Става известна в България с ролята си на Мерием в сериала "Пепел от рози" и с ролята си на Фериде в комедийния сериал "Брак с чужденец".
След това сме я гледали като Сонгюл, майката на Лале (Демет Йоздемир) в "Стая 309" и сега като Зерин в "Бараж". Но да бъде актриса не е първото нещо, за което тази 61-годишна туркиня мечтае. В личен план се раздели през 2005 г. с певеца Ердинч Юнлю и е майка на 14-годишното момче Ямур, което осинови преди няколко години. След мимолетния интерес към психологията и кучетата, театърът я завладя "като вирус", признава тя.- Работили сте заедно с най-желаните актьори...
- Работя много с млади хора и виждам, че тези, които уважават труда си, са по-успешни. И Енгин Акюрек, и Демет Йоздемир са страхотни. Него го познавах вече преди "Пепел от рози". А с нея споделих много сцени.
- Как се чувствахте по време на записите на "Стая 309"?
- Много се забавлявах и когато всичко свърши, всички все още бяхме много близки. Беше по-удобно от "Пепел от рози" поради условията и работното време, въпреки че там харесах солидния сценарий и битката на млада жена, която е малтретирана от няколко момчета.
- Спомняте ли си някаква любопитна случка?
- Един ден снимахме сцена, в която аз и трите сестри танцувахме в колата на Лале и трябваше да спрем, защото хората си помислиха, че е истинско и ни заобиколиха (смее се).
- На коя приличате повече - Мерием от "Пепел от рози" или на Сонгюл от "Стая 309"?
- Аз съм Везни и справедливостта е много важна за мен, затова приличам по-скоро на първата, която също има предизвикателен темперамент като мен. Но ги обичам и двете. Давам най-доброто от себе си във всички проекти.
- Когато тези продукции бяха в ефир, беше революция, нали?
- На записите на "Пепел от рози" винаги имаше почитатели, дори и да беше много студено. И със "Стая 309" достигнахме до по-младите зрители. Усмихваха ни се по улицата.
- Зерин от "Бараж" всъщност е героиня, която прекарва живота си в лъжи, има силна и решителна структура и реалистично мислене. Какви харесвате и мразите в нея?
- Мога да кажа, че към средата на историята започнах да харесвам Зерин. Въпреки че има много плюсове в героинята, тя винаги е била дистанцирана от мен поради начина на живот, който е избрала. Възхитителен ход е, че тя се отказа от лошите си навици заради любовта си към Нехир. Тя се възползва от слабостите на хората, аз не харесвам този навик.
- Обсъждате ли играта си с колегите си Феяз Думан, Биран Дамла Йълмаз и Бурак Йорук?
- В началото на нашата поредица се вършеше дълга работа по време на репетициите за четене. После работихме основно с Дамла. Състезавайки се с времето заради интензивното темпо, запаметяването на текста наизуст, сцените, костюмите... ни оставаше време само за две кафета за удоволствие.
- Винаги ви е грижа за социалната отговорност и сте дарили приходите от последната си роля в театъра на бездомни животни. Какъв вид обратна връзка получихте по този въпрос? Какво бихте искали да кажете за дейности за повишаване на осведомеността за бездомните животни?
- Любителите на природата и животните вършат страхотна работа в Турция. Също така ме кара да се чувствам добре. Започвайки от детството си, през студентските години и откакто се занимавам професионално, живея с вярата в солидарността и светостта на споделянето.
- От дете мечтаех за тази страна. Влюбих се в музиката, артистите... Това беше първото място, където исках да пътувам, и така се случи - през 1984 г., когато започвах кариерата си, отидох с група хора с увреден слух на фестивал на пантомимата в Барселона, представяйки Турция с драма, която режисирах. Освен това там спечелих първата си награда и най-ценната.
- Когато карате хората да се смеят, енергията, която давате на хората, е много специална. Най-много ме интересуват дългите проекти и тези, които ми оставят свободно време.
- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с актьорско майсторство?
- На 13 г. исках да бъда психолог; на 14 г. исках да съм фризьор на кучета; третата ми опция беше да бъда актриса, когато бях на 15 г. В началото беше трудно. Не издържах изпитите за консерваторията в Анкара, но продължих да се боря и дори завърших Опера и театър като специален студент.
- Какъв баланс правите от началото на кариерата си до днес?
- Положителен. Играя много важни роли в киното и телевизията в Турция. Не бих казала обаче, че това е кариера, пълна с успехи, а с постоянна борба и търсене на щастие.
- Трудно ли е да си актриса във вашата страна?
- Изкуството като професия е труден път. Ако си и жена, натискът е по-голям. Но въпреки негативното, което може би съм изпитала, никога не съм мислила да се откажа.
- Кой е бил най-трудният Ви момент?
- Няколко инцидента като отравяне, което получих, докато играх в театъра. Пих нещо, което беше смесено с друго. Имах късмет, че беше само уплаха и веднага ме заведоха в болница.
- Какво обичате да правите?
- Спортувам, обичам рисуването, дизайна на дрехи, техниката на мрамориране и засаждането на лечебни дървета.
- Кога Ямур стана Ваш син?
- Когато се запознахме със сина ми, той беше на седем години. Сега е на 14 години.
- Какви отношения имате?
- Той е много палаво, забавно момче. Много се забавляваме. Заедно се грижим един за друг, превързахме раните си. Той ме учи да бъда майка, а аз него - да бъде дете.
- Казвате: "Забравям, че не съм го раждала. Защото дори усмивките ни са подобни!" - колко прекрасно...
- Да, когато го гледам, се сещам колко подобни са неговите очи и усмивка с моите. Забравям, че не съм го раждала, защото дори си приличаме по малките ни пръстчета! Разбрах, че ставаш майка не само по кръв, но и по сърце.
