Актрисата отвори сърцето си и призна, че кариерата й не е била лесна, започвайки още от дете и бъдейки дъщеря на Анхелика Мария.
Анхелика Вале е израснала в света на театъра още от малка и именно баба й я подкрепяла повече от всеки друг. "Слава Богу, че се родих в семейство, което беше посветено на това, което исках да правя", добави тя и отбеляза, че отношенията й с баща й Раул Вале бяха сложни, тъй като го е виждала като сериозна и строга фигура. Освен това той често изневерявал на майка й и самата тя я помолила да се разделят за доброто на всички. След тази криза актрисата от "Приятелки и съпернички" спряла да говори с него за две години. За Анхелика Вале се оказало трудно да бъде дъщеря на Анхелика Мария, тъй като някои продуценти не я искали и дори я отхвърляли. По това време не е била напълно наясно какво се случва и имала съмнения. "Това ми повлия най-много на 15 години. Исках да бъда като майка си. Израснах с много ниско самочувствие", добави Вале.
Актрисата говори за младостта си, каза, че заради невинността си няколко гаджета я напуснали. "Бях много невинна, дори когато пораснах, бях глупачка". От друга страна, е била влюбена в Рики Мартин, но той никога не й обърнал внимание. Така тя израства и се развива в шоубизнеса.
Измина десетилетие, откакто Анхелика Вале постигна международна слава благодарение на "Най-красивата грозница". След две участия в "Грозната Бети" (американската версия) и "Жени убийци", бракът й с Ото Падрон и две деца (Анхелика Масиел и Даниел Николас) се появява отново на 41-годишна възраст в телевизията, оглавявайки "Фенката". След това се връща в Мексико след дълго отсъствие, където участва в "И утре е ден" 2018.
Актрисата разкри, че една от причините да се отдалечи от артистичната среда са децата й, защото искала те да имат добро образование, така че всеки ден заедно със съпруга си се опитват да се грижат за тях с много любов "за да бъдат по-добри деца и да променят света за добро и за добри неща."
- Как се роди историята на "Фенката"?
Исках да отдам почит на всички почитателки, защото някои умират за своите идоли. Това прави главната героиня на този сериал и съдбата я поставя в обсега на актьора, когото идолизира. Какво чудо! Ако Джордж Клуни се влюби в мен ... казвам това с цялото уважение, което изпитвам към съпруга си (смее се). Хрумна ми, когато завърших записите на "Грозницата...
- Какво те доведе до това?
Осемдесет процента от жените не сме грозни, но нито сме като моделите от списанията. Мисля, че повечето от тях се идентифицират с мен в този сериал и продължават да го правят, защото съм нормална. Тогава се замислих какво общо имам с тях и разбрах, че също съм фен на много хора: Рафаел Амая, от "Господарят на небесата", Робърт Дауни младши, главния герой от сагата за "Железния човек", Хуан Пабло Еспиноса, Джордж Клуни, Рикардо Монтанер...
- Заради възхищението си към тях правила ли си нещо лудо?
Писах на Дауни, когато беше в затвора заради проблемите си с наркотиците. Изпратих писмо до съдията, който се занимаваше със случая, за да го помоля да го измъкне от затвора и включваше лист за него, където му казвах, че съм мексиканска актриса и му признах, че го обожавам, че за мен той е най-добрият в света.
- И какво са правили за теб?
Всички луди неща на света. Агентка по недвижими имоти разбра адреса ми и се появи в къщата ми. Аз не бях там, но асистентката ми присъстваше и успяхме да се срещнем. Вече е моя приятелка. Моите почитателки са прекрасни, имам ги по целия свят, но бразилките са най-верните и изненадващи. Моята регионална радиопрограма в Мексико е най-коментираната в социалните мрежи на тази страна. Как да не ги обичам!
- Какво мисли съпругът ти за любовните ти сцени с Хуан Пабло Еспиноса?
Той го обича, като част от семейството ни е. Нямаше проблем с любовните ни сцени.
- Как успяваш да не се главозамаеш?
Имах късмета да се родя в семейство на артисти. Започнах на 2 години и на 8 се почувствах някоя важна, защото се занимавах с театър. Така баба ми ми даде страхотен урок, който никога няма да забравя. Тя ме хвана за ръце и каза: "Ела тук. Ти си също като другите. Когато се научиш да бъдеш по-добър човек всеки ден, да се усъвършенстваш, да живееш винаги с положително послание, можеш да се похвалиш с нещо. Ти и дамата, която мие, сте еднакви, единствената разлика е славата, която ти дава телевизията, но това не е за да се хвалиш."
- Каква беше реакцията ти?
Веднага сложих краката си на земята и ценностите ми се промениха. Разбрах, че егото е врагът, който трябва да победиш, че не е част от живота ти, защото не позволява на любовта да влезе и без това няма как да бъдеш щастлив.
- Каква връзка имаш със славата?
Прекрасно е, че хората ти показват любовта си, но не толкова много да не можеш да ядеш спокойно, защото някои папараци те гонят. Не ми харесва това, признавам. Въпреки това любовта на публиката трябва да се цени, защото все ще спрат да те харесват. Много пъти сме виждали артисти да падат от най-високо.
- Анхеликита(7г) и Данико(5г) искат да последват стъпките ти?
И двамата дебютираха като актьори още като бебета в мюзикъла "Лъжи". Ако Данико после иска да стане адвокат, ще е негов проблем. Ще каже: "Лудата ми майка ме показа в постановката си". Но ако иска да се посвети на това, вече започна. Анхеликита е много забавна, хрумват й много неща. Облича се като мен, гримира се като мен, застава пред огледалото и започва да ме имитира. Слага си колиета, токчета. На каквото и да решат да се посветят, аз ще ги подкрепя.
- Майка ти, голямата Анхелика Мария, живее на 9 метра от дома ви в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ...
Тя винаги ни спасява. Помага ни във всичко - води малката на балет или си разпределяме задачите, за да мога да свърша всичко. Не е типичната тъща - идва, когато Ото, съпругът ми, отива на работа и си тръгва преди той да се върне. Така че не се засичат много. Това е трикът на всички тъщи.
- Последната ти теленовела е "И утре е ден". Как приемаш, че вече ти дават по-зрели героини?
Слава Богу ми дадоха героиня на 40г. и това ми хареса. Лошо ще е, ако ми дадат роля на младо девствено момиче (смее се). Хората знаят, че съм омъжена, имам две деца, на 44г. съм и няма друг вариант.
- Играеш майка, която замества друга (която умира и я моли да заеме мястото й) в едно семейство...
Да, но е направено доста комично, въпреки че мисля, че в тази теленовела съм плакала най-много. Направено е с необходимата сериозност и уважение.
- Как се чувстваше в тази теленовела?
Това беше завръщането ми в Мексико, след като 12 години не бях работила там (от "Най-красивата грозница"). Върнах се към корените си, към произхода си, към мексиканците. Колко ми липсват! В САЩ се правят добри сериали, но Телевиса е пионер в Латинска Америка. Няма равна!
- Споделяш, че всеки път, когато отидеш в Мексико, те е страх. От какво?
Страхувам се заради увеличаването на фемицидите (Фемицидът е престъпление от омраза, основано на пола, което се определя като умишлено убиване на жени или момичета само заради това. Във втория сезон на "Доня Сандовал" е застъпена точно тази тема). Липсата на семейни ценности е основният фактор, за да породи тази вълна от насилие и несигурност в различни щати на Мексико. Затова трябва да възпитаваме децата си от ранна детска възраст да бъдат добри и да уважават другия.
- Това предполага, че трябваше да си разделена известно време от съпруга си Ото Падрон...
Ужасно е, но виждаш как помага романтичното съобщение. Теленовелата беше кратка и това ми повлия да реша да отида в Мексико, защото съм майка, жена и не искам да изоставям семейството си.
- Какъв е ключът за успешен брак?
Комуникацията, да говорите за всичко, както говорихме за клюките, че се развеждаме.
- Как реагирахте?
Първо го питах дали е видял какво са публикували и после почнахме да се смеем.
- Коя твоя героиня те промени?
Всичко започна с "Най-красивата грозница". Тази теленовела ми помогна да се променя, да се овластя и да съм жената, която съм днес. Моника от "И утре е ден" е като продължение на това. Въпреки това не трябва да спираме да се приемаме, обичаме и подкрепяме ние жените.
- Казваш, че въпросът с теглото ти вече не те притеснява...
Все още имам килограми отгоре, но по други причини. Помня, че веднъж отидох да вечерям с Морис Жилбер след едно представление... тъкмо бях родила Даниел и не знам как се бях осмелила, но се върнах на сцената и театърът беше пълен. Той ми каза: "Виждаш ли? Аплодираха те на крака, публиката те обича въпреки теглото ти, трябва да го разбереш." И е вярно - слаба, дебела, няма значение, публиката вижда нещо в мен, не знам какво е, но е прекрасно, слава Богу.
Последните й три теленовели
