Ерик дел Кастийо е играл в над 300 филма, теленовели и пиеси.
Въпреки че краят на връзката му с Телевиса беше удар за него, актьорът се съвзе и до преди няколко месеца записваше втория сезон на "Доня Сандовал", освен че играе Бог в театрална пиеса.
Ерик дел Кастийо участва в десетки мелодрами на Телевиса, сред дългия му списък са "Свят на играчки", "Когато любовта пристига", "Лъжата", "Това, което животът ми отне" и "Скритата истина", но дългогодишните отношения между актьора и компанията се разпаднаха, когато приключиха ексклузивните договори.
Дел Кастийо твърди, че няма лоши отношения с телевизията и е отворен да се върне да работи в тази компания, но сега е напълно фокусиран в това, което се явява първото му приключение след Teлевисa: вторият сезон на "Доня Сандовал", за който той пази детайлите, въпреки че заяви, че е много щастлив да работи с известни личности като Арасели Арамбула и Давид Сепеда.
- 85 години... как стигате до тази възраст?
Разбира се по Божията благодат, препъвайки се и ставайки. Въпреки че в тази професия винаги съм бил отгоре, винаги съм бил нает актьор. Никога не пренебрегвах нито телевизията, нито киното и освен това имах шоу за мексиканската революция, за мексиканските романси.
- За какво благодарите на живота?
Благодаря, че имам здраво семейство, добре е, жена ми се радва на добро здраве. Имам две дъщери, успели в своята област, имам син от първия си брак, който живее в град Куернавака и е адвокат. Здравето повече от всичко, имах операция през август миналата година, направиха ми две операции, на моята възраст с пълна анестезия и след това ме погледнете, работещ и много активен.
С 65-годишна кариера, повече от 350 филма и около 40 теленовели, Дел Кастийо заявява, че няма как да благодари на Бог за толкова много ползи и благословии и сега е именно в ролята на Бог, която играе в пиесата "Божествена терапия".
- Разкажете ни за пиесата...
Пиесата разказва историята за момента, в който Бог решава да слезе на земята, за да потърси психолог, който да предприеме терапия, защото той вече не знае какво да прави с хората. Това е вик за човечеството. Какво бихте направили, ако видите Бог лично, биха го упрекнали много: "Вие ни изоставихте" и Бог им казва "Вие ме накарахте да замълча".
- Има ли нещо в живота, за което съжалявате?
Знам какво е удар, ритник. Знам какво е да се опитват да те обесят. Знам какво е да яздиш бягащ кон, да си отгоре на влак. Знам как да сея, бях помощник на зидаря. Не съжалявам за нищо в живота.
- Как приключиха отношенията Ви с Teлeвисa?
Имах ексклузивен договор с Teлeвисa почти 30 години, но имаше нужда да се премахнат ексклузивите и това също ме засегна, това са етапи. В началото се обезсърчих много, защото човек свиква да има фиксирана сума и току-що ме бяха оперирали. Чувствах, че светът свършва, но Бог е много щедър и след месец вече имах договор в театъра и сега в Телемундо с "Доня Сандовал".
- Значи не приключихте лошо с компанията?
Стигнахме до братско, много приятелско споразумение.
- Искате ли да се върнете в Teлeвисa?
Да, как не. Където ме повикат, щастлив съм, където и да работя.
- Думата "оттегляне" някога минавала ли Ви е през ума?
Понякога си мисля кога ще се изморя, че вече да се посветя да живея, да видя годините да минават, но винаги се чувствам много активен, добре, силен и обичам това. Това, което ми е позволило да остана в тази среда, е призванието ми. Намерих си мястото и си го спечелих.
Той припомни случая, когато му беше присъдена награда и след като я получи, реши да я посвети на себе си, публиката му се смееше и той обясни причините.
"Казах: "Посвещавам я на г-н Ерик дел Кастийо, защото никога не закъснява, никога не е причинявал нито един проблем на компанията. Винаги пристигам с научената си роля и затова я посвещавам на господина" и това беше послание за децата, които се отказват от всичко."
- Какво е необходимо, за да сте актьор по времето, когато сте започнали, и днес?
Първо е необходимо тяло, което изглежда добре на екрана. Не е задължително да си красив или красива, но да изглеждаш добре пред камерата, защото камерата е мистерия и трябва да се съобразяваш с нея. Актьорите трябва да са кутия с изненади и да знаят малко от всичко, защото както стана с един колега, той изгуби важна роля за това, че не знае как да стреля с пушка. Жалкото е, че много актьори сега говорят тихо, а основен принцип в актьорството е хората да ви виждат и чуват. Модата е да говориш тихо.
- Какво Ви липсва от времето, когато започнахте като актьор?
Моите другари, които вече починаха, да осъзная, че вятърът дойде и ни вдигна, изглежда, че вихърът мина и повечето от моите спътници вече не са с мен. Не са останали много хора от моите хора, ние сме - както казва дъщеря ми Кейт - истински оцелели.
Въпреки че днес той е човек, който обича да си е вкъщи, със семейството си и на сцената, той имаше невероятно непокорно детство, в което постоянно бягаше от дома си, намиращ се в квартал Алгарин.
"Избягахме поне десет пъти. Те ме отделиха от брат ми, защото казваха, че съм гнилата ябълка. И все още бях по-непокорен, карах се във влаковете, имах приключения, от които всъщност не знам как съм жив още, но тези приключения ми дадоха преживявания, които актьорите наричаме изживявания. Днес благодаря на Бога, никога не съм мислил, че ще достигна 85г. и ето - работя, какво друго мога да поискам."
Разбира се, от ранна възраст той чете много, беше почитател на комикси като "Los Supersabios", "Memín Pinguín" и "Salgari". По-късно, сред приключенията му, той се присъединява към семинар.
"Бях почти една година. Мислех, че това е моето призвание и го изпълних с целия интерес и с цялата сериозност да бъда мисионер на Гуадалупе. Ето как се виждах, в кораб, пътуващ по света, но имах проблеми с очите и трябваше да преустановя обучението си или по-скоро ми предложиха да си тръгна, защото беше лош семинар и не можех да бъда там без да уча. Напускането, разбира се, беше най-доброто нещо, което можеше да направя, защото по-късно станах актьор и знаех, че това е моята съдба.
- Дъщеря Ви Кейт съди правителството на Мексико за разследването срещу нея, след като се срещна с "Ел Чапо" Гусман. Мислите ли, че исканата от нея сума (60 милиона песос) компенсира това, което преживя?
Замислих се за това, няма ли да е много? Според адвокатите не - тя спря да печели договори, а и дискредитацията, която имаше, и щетите, които ни нанесоха... В момента дори се смея на случилото се, но да, те ни нараниха и бяхме в опасност, това с какво се плаща? Честта на една жена с какво се плаща? Щом бяха четирима, които отидоха да видят този мъж, защо се ядосаха само на дъщеря ми?
- Вие участвахте във втория сезон на "Съпругът ми има семейство"...
Да, направих петнадесет епизода от първия сезон и след това ме помолиха да бъда постоянен герой. Играя Уго Агилар, бащата на Лусиана, Сурия Вега, главната героиня.
- Познавахте ли я?
Нея не, но бях приятел с баща й Гонсало Вега. Тя е обикновено, хубаво, приятно и много професионално момиче.
- Сякаш работите с дъщеря си, Кейт...
Да (смее се). С дъщеря ми също "играх" нейн баща, но в театъра и съвпаднахме в сериала "Лъжата".
- Имате трима внуци. Добре ли се справяте в ролята на дядо?
Двама от сина ми Понсиано и един от дъщеря ми Вероника. Аз съм нормален дядо, опитвам се да ги науча, че в живота трябва да се бориш и да не се увличат от обичаите на днешните деца, да искат всички марки, дрехи, коли ...
- По-добър дядо или по-добър баща?
Признавам, че дъщерите ми са възпитани от съпругата ми Кейт Трило Греъм, въпреки че никога не съм им давал лош пример и съм имал чиста кариера, без скандали.
- Кое е най-доброто нещо, което Ви е дала кариерата Ви?
Позволи ми да печеля пари, за да издържам семейството си, да имам известен престиж като актьор, да спечеля уважението на публиката. Това с нищо не се плаща, където и да отида, винаги ме приемат добре. Бях много щастлив в това отношение.
- Какво следва за Ерик дел Кастийо, какви са мечтите му?
Семейството ми да е здраво, щастливо, да не ни липсва нищо и Мексико да е щастливо, заслужава го.
- Обикновено давате ли съвет на колегите, които започват сега?
Актьорството е сложна професия, която не препоръчвам (смее се). Най-големият проблем е, че успехът е не само в нашите ръце, а отчасти зависи от публиката.
