Петнадесет години след успеха на "Трима братя, три сестри", венецуелският актьор, който продължава да играе футбол, както когато беше дете, мечтае да смени обстановката.
Той стана известен с "Дивата котка" и по-късно "Трима братя, три сестри" му даде страхотна възможност. От онези 26 години, на които е бил тогава, до днес, на 43г., Гато е изживял триумфи, но също и провал. Сезон на трудова суша и раздялата му с журналистката Мария Фернанда Барето го накараха да преосмисли бъдещето, но, далеч да се срине, той пое по нови пътища.
Отворих три ресторанта, които вървят много добре, и съм се посветил повече на музиката. Известно време бях без работа като актьор поради липса на споразумения в договорите. Но за щастие тази година се върнах в телевизията с "Distrito salvaje", "Comando Élite", "Decisiones" и "La revancha de Analía".
- Ще издадеш ли албум?
Направих музикално лоби с големи продуценти в Маями, които работят с Енрике Иглесиас, Марк Антъни и други велики изпълнители. Всеки е написал и продуцирал песен; общо имаме девет. Но докато не се почувствам сигурен, няма да ги пускам публично.
- Би ли оставил телевизия заради музиката?
Не. Винаги съм харесвал музиката, пиша, композирам ..., но това върви ръка за ръка с актьорството. Интересното за един артист е да ръководи няколко полета и в момента да присъства и в дигиталните платформи.
- Какво означаваше "Трима братя, три сестри" за теб, която продължава да се излъчва в различни страни по света?
Всичко. Приютиха ме в толкова много страни ... В Испания особено се чувствах като у дома си. Излъчването й там отново е доста освежаващо и ще ми помогне, защото смятам да се върна да работя в Испания.
- Кога? Имаш ли проекти?
Сигурно през февруари. Искам да сменя въздуха и бих искал да се върна да работя в Испания, да си печеля отново хляба там и да започна от нулата.
- Какво мислиш, когато се видиш в кожата на Оскар Рейес?
Изглеждам доста млад (смее се) и осъзнавам, че времето не спира. Трябва да действаме, а не само да се опитваме.
- Все още ли те спират на улицата заради този герой?
Да, мисля, че това ще бъде вечно. Въпреки че сега ме разпознават и заради Мартин Крус, психопата от "Без силикон ДА има рай", роля, която ми даде повече гъвкавост.
- Майкъл Браун и ти бяхте опора един за друг ...
Много и все още сме страхотни приятели. Всички поддържаме контакт, но с някои, като Майкъл, Паола Рей, Марио Симаро и Наташа Клаус, повече отколкото с други.
Положителен. Всичко, което направих, ми помогна да бъда актуален. Имах само един спад, когато, след като не спирах да работя известно време, прекарах година и половина без да играя. Икономиката ми пострада и по това време също се разделих. Всичко ме засегна, затова се насочих към музиката.
- Как е животът ти сега?
Спокоен съм. В свободното си време се посвещавам на музиката и на бизнеса си с ресторанти. И когато мога играя футбол. Все още го харесвам, както когато бях дете.
- Имаш ли желание да се влюбиш?
Не бързам. Аз съм отдаден на себе си, за да продължа да развивам кариерата си и да раста като личност.
- Би ли искал да имаш деца?
Да, но ще стане, когато трябва и ако Бог ми позволи.
- Какви са твоите мечти?
Не обичам да проектирам прекалено много, защото никога не знаеш къде ще те отведе животът. Мисля за настоящето и да мога да ставам всеки ден, а нощта да ме приютява. Единствените ми очаквания към този момент са да отворя друг ресторант през 2020 г. и да се върна на работа в Испания или Мексико. И ако не, това, което предстои.