана от мъжа си и според мен, това е един от основните проблеми в нашето общество. Исках да покажа как чрез Ана независимата жена от миналото може да си върне своята власт, след като е страдала от малтретиране, "за да получи любов чрез агресия". Основната цел на героинята е да разберем причината, заради която голяма група жени се намира в тази ситуация и как може да се излезне от нея.
- Разкажи ни за социалната кампания "Право на глас", част от тази фондация...
Преди три години започнах да се занимавам с кампанията "Право на глас", която се стреми да овладее и обнови жертвите на насилие. Това са хора, които вече са напуснали зоната на конфликта, и те самите трябва да вземат юздите на живота си. Ние подкрепяме тези, които не разказват това, което са преживеели, и които не смеят да го направят, защото системата не им помага по достоен начин.
- Искаш ли да се върнеш в Телемундо?
Разбира се, че бих искала. Беше моят дом в продължение на много години и знам, че публиката би ме посрещнала много добре. Това е една от мечтите ми.
- Каква майка си?
Като майка аз съм нежна, обичлива и разбираща, но поставям граници, когато е необходимо. В къщи има мир и разговаряме. Аз съм "луда", както дъщеря ми Исабел казва, защото ставам да танцувам с тях, тъкмо се събудим и запявам ... Така че ще продължа да гледам на живота от гледна точка на момичето, което нося в себе си, с отговорността на възрастна.
Много лично
Обичам ... моето семейство и връзката с тях.
Мразя ... лъжите.
Книга ... "Жени, които тичат с вълци".
Място ... най-вече морето.
Много важно ... прозрачност и уважение между всички човешки същества.
За Баранкиля
Наташа Клаус, с уругвайски родители, е родена в Ла Ареноса преди 42 години. Тя казва, че обича града и че всеки път, когато идва, не може да спре да съгрешава с "пържени ястия". Героинята Ана от сериала "Бялата робиня" е първата, с която тя показва крайбрежния си акцент.
За нейната страст ...
"Много е хубаво да знаеш, че хората се доверяват на работата ти и те канят да бъдеш част от техните проекти".
