38-годишната турска актриса, която играе нахалната и спонтанна Джейда в "Една жена", казва, че се учи с всяка роля.
С диплома по публична администрация и страст към писането, тази 38-годишна актриса не спира да работи. След края на записите на "Една жена", където в продължение на три години играеше самотна майка, която оцелява с няколко любовници, за да отгледа сина си с увреждания, тя се присъедини към снимките на "Изумруденият феникс" (Zümrüdüanka), "Фатма" (Fatma) и сега във "Всичко за брака" (Evlilik Hakkında Her Şey).
Гьокче показа състрадателната си страна, като за миналия й рожден ден, който е на 20 август, стартира дарителска кампания за Турската образователна фондация, за да помогне на тези, които не можаха да продължат образованието си поради преживените бедствия в страната.
- Какво място заема сериалът "Една жена" в твоята автобиография?
- Това е най-важната ми работа. Когато получих първия епизод, Джейда едва имаше няколко реда, но знаех, че искам да я изиграя. Придаваха й все повече значение и не спираше да расте.
- Разкажи ни нещо за нея.
- Обичам я, тя е силна и има огромно сърце. Тя никога не спира да бъде себе си, независимо какво й се случва, и защитава момичето в нея. Жалко, че е толкова импулсивна, но дори това ми харесва.
- Какво мислиш за начина й на живот?
- Всички носим дяволското и ангелското в себе си. Нашият опит ще накара да се появи едното или другото. Има много Джейди в света и въпросът не е как тя изкарва прехраната си, а защо трябваше да избере този път.
- Това е едноврменно истинска история и един вид приказка, тъй като рисува вселена, в която въпреки всичко има надежда и дава видимост и глас на хора, които често са игнорирани или пренебрегвани.
- Смяташ ли, че сериалите трябва да изпращат такъв вид послание?
- Напълно. Те са изцяло инструмент на популярната култура. Понякога те са критикувани и презирани за това, но трябва да се възползваме от факта, че достигат до много хора, за да предават положителни послания, ние носим тази отговорност.
- Каква реалност живеят жените в твоята страна?
- Неравенство, несправедливост и дискриминация... от това страдаме жените по целия свят и ние сме накърнявани само за това, че се опитваме да ръководим живота си. Благодарение на социалните мрежи гласът ни е по-силен, въпреки че все още е недостатъчен.
- Какво най-много харесваш в актьорството?
- Това, че ме прави по-добър човек. Опитвам се да разбера героинята си, миналото й, начина й на живот... и това ме кара да открия неща за себе си. Това е процес на самолечение, по време на което си по-честна със себе си.
- Също така пишеш...
- Пиша от много малка, особено пиеси, но не се смятам за професионалист. Участвах в написването на мюзикъла "Малкият принц" през 2009 г., в който също и участвах, и съм съавтор на филма "Батлир", заснет преди 4 години.
- Актьорството винаги ще има специално място. Това е начинът да изразя себе си, чувствам се свободна и себе си. Актьорът Сюлейман Туран казваше, че актьорството е отмъщението на засрамения човек. Предполагам, че това ми се случва.
