Обича си работата и прави теленовела след теленовела.
50-годишният мексиканец е като хубавото вино. "За моята възраст се смятам доста атлетичен, със сила и условия да се боря с всеки един младеж, който ми се изпречи на пътя". Обича да чете, да е в контакт с изкуството, да се наслаждава на добра картина, да слуша музикални пиеси. Обича да споделя моменти със семейството си и да си бъде вкъщи.
- Не спираш да работиш, правиш теленовела след теленовела. Разкажи ни за "Съседската къща"...
Доста интересна история, базирана на чилийски оригинал, пълна с напрежение в стил Агата Кристи. Има отличен актьорски състав и продукция. Всички бяхме много доволни.
- Какво е да целуваш Катерин Сиачоке пред съпруга й Мигел Варони?
Бях много нервен. Веднъж, Кати и аз снимахме сцената на нашата сватба, където трябваше да се целунем и героят на Мигел беше до нас. От продукцията започнаха да го бъзикат и да му казват: "Виж как целува жена ти" и подобни неща. Беше доста неудобно. Не е готино. За щастие, Мигел е кавалер, Кати е дама и ние знаем, че това е нашата работа, но бях малко нервен, не мога да отрека.
- Тогавашната ти съпруга Соня Смит защо не участва в "Съседската къща"?
Това е хубав въпрос. Бих искал да бяхме четиримата: две двойки актьори и разменени щеше да е страхотно. Но тогава тя влезна във финалния етап на "Аурора". Умирам да работя пак с нея.
- Участваш в първия сезон на супер продукцията "Господарят на небесата". По какво си приличаш с героя ти, който е полицай?
Вярвам в справедливостта. Това е едно от нещата, които най-много уважавам в Марко, героя ми, и най-много харесвам в себе си.
- Какво послание искаш да ни предадеш с "Под едно и също небе", където играеш баща, живеещ със семейството си в Лос Анджелис, без документи и с постоянен страх да не бъдеш депортиран?
Темата е доста актуална и не се отнася само за имиграцията на латиноамериканците в САЩ, а за цялата имиграция, африканци и араби към Европа. Хората бягат от страните си заради липса на качество на живот, търсейки по-добър. Латиноамериканците вече не сме малцинство в САЩ, въпреки това, да дойдеш да сбъднеш американската си мечта, не е лесно. Въпреки че имаш идея, желание и смелост да се изправиш пред койоти или да преплуваш морето, за да дойдеш на по-добро място, когато го направиш, нямаш нищо гарантирано. Трябва да работиш здраво, много здраво, за да продължиш напред. Мисля, че това е най-важното в тази история.
- Какво беше твоето идване в САЩ?
Моето беше лесно, признавам. Дойдох с виза за работа, плащаха ми къщата, колата, но въпреки това, е имало моменти, в които смятах да се върна в Мексико, защото в началото не е лесно, липсват ти храната, семейството, приятелите. Мирогледът там е различен от този в родината ти.
- Помниш ли някоя забавна случка по време на записите?
Снимахме в Калифорния и когато бяхме на границата, един от имиграционните не ме позна и за малко да ме остави от другата страна и без документи. Казах му, че съм с групата. Слава Богу всичко бе наред после.
- Разкажи ни за "Почитателката" с Анхелика Вале...
Аз съм Габриел Бустаманте, мениджерът на Лукас. Като дете имах успех като актьор. Един ден отива на кастинг с Лукас и той получава ролята, така се превръща в звезда. Габриел усеща лека завист и прави полулоши неща. Въпреки това, не е ужасен злодей. Всъщност правим теленовела в теленовелата. Отразяваме нашия свят: какво става с егото на актьорите, как се продуцира, какво се случва, когато камерата е изключена. Забавно е, защото е самокритика към всичко, което сме преживели или имитирали в нашите кариери.
- На кого си почитател?
На Анхелика Вале и Скарлет Ортис... ще им искам автографи.
- Сега играеш в "От другата страна на стената"...
Това е нов проект на Телемундо, искаме да е сериен филм. Има много добър състав, голям, има няколко главни герои, не само един. Аз съм един от тях, но имам и негативна страна. Героят ми е от тези, които бъркат пътя и смятат, че чрез политиката ще забогатееш, а всъщност политиката трябва да помага на държавата.
- Играеш корумпиран политик, доста сложен образ...
Светът е доста сложен напоследък, Владимир Путин каза наскоро, че има ядрени оръжия, които може да достигнат до всяка една част на света. Хората не мислят вече за хората, мислят само за себе си. Ернесто Мартинес, героят ми, е още един егоист като тези, които доминират в света и които мислят, че като са на тази позиция, могат да правят каквото си поискат. Аз съм актьор и не мога да съдя героя си, просто го играя и го обичам.
- Какво е да работиш с Марджори де Соуса?
Ще говоря за целия екип, а не само за Марджори, защото пресата иска да се говори само за тази, която им даде хляб през последните месеци (има предвид темата Марджори - Хулиан), затова ще говоря за всички. Марджори е голяма актриса, голяма жена, допада ми. Бях работил и преди с нея в една постановка и ни се получи много добре. Тя е моя приятелка, разбираме се добре. Колко хубаво, че е с нас. Тук са Габриела Вергара, друга венецуелска актриса, която е много добра и много красива, Адриана Бараса, Лици, страхотен състав.
- Говореше се, че ти и Марджори не се разбирате добре по време на снимки...
Как смятате? В живота се разбираме много добре. Не знам откъде се появиха тези слухове. Тя е голям професионалист и да се работи с нея, е прекрасно.
- Имаш много силни сцени с Габи Вергара и с Марджори де Соуса...
Както Марджори де Соуса, така и Габриела Вергара са много добри актриси.
- Какво не знаем за теб?
Много добър танцьор съм. Харесвам всички карибски ритми. Танцувам салса много добре.
- Имаш ли някаква мания?
Да, казва се бира. Пия една, когато сядам да хапна, друга за вечеря и други две, когато приключа работа. Това ми е слабост.
- Най-голямото ти желание?
Да имам дете. Много бих искал да е момиче.
- От какво се страхуваш?
От старостта. Какъвто съм хиперактивен, се ужасявам от мисълта, че няма да мога да се движа и че някой друг ще трябва да ми помага да се местя от едно място на друго. Това ми е доста голям страх.
- 3 неща, които правиш, преди да отидеш на сета?
По принцип имаме много свободно време, преди да отидем на сета. Аз чета много, чета спортните новини. Никога не отивам на сета напълно облечен, тъй като в Маями е голяма жега, а трябва да нося костюми и може да си представите какво става. И накрая - познавам всички тук, работя за Телемундо от много години, така че поздравявам всеки един. Обичам ги всички, защото без тях аз съм никой.
