Красивият турчин стана известен по целия свят най-вече с ролята си на Серкан Болат.
Керем е роден в Истанбул, но заради професията на баща си, се мести да живее в 7 държави. Имал е цветно, богато, щастливо детство. Той създава рок група с приятелите си през гимназиалните си години и изнася много концерти в Тексас, САЩ. Заминава за Бостън, за да следва и учи актьорско майсторство в колежа Емерсън. Той се мести в Лос Анджелис, след като завършва университета и започва да играе. Всяка година през лятната ваканция посещавал баба си в Турция. "Губиш чувството за принадлежност, когато сменяш толкова много страни, градове, училища, домове и приятели. От време на време се объркваш. Срещнахме турци на местата, които посетихме, но когато живееш толкова дълго в чужбина, ставаш "гражданин на света". Със сестра ми живеехме в общо седем различни държави (Шотландия (Единбург), Индонезия (Медан, Джакарта), Норвегия, Обединените арабски емирства (Абу Даби, Дубай), Турция (Анкара, Истанбул), Малайзия (Куала Лумпур), САЩ (Тексас, Бостън, Лос Анджелис), а майка ми в 14."
Когато се връща в Истанбул за сватбата на братовчедка си, той се среща с Мине Гюлер и започва да играе в Турция. Първото му телевизионно приключение е през 2013 г. със сериала "В очакване на слънцето".
Наблюдението е много важно в професията му, затова наблюдава детайлите. "Учителят ми казваше: "Можеш да се взираш в листа половин час, но ако наблюдаваш, можеш да пишеш за това половин час."
Известно време Керем тичаше от една снимачна площадка на друга, защото се снимаше едновременно в "Почукай на вратата ми" с Ханде Ерчел и в сериала "Aynen Aynen" с Нилпери Шахинкая, излъчен по Blu TV. В последните месеци Бюрсин често пътува до Испания, където се срещна с Антонио Бандерас, Алваро Морте и няколко режисьори. Актьорът има намерение на научи испански и защо не да участва в проекти там. "Да представлявам страната си е много важно за мен." Екранният Серкан не спира да получава международни награди за актьорската си игра в хитовия ромком.
Малко преди пандемията Керем взема решение да управлява кариерата си по свои собствени правила. Искаше всяка работа, която прави, и всеки проект, в който участва, да отразяват него и неговата гледна точка за света, защото вярвал, че само така може да бъде щастлив. "Исках да пробвам да играя в романтична комедия, така че бях много щастлив, когато получих предложение за сериала "Почукай на вратата ми". Исках да подкрепя независимите филми, които много ценя, затова го направих. Обичам комедията, затова се включих в сериала на BluTV "Aynen Aynen". Снимах реклами, но обърнах внимание на факта, че марките, на които съм лице, са глобални и ценностите им не съвпадат с моите. Вече няма да върша работа, с която не се свързвам. Има един съвет, който често срещам в биографиите, които чета - човек не трябва да се страхува да каже "не". Защото "не-то" определя пътя на човека в живота, а не "да-то". Опитвам се да приложа това и смятам, че резултатите са добри."
- Какви отношения имаш с родителите си?
- Имаме много различни отношения с баща ми. Тъй като сменяхме държавата на всеки три години, дневният ми ред винаги се променяше, семейството ми остана единствената константа. Когато се местихме в нова страна, понякога единствената подкрепа, която можех да получа, беше от родителите ми. Затова създадохме съвсем друга връзка, станахме като приятели. Баща ми винаги е бил много точен, дори строг по въпроса с отношението ми към жените от малък. Тъй като в живота ми има две много ценни жени, майка ми и сестра ми, той ми каза как да се държа като мъж. Ако можеш да се справиш с това у дома, можеш да се справиш и навън. Винаги сме говорили за това с баща ми и се опитвам да го прилагам към всички жени.
- Има ли събитие, което беляза живота ти?
- Най-добрият ми приятел загина при катастрофа с велосипед в Ню Йорк. Той беше млад човек. Това е нелепа, много болезнена смърт. Беше ми като брат. Изпаднах в невероятна празнота. Започнах да питам за всичко. Бях на 23 г. По това време бях в Лос Анджелис. Вършех няколко работи едновременно, за да си плащам наема. Давах лични тренировки, паркирах коли, от друга страна, се опитвах да се явявам на прослушвания (кастинги) и да стана актьор. Заради това болезнено събитие реших да променя целия си живот. Спрях и си казах: "Какво правя?"... Исках да изчезна за малко. Дори не бях сигурен дали искам да играя. Отидох в армията, върнах се - исках да остана там още шест месеца - по това време дойде оферта за филм от Китай и аз приех. Сякаш ме викаха обратно всеки път, когато се опитвах да спра да играя. Не познавах никого в Турция. На едно прослушване срещнах едно от най-ценните имена на пазара, кастинг режисьорката Мине Гюлер. За да подобря турския си, започнах да вземам уроци от г-н Деврим Якут. Смятах да се върна в Америка и да продължа тези работи в Лос Анджелис и да се установя там. Дойдох в Турция за две седмици. Когато слязох от самолета, Мине ми се обади и ме попита дали искам да направя прослушване за "В очакване на слънцето". Тя ме срещна първо с продуцентите, после с настоящия ни режисьор Алтан Дьонмез и благодарение на неговия избор ролята на Керем беше за мен.
- Доволен ли си? Кои бяха най-важните разлики между работата на сектора там и тук?
- Бях много щастлив, дори не можех да си представя подобно нещо. Да, правех филми и печелех пари, но те не бяха много важни работи. Това беше нещо друго. Правех това, което обичам, и печелих пари дълго време. Може ли да има по-голям шанс от това? Моят най-добър приятел в Америка, Мат Макгори, който е много успешен актьор, започна "Оранжевото е новото черно" едновременно с мен. Говорехме по телефона, той казваше: "Днес съм изключително уморен, работихме шест часа". Шест часа? Ние работим по 15 часа на ден! Мисля, че това е най-важната разлика. Застрашаване на качеството пред количеството...
- В началото беше критикуван заради турския си език. Чувствал ли си се някога демотивиран?
- Не. Някои критики бяха верни. Казах си, че трябва да се събера. Но един ден изпитах нещо. Дотогава не бях правил нищо. Отидох на среща. Казах едно изречение. Един от тях каза: "Тук с този турски не можеш да направиш нищо". Щях да разбера, ако той беше казал: "Не можеш да играеш тази роля". Този коментар беше странен. Като се започне от черно-бялото кино и преди нямаше звук. Хората гледаха филми и разбираха емоцията. Актьорството за мен е споделяне на емоции.
- Този човек съжаляваше ли по-късно?
- Срещнахме се години по-късно и той се извини. Не тая злоба. Вече вярвах, че ще стана актьор.
- Кои бяха факторите, които те убедиха да участваш в "Почукай на вратата ми"?
- Романтичната комедия беше жанр, който обичах и не бях правил преди. Когато прочетох сценария, ми хареса, вярвах, че темата е много забавна. Имах пълно доверие в педантичността и перфекционизма на Асена Бюлбюлоглу, продуцентката, и в нейната работа. Това е една от важните причини. Знаете ли, снимаме сериал, чиято серия трае 150 минути и беше изкушаващо да работим през летните месеци, когато дните са дълги. Всяка продукция е пълна с клишета, важното е как се третират. Знаех, че ще се забавлявам много със Серкан Болат.
- Как минаваше един снимачен ден на "Почукай на вратата ми"?
- Много смешно.
- Какво те плени в Серкан?
- Знаех, че ще бъде забавно да го играя. Бях в настроение за смях след няколко драми. Освен това обичам да карам хората да се смеят. Щастлив съм, че Серкан Болат стана и е важна част от моята артистична кариера. Беше много забавно да го играя.
- Харизматичен ли си като него?
- Не, мисля, че имаме различно възприемане на успеха (смее се). Въпреки че искам да кажа, че не си приличаме, не е така. Заплитам се в детайли като него, с което не се гордея.
- Какво би казал за Ханде Ерчел?
- Тя е партньор-мечта, обичам да работя с нея. Когато връзката с колегата ти се основава на доверие, това се превръща в много забавно пътуване. Тя е невероятна актриса и има огромно сърце. Тя е очарователна на снимачната площадка и с всички хора, с които работи. Освен това е много дисциплинирана и съвестна актриса. Имаме голям късмет, че я имаме в екипа.
- С Ханде Ерчел сте перфектната двойка с висока енергия. Познавахте ли се преди? Как се почувствахте, когато се срещнахте за първи път?
- Разбира се, знаех коя е Ханде, но никога преди не сме се срещали, никога не бях виждал Ханде. Нещото, което ми хрумна, когато се срещнахме за първи път, беше следното: този човек пред мен определено може да ми бъде партньор. Имаме дълго работно време и време за снимане; ето защо хармонията и доверието между партньорите са много важни. В крайна сметка упражненията за увереност винаги се правят в часовете по актьорско майсторство. Защото да можеш да подкрепяш както противника, така и отбора е много важен фактор за представянето. Определено съм човек, който може да работи с увереност. Имахме много добър диалог с Ханде от самото начало. Слушахме се, наистина се опитвахме да се разберем. Говорихме си защо се занимаваме с тази професия, видяхме, че работата със забавление, любов и страст е наш приоритет и че гледаме на професията си по един и същ начин. Бях много развълнуван и вярвах, че можем да преодолеем всяка трудност с толкова добра партньорка.
- Как създадохте тази хармония? Прекарвахте ли много време заедно, за да научите езика на тялото, темперамента на другия? Мислили ли сте "ами ако не можем да се разберем"?
- Да, поради обстоятелствата прекарахме много време заедно в Zoom, в същото време работихме заедно с треньор по актьорско майсторство и се чувствахме много добре. Опознахме се добре един друг, както и нашите герои. По-късно нашият режисьор и моят скъп брат Алтан Ходжа (Дьонмез) се намесиха и уловихме хубава синергия.
- Каква партньорка е Ханде? Какво цениш най-много в нея?
- Ханде е трудолюбива партньорка, която знае как да се забавлява и наистина е перфектен партньор. Спокойствието на екипа на снимачната площадка е много ценно за мен. Екипите работят в толкова тежки условия, че трябва да им улесним работата. Виждам актьорите като гости на снимачната площадка. Тъй като Ханде има същото мислене, тя полага специални усилия, за да поддържа хармонията. Понякога ме дразни, че работи повече от мен. Но си мълча, защото го заслужава. Винаги й казвам: "Ти си главната героиня в тази драма, аз съм постановчикът; аз ще хвърля топката към теб, но ти ще вкараш гола".
- Правехте предавания на живо между сетовете и преди да започне епизодът по телевизията. От време на време към Вас се присъединяваха и други актьори от сериала. Това планирано ли беше?
- Времето, през което останахме у дома по време на пандемията, направи връзката ми със социалните мрежи много силна. Преди не бях толкова активен. Откровено казано е срамно и егоистично човек да качва свои собствени снимки. Въпросът за "написване на собствени правила" също влезе в игра тук и тази платформа показваше начинът, по който се чувствах. Аз съм човек с класическо мислене и винаги казвам, че ми се искаше да бях известен през 90-те". Но сега съм убеден, че социалните мрежи са интерактивна част от тази бърза епоха и няма да изчезнат лесно. Затова започнах да общувам в съответствие със собствените си правила. През последните месеци всички излъчваха на живо, но никога не съм виждал това да се прави от снимачната площадка, затова казах "Защо не?" Също така се чудех кой ни гледа и какви въпроси имат в ума си. Когато Ханде се съгласи, започнахме да предаваме на живо от снимачната площадка от време на време, за да установим по-близък контакт с нашата публика, което беше добре.
- Има ли умение, което не знаеше, но научи, за да усвоиш по-добре своя герой Серкан? Например, направи ли специално изследване за езика на архитектурата?
- Ако има неща, които не знам относно сценария, се опитвам да ги науча, но не съм правил никакви изследвания върху архитектурата. Повече ме интересуваше психологията на героя и работих върху нея. Обмислях какво може да направи един педантичен човек и перфекционист, търсейки малките нюанси, които му подхождат. В гимназията имах учител, който беше обсебен от подреждането на столове. Вдъхновен от него, изградих същата мания със Серкан. Беше игра между нас да оправим офис столовете, когато ставахме. Тези столове са отражение на желанието на Серкан всичко в живота да тече както той желае и под негов собствен контрол... Но разбира се, любовта на Еда го променя много.
- Представяше ли си толкова голям успех?
- Сънувах го. Това е плод на упорита работа, да бъдеш верен на себе си и да си в точния момент. Има още много за вършене, приятно е да усещам, че това е само началото.
- Харесваш ли славата?
- Не живея мислейки за нея, а за работа. Ако професията ми я дава, перфектно, ако не, също е добре.
- Изживявам 80 процента от нещата в себе си, показвам само част от това. Въпреки че разбирам колко е важно да споделям и да говоря с коучинг след книгите за личностно развитие, които прочетох, мисля, че обичам да анализирам много неща вътре в себе си. В този момент спортът и медитацията ми помагат много, защото създават мисловно пространство, където мога да се слушам и да говоря със себе си по два часа на ден. Всъщност човекът, когото всички познаваме и на когото най-много вярваме, сме ние самите.
- Лесно ли се влюбваш? Каква трябва да е жената, за да си кажеш, че е "само за мен"?
- Не, не се влюбвам лесно. И аз не мисля, че съм лъжец. Харесвам жени, които стоят на краката си и са уверени. Емпатията също е много важна за мен. С емпатията идват разбирането и хармонията и много проблеми се решават лесно. Аз съм от тези, които вярват, че паметта и добрият дух правят човека красив. Важното е да си естествен. Естественото е привлекателно, искрено. Няма такова нещо като перфектно. Не би трябвало да има. Човекът е красив със своите недостатъци.
- Държиш да се докосваш до живота на други хора, за какви социални проблеми чуваш най-много?
- Аз съм против продължаващото социално неравенство между мъжете и жените по целия свят и работя по този въпрос. Интересувам се от езика, който използваме в телевизионните сериали, в сценария и в ежедневието си, и се опитвам да се отърва от сексистката и маргинализиращата реторика за жените и да пречистя другите. Изразите, които обиждат жените на уличен жаргон, са наистина много обезпокоителни и трябва да се сложи край. За мен е наложително и моите колеги да обърнат внимание на това, иначе не мога да работя. Моите дейности за повишаване на осведомеността по тази тема ще продължат.
- Какво би направил, ако не беше актьор?
- Бих се посветил на преподаването, щях да бъда учител.
- Имаш активистка душа...
- Боря се за правата на жените. Това е много важна тема за мен от няколко години. Обучавал съм се, сътрудничил съм с UN Women и сега имам няколко проекта. Интересувам се и от околната среда. Бих искал да помогна за постигането на по-добър свят.
- За да те опознаем по-добре, трябва да знаем, че...
- Много обичам да живея сам, въпреки че се надявам да създам собствено семейство. Обичам катеренето, тренировките, бокса и почти всички водни спортове. Забавлявам се с изграждането и поправянето на неща и съм запален читател.
- Ти си и един от най-секси мъжете в Турция. Това повдига ли ти егото?
- Хубаво е да те харесват, но това не е моята цел. Освен това не мисля, че съм секси. Аз не се виждам така.
- Хвана ни буря на лодката, вълната ни удари, паднах по гръб. Страхът обхвана цялото ми тяло и аз си казах: "Ще мога ли някога отново да ходя?" Спомням си, че избрах нещо остро и го сложих върху себе си, за да видя дали мога да го усетя. Лекарят каза, че нервът ми не е наранен с разлика от два инча. В противен случай можеше да не мога да ходя отново. Това ме научи колко крехък е животът. Трябваше да спя по 16 часа на ден в продължение на три месеца.
- Как поддържаш формата си?
- Бокс, спортуване. Докато се боксирах, имаше моменти, в които припадах на много тренировки и исках да се откажа, но независимо от всичко, психологията да не се отказвам е важна за моя характер. Мога да кажа, че това е най-трудният и приятен спорт, с който съм се занимавал. Животът не е лесен, всички го знаем. Но спортувах за едно нещо и продължавам да го правя: за да кажа "Направих го". Няма значение колко лицеви опори правиш, колко плочки; чувството за постижение е важно. Ето защо обичам да тренирам рано сутрин. Когато започна деня с успешна нагласа, чувствам, че каквото и да ми се случи този ден, мога да го направя.
- Критерият за привлекателност при жените?
- Жени, които са уверени в себе си, работещи, продуктивни и имат цел. Жената, с която ще бъда, не е задължително да е изключително красива. Предпочитам социално отговорна, услужлива жена пред жена, която иска да живее показен живот.
Сценаристката Марго Ууд сподели спомените си за Керем Бюрсин, с когото са учили заедно в САЩ. Тя написа, че е безкрайно благодарна на Керем за помощта. Един от съучениците й я нападнал, заплашвайки я с физическа саморазправа. Керем се втурна да я защити и дръпна нападателя, спасявайки я от тази ситуация. Затова тя е сигурна, че Керем е много добър човек.
.jpg)
.jpg)
.jpg)
