Костариканката Марилус Бермудес е една от малкото ексклузивни таланти на Телевиса и от десетилетие тя е едно от повтарящите се лица в мексиканските сериали, в които играе главни героини и злодейки.
Заедно с двете си по-големи сестри са се снимали с камерата на баща им. В началото било игра, но разбрала, че това искала да прави. Като дете участва в реклами. Един ден гледала телевизия и казала, че иска да бъде актриса. Изпратила молбата си и отишла в Школата на Телевиса. След шест месеца учене там й се обаждат за проект. Виждайки, че напредва, си казва, че това е нейното призвание.
Вече 11 години актрисата Марилус Бермудес гради мечтата си в Мексико. Тя се превърна в изключително ценена актриса главно заради своята гъвкавост в интерпретацията на различни видове героини и е една от малкото ексклузивни фигури на Телевиса. Към днешна дата тя е участвала в повече от 14 мексикански мелодрами, сред които "Хамелеони", "Смела любов", "Котката", "Просто Мария", "Амазонките", "Обичаният", "Дъщерите на Луната" и последната роля "Доня Флор и двамата й съпрузи".
На 34 години костариканската "тика" ("жена") знае какво е саможертвата и всеотдайността, за да постигне целите си. Въпреки че е далеч от семейството си, тя не съжалява, тъй като се чувства щастлива да прави това, което обича най-много.
За ролята на Констанса в "Амазонките" Бермудес признава, че голямата обич, която хората имат към тази героиня, е била изненада и според нея Кони е млада жена, която търси щастие, но която прави грешки по пътя си. "Тя е като всички човешки същества. Учи се от грешките си и има своите възходи и падения. Беше предизвикателство в моята кариера, на което се насладих и което ми помогна да порасна." Тя сподели, че е щастлива, че е била част от тази продукция, в която е създала добри приятелства и от която има красиви спомени.
- "Амазонките" се превърна в голям успех. Какво е за теб да работиш с такива актьори?
За мен беше важно, защото е първата ми главна роля и имах шанс да работя с тези големи имена, от които научих много и също създадох големи приятелства. Те се държат като равни с всички. Те са обикновени хора, които обичат това, което правят, те са хора. Красотата на това е, че се сприятелявате и научаваш много от тях, дават ти съвети, супер сладко е.
- Нещо любопитно от записите...
Сестра ми Суси ми правеше сцените, в които яздих кон. Винаги е обичала да язди.
- Как стигна до тези водещи роли?
Чуках на вратите, исках да се явявам на кастинги и търсих възможности. За "Амазонките" направих кастинг за двете сестри, Касандра и Констанса, и продуцентът реши, че трябва да остана с Констанса. С Валерия Сиенфуегос (от "Обичаният") направих кастинг за важна героиня, но не стигнах до главната роля. Публиката избираше героите чрез фокус групи и хората искаха мен. Казаха, че съм за повече, а продуцентът ми каза, че хората ме обичат.
- Играеш в повече от една продукция годишно. Защо миналата година участва само в "Доня Флор и двамата й съпрузи"?
В момента е така. Телевиса гледа кои проекти да постави, кои да премахне, така че не е толкова плавно, колкото е било винаги. Но аз съм една от малкото актриси, която все още има ексклузивен договор с Телевиса.
- Каква отговорност ти носи като актриса да имаш тази ексклузивност?
Доста голяма и освен това съм много щастлива, че съм една от малкото, защото това означава, че вярват в работата ми.
- В какви проекти би искала да работиш сега?
Винаги оставям всичко в ръцете на Бог и винаги му казвам да ме вкарва в проекти, които ме карат да раста като актриса и като човек, в които мога да срещна хора, на които човек може да помогне или които да му помогнат. И така в момента нямам нещо конкретно, но искам героини, които ме предизвикват, които ме изваждат от зоната на комфорт и мечтата, която съм имала през целия си живот, е да стана супергероиня, но като във филм или нещо подобно. Да направя нещо от "Maрвел" би било много яко.
– Защо героините ти винаги са различни, тоест не са като типичните добри или лоши?
Харесвам героини, които са променливи, които започват по един начин и завършват напълно по друг, който хората не могат да си представят. Обичам също да работя много с външния вид на моите героини. Например, в "Доня Флор и двамата й съпрузи" бях с дълга червена коса, а в "Дъщери на Луната" бях руса. Имаше и други промени: подстригах си я, направих я тъмна, червена, кафява и мисля, че вече съм преминала през цялата цветова палитра и това е нещо, което е важно за мен.
- В "Обичаният" имаше доста екстремни сцени в морето и топлес...
Това е част от характера на героинята ми, защото е момиче без предразсъдъци, смела и непокорна. Хрумва й да направи нещо и го прави. Не вижда никой на плажа и се хвърля във водата без нищо. Но беше вечерта, водата беше студена, духаше ужасен вятър, беше сложно да ги заснемем сцените. А когато ги заснехме, нещо стана и трябваше отново да снимаме всичко.
- В "Дъщери на Луната" си лошата...
Да, лошата съм, но не е типичната лоша, отдадена е на сто процента, дава всичко от себе си във връзката си, но идват Хуаните и всичко отива по дяволите.
- Как се чувстваше с колежките си?
Всички са твърде красиви, но най-много се разбирах с Мишел Рено, с нея бях в Школата, в "Хамелеони", но в този сериал станахме големи приятелки.
– Как се е променила Марилус от преди 11 години до актрисата, която е днес?
Ами сега! Преди 11 години пристигнах в Мексико и по това време бях малко момиче, което беше впечатлено от всичко и каза: "О, колко е яко това" или "О, виж този актьор". Искам да кажа, че сега мога да ти кажа, че нищо от това вече не ме заслепява, защото се научих да познавам хората и осъзнавам, че това, че си на екран, не те прави повече или по-малко, защото в крайна сметка твоето смирение те прави по-добър човек, твоята дисциплина, твоята работа, отдадеността и любовта ти към другите.
- Какво научи най-много?
Научих се да обичам себе си, защото без самочувствие и без вяра в нещо - каквото и да е - човек не може да стигне до никъде; за мен това е моята вяра в Бог.
- Кой беше проектът, който те предизвика най-много?
Всеки проект винаги има ниво на предизвикателство в едно или друго нещо. Винаги във всички проекти, които съм направила, съм работила по нещо, било то емоционално, лично, актьорски, защото всички ме научиха и ме направиха човека, който съм; така че не е като да кажа, че един определен е моят звезден проект.
- Коя е най-трудната част от кариерата ти?
Определено да съм далеч от семейството ми, майка ми, баща ми и по-голямата ми сестра, защото времето минава и не им се радваш еднакво и после човек остарява. Така че се опитвам да ходя в Коста Рика много често и веднага щом завърша записите на дадена теленовела, отивам или те идват в Мексико. Сестра ми Суси е в Мексико и ми е дясната ръка, живеем заедно. Тя е моята подкрепа и е като онова спокойствие, което винаги имам тук, което ми помага. В същото време наистина ми липсва по-голямата ми сестра и двамата ми племенници. Трудно ми беше да разбера, че другата ми сестра не е до мен, защото истината е, че те и моето семейство са моята движеща сила.
