За своите почти четири десетилетия кариера предизвикателството да изпълнява герои, които нямат нищо общо с неговата същност, е водещо.
60-годишният Евора винаги е разчитал на подкрепата на семейството си, дотолкова, че от много малки децата му знаят, че работата е на първо място. Напуска Куба с 42 долара в портфейла и отива в Мексико с идеята да триумфира. И успя!
- Kак ти се стори ролята на Викториано Сантос?
Той наистина е труден и много силен характер, има налагащ характер, иска да контролира дъщерите си и в същото време ги обича, обожава ги и иска най-доброто за тях. Той е много защитен, което го прави много красиво човешко същество. Викториано има много тайни и се е забърквал в ситуации, които го карат да изглежда като злодей и е обвинен, че парите му са придобити незаконно. Наистина се наслаждавам на Викториано, истината е, че той е един от най-сложните герои, които съм правил в кариерата си, много трудно беше да го направя.
- Отново си партнираш с Виктория Руфо...
Мисля, че тази двойка е много харесвана, отдавна феновете искаха отново да играем заедно и когато започнахме да снимаме, феновете направо полудяха. Тя е отличен колега и партньор. Ние сме като брат и сестра. Трябва да се целуваме, но между нас има нещо като братска любов, добра комуникация, разбираме се отлично, добри приятели сме в живота, а на екран имаме химия.
- С какво ролята ти във "В диви земи" (която можете да следите с български субтитри) е по-различна?
Артуро Отеро е различен, но като цяло ролите на баща винаги са били предизвикателства за мен. Артуро е силен мъж, но не е инатлив, както беше с предишните ми герои. Харесва ми всеки един нюанс на Артуро.
- Как се става заслужил актьор?
С много работа, не спиш много (смее се). Това е единствената формула: много работа, много години всеотдайност. Нищо не става безплатно, нищо не е лесно. Има хора, на които вратите някак се отварят, но онези врати, които се отварят, също се затварят бързо. Това е професия с добри възможности, но също трябва да имаш капацитета да го издържиш. Не са само теленовели или филми ... това е кариера за цял живот. Това е дълго стълбище, което ще приключи в деня на смъртта ти.
- Как си в любовта?
С жена ми Вивиан сме заедно повече от 25 години. Вивиан Домингес не е само дясната ми ръка, тя е мой приятел, мой партньор, жена ми и моя любовница. Имаме много силни, много красиви и искрени отношения. Аз съм най-изненадан, защото не усетих как минава времето, докато е до мен, благословия е, че я намерих, тя е най-голямата ми критика, изключителна половинка; не само сексуално, но и духовно. Не мога да съм далеч от нея. Ако трябва да отиде някъде няколко дни, ми липсва много, а през деня непрекъснато разговаряме помежду си и това не е банален разговор, ние винаги си казваме: Обичам те, обожавам те, чакам те, обичам те и сме луди да се срещнем отново.
- Имаш три деца: Рафаел, Мариана, която те дари с внук, и Карла. Обичаш ли да ги контролираш?
Никога не ревнувах гаджетата на дъщерите ми. Напротив, аз винаги защитавах сексуалното им развитие и ги уважавах. Освен това никога не съм бил придирчив. Когато някой ме попита: "Как позволяваш на дъщерите ти да правят това и онова?", аз съм този, който ги насърчава и ще ги подкрепя във всичко, като баща това е най-малкото, което мога да направя.