Преди 7 години решава да напусне родното Мексико, където имаше стабилен живот и кариера, и сега живее в САЩ, първо, в Маями, после в Лос Анджелис, където беше жертва на дискриминация на няколко пъти.
Последната й теленовела беше "Смело сърце" (Corazón valiente) през 2012 година. От две години има канал в Youtube, където споделя всякакви неща. ТикТок също е начин да се изразява и да се забавлява. Любопитното е, че именно съпругът й я кара да бъде повече време в социалните мрежи и да се адаптира към новото време.
Година след като се омъжи за Икер Калдерон, през 2012 г. мексиканската актриса забременя с първото си дете. Но за съжаление загуби бебето си. Това не я отказва от желанието й да стане майка. "След тази загуба, която имахме, трябваше да ме лекуват по определен начин, отрязаха парче отвътре; така че не мога да забременея естествено. Преди три години реших да замразя яйцеклетката си. От тази страна съм спокойна, имам доверие в науката и знам, че нищо не е сто процента сигурно и знам, че ако един ден имаме нужда от това и когато сме убедени, ще го направим."
Освен актриса, сега е и продуцент. "От миналата година работя с продуцентска къща в Мексико и имаме доста материали."
- Какво беше за теб да играеш Анхела Валдес в "Смело сърце"?
Анхела е смел бодигард, беше голямо предизвикателство. Откакто се свързаха с мен, за да работя по този проект в главната роля, започнах да тренирам. Първо в Мексико, където по онова време правех театър, а след това в Маями, където продължих да вземам уроци за боравене с оръжие и ножове. Преди да започнат снимките, се подложих на супер строга диета, оставяйки въглехидратите настрана и спортувайки седем дни в седмицата, за да вляза във "форма". Практикувах кикбокс и бойни изкуства, за да играя ролята убедително.
- Как се разбираше с колегите си?
Бяхме заедно почти една година и истината е, че живеейки заедно, се чувствахме като семейство. Играхме и се забавлявахме много, постоянно говорихме за проекта и винаги говорихме как можем да се подобрим.
- Играла си в "Срещу вълните на живота", "Тъмна орис", "Росалинда", "Узурпаторката", наред с много други...
Много съм благодарна на живота. Започнах да работя на 15 години и се чувствам много горда, че стигнах до мястото, където съм сега.
- Как преминаха тези години в САЩ?
Имаше прекрасни, но и много трудни моменти. Живея в Лос Анджелис, меката на киното, където идват актьори отвсякъде. Има огромна конкуренция. Американецът изисква много силен английски на ниво акцент, но индустрията се променя малко по малко и вече не ни дават на латиноактьорите само роли на "момиченца" или дойката.
- След дискриминацията заради акцента ти, която преживя, още ли искаш да се интернационализираш?
Да, това беше предизвикателство и отговорност, след като го разказах публично. В тази среда изживяваш милиони неща. Това беше едно от тях.
- Как стават нещата в САЩ?
Не е лесно да влезнеш, отнема време. Не е просто да отидеш и да кажеш: "Имам 15 теленовели зад гърба си, 5 пиеси, 3 филма. Ще ми дадете ли супер сериал?" Точно обратното е. Трябва да взимаш уроци, да отидеш на 10 хиляди кастинга и да намериш агент, мениджър... Състезаваш се с целия свят. Чудовищно е!
Относно майчинството...
"Мечта, която имах, когато бях на 20. Умирах да имам дете, но така и не стана. Знам, че не мога да го отлагам за дълго, защото и аз не искам да бъда баба на децата си. Това е сложна ситуация за моя партньор и за мен, защото това е "когато Бог иска", но в същото време времето ни притиска и е мъчително на моменти, но трябва да имаме доверие.
