На 34 години и висок 191 сантиметра, Фуркан Палълъ, спечелил "Най-добър модел в Турция и в света" през 2011 г., е едно от най-завладяващите лица в страната си.
- "Стая 309"... Как си спомняш този сериал?
- С усмивка, забавлявах се и научих много. Сериалът имаше голям успех в Турция и бе продаден в повече от петдесет страни по света. "Стая 309" има специално място в сърцето ми, като първия ми филм "Somuncu Baba: Askin Sirri".
- Как реши да станеш актьор?
- Чувствам, че ми беше предначертано. Записах сценични изкуства, докато изучавах геология в университета. По това време вече работех като модел. Направих петдесет представления на първата си пиеса и вече не можех да се откажа. Актьорството е страст за мен.
- Бих излъгал, ако кажа "не", но осъзнах, че не искам да се говори само за това. Нито ме прави щастлив, нито ме ласкае да ме наричат "красивия актьор".
- Обичаш ли да спортуваш?
- Да, това ме кара да се чувствам добре и да съм здрав. Освен това спортът е част от моята работа. Вярвам, че доброто присъствие винаги има стойност в шоубизнеса.
- Кой е любимият ти спорт?
- Играех баскетбол единадесет години, но дойде момент, когато не можах да го съчетавам с университета, и се превърна в хоби. Продължавам да играя с приятели, също така и футбол. Плувам, яздя коне и играя голф от време на време. Също така обичам да играя на PlayStation (смее се) и да се грижа за градината.
- За година. Бях привлечен от тази работа, от инженерството като цяло, тъй като от дете съм много добър в математиката. Имам много аналитичен ум, не спирам да изчислявам.
- Какви прилагателни според теб те определят като човек?
- Спокоен и търпелив, но ако изпусна нервите си, мога да нараня някого. Също съм амбициозен и дисциплиниран, опитвам се да си върша добре работата и очаквам и другите да правят същото. О, домошар и романтичен също.
- Късметлия ли си в любовта?
- Да, дори и след неуспешна връзка, но имам чувството, че започвам нов, по-зрял етап. Професията не ми позволява да отделям времето, което бих искал, на партньорката си, затова е трудно да имам половинка.
- Искаш ли да имаш деца?
- Обичам децата. В "Най-сладката ми лъжа" (Benim Tatlı Yalanım) играя баща и това желание се събуди в мен.
- Как се подготви за ролята на баща?
- Имам племенничка, която е на възрастта на екранната ми дъщеря. Когато тичах в парка, наблюдавах как бащите се отнасят с децата си. Но най-важна бе енергията на Лавиния (бел. ред. дъщеря му в сериала).
- Какъв човек е Фикрет, героят ти в "Имало едно време в Чукурова"?
- Харесвам многопластовите герои, а Фикрет, от една страна, е джентълмен, но от друга е тъмен човек, особено когато е наранен. Това определено добавя нюанс към персонажа. Още докато чета сцената, предвиждам, че ще излезе нещо. Това също е много приятно усещане.
- Какво е усещането да си в Адана?
- От 3 август съм в Адана. Интересът на хората е невероятен. Те са горди, че този сериал се снима в Чукурова.
- Имаше ли проблем с адаптацията, когато пристигна там?
- Разбира се, че имах. Недостатък е да влезеш в средата на историята, тъй като тя все пак е плод на постоянна работа. Привикваш към ново място, друга култура, дори храна, налага ти се да не спиш в собствената си стая, в собственото си легло... Отнема време, за да свикнеш. Влязох в сериала в 64 епизод, а екипът е заедно от две години - познават се, всеки знае своите добри или лоши страни... Определено бе предизвикателство.
- Какво те изненадва най-много?
- Обикновено се изненадвам от хората, които познавам - от действията им, от поведението им...
- Бил ли си отхвърлен?
- Имаше нещо такова. Но бързо се възстанових.
- Срещаш ли се с жени сега?
- Почти винаги жените не са на една честота с мъжете. Изпитвам голямо уважение към някоя жена, която се опитва да разбере монотонния възглед на мъжа и способността му да опростява проблемите без много шум.
- За какво мечтаеш?
- За победа в битката срещу пандемията и излизане от кризата, в която се намираме.
