
Янис Гереро е напълно непознато лице за българските зрители, но си спечели стотици почитатели с играта в "Бандитката".
Янис Гереро е мексикански актьор. Учи актьорско майсторство в Хавана, Куба във Висшия институт за изкуство и в Париж, Франция в Националния театър Шайо. Когато завършва, създава продуцентската къща Artepepan Films. Написал е и е продуцирал доста игрални филми. Сред по-известните му роли в теленовелите са тези в "Господарката", "Котката", "Път към съдбата", "Доня Флор и двамата й съпрузи".
- Кой е Хосе и какво е значението му в "Бандитката"?
- Хосе Ернандес, Ел Бандидо, беше първата голяма любов на Грасиела Олмос. Те се срещнаха, когато тя беше дете и той, заедно с други бандити като Доротео Аранго и Франсиско Виля, нападнаха фермата на баща й, между другото също нечестив мъж. Тя, без родители и без много имоти, се озова в манастир и там се срещнаха отново, почти 12 години по-късно, когато той беше революционер. Грасиела напуска манастира и тръгва с него през пътищата в Северно Мексико и се биеше заедно с Панчо Виля в северната дивизия.
- От всичко, което разказват за историята на Грасиела Олмос в тази продукция, какво те трогна?
- Мисля, че е много смела жена. Вярвам, че малко истории са разказвани за жените по време на революцията и на властови позиции в началото на миналия век. Грасиела Олмос беше една от тях. Тя винаги е била близо до властта, до президенти, до революционери. Тя беше наследник на революцията и знаеше как да се възползва от нея. Чувствам, че тя винаги е продължавала напред въпреки всички трудности и това ми харесва в нея. Влюбих се точно в тази страна на Бандитката също като Хосе.
- Харесва ли ти жените да бъдат главните герои на вдъхновяващи истории?
- Мисля, че е страхотно. Телевизията трябва да бъде отражение на нашето общество. Трябва да разказваме историите си и да ги разказваме добре. Издигането на жените е просто акт на справедливост, защото историята е писана от мъже и там никога не им е отредено мястото, което заслужават. Да правиш исторически сериал за смела и силна жена е акт на смелост за телевизията и разбирам защо е толкова успешен.
- Смяташ ли, че мъжете все още трудно приемат способността на жените да водят социални борби?
- Разбира се, за мъжете е трудно да приемат капацитета, който имат жените, но времената се промениха. Сега в този свят, в който живеем, това трябва да се превърне в норма. Жените имат място в борбите и на властови позиции, това балансира света и го прави по-добър. Прави ни всички по-добри. Дискриминацията срещу която и да е група не е в наша полза.
- Какви аспекти на мексиканската култура отразява тази продукция?
- Всички. Началото на съвременното Мексико, борбата за революция за държава с по-добри условия на живот, по-добри условия на труд, държава със своите светлосенки, с бандит, който в крайна сметка е революционер, с Грасиела Олмос, която, за да оцелее в онова смутно време, трябваше да направи всичко и да се изправи пред смъртта няколко пъти. Това е пътешествие през първите 50 години на Мексико. И мисля, че това пътуване има много прилики с други страни от Латинска Америка. Странно е, че живеем много подобни процеси.
- Какви очаквания имаше от "Бандитката"?
- Работата в исторически сериал винаги е привилегия. Тук също преминаваме през много епохи, от началото на 1900 до средата на миналия век. Това предизвикателство беше голяма радост. Обичам конете, така че, когато ме помолиха да изиграя героя, веднага казах да. Когато започнах да проучвам този герой, бях очарован и изглеждаше невероятно, че той беше толкова тясно свързан с Грасиела Олмос, която щеше да бъде негова съпруга и откъдето щеше да вземе името "Бандитката".
- Кое беше най-голямото предизвикателство, което преодоля в тази продукция?
- Мисля, че работата с коне беше най-предизвикателната, но и най-вдъхновяваща. Конете са красиви животни, послушни, но и нервни. Към тях трябва да се отнасяме с голямо уважение, защото винаги може да има инцидент, в крайна сметка се излагате на риск. И въпреки това са толкова вълнуващи. Да бъдеш качен на кон с костюм, с мустаците и с пушката, борейки се за революцията, е невероятно. Усещане, което препоръчвам на всеки. Всички снимки и сцени, които можехме да направим, бяха направени на кон. Много ни хареса.
- Кое е ключовото послание, което се надявате да предадете на зрителите?
- Мисля, че тази продукция, показвайки живота на тази жена, ни учи, че въпреки трудностите можем да продължим напред и че силата не побеждава хитростта. Ценностите са нещо, на което ни възпитават, и при големи усложнения трябва да израстваме и да излизаме още по-силни.



