Актриса, модел, бизнесдама, продуцент...
Бирдже Акалай завършва гимназиалното си образование в театралния отдел на гимназията за изящни изкуства Pera през 2003 г. След това завършва театралния факултет на университета Халич.
През 2004 г. стига до 3-то място в конкурса Мис Турция и представлява Турция на Мис Европа, където достига до полуфиналите. Между 2004-2007 г. тя подготвя и води програми като Champions League Special и 8th Stage, а също е и спортен говорител на Star TV и TV8.
През 2007 г. попада в света на телевизията с главна роля в сериала "Съдба". След това има кратко участие в "Гордата Аси". През същата година дебютира в киното с филма "Последен урок: любов и университет". Сред другите й значими роли са тези в "Земя, небе, любов", "Животът понякога е сладък", "Много го обичах", "Черно-бяла любов", "Не плачи, мамо". След тази продукция не се снима никъде в продължение на година. През това време започва да преподава в театралния факултет на университета Халич и участва като жури в музикалната конкурсна програма "Пей с мен". Получава предложение да се снима във "Вавилон". Играе само в пет епизода във втория сезон на "Последно лято", който е прекратен поради нисък рейтинг. Сега жъне успех с двата си сериала за дигиталните платформи "Полетът на птицата" и "Гробището".
Бирдже Акалай е напълно многостранна личност. Турската актриса се занимаваше с балет, но се наложи да напусне заради контузия на коляното. Актрисата също така рисува и пише. Има своя колекция бижута и продуцентска къща.
Двата брака на Бирдже
Бирдже Акалай се омъжва за актьора Мурат Юналмъш през 2011 г. Щастието на двойката обаче е краткотрайно и двамата се развеждат през 2012 г.
През 2014 г. Акалай сяда на сватбената маса със Сарп Левендоулу, с когото играха заедно в сериала "Малкият господин". Сарп Левендоулу и Бирдже Акалай, които два пъти бяха пред раздяла, не намериха общ път и се разведоха през 2017 г.
Красавицата не обича да говори за личния си живот.
- Как дойде сериалът "Вавилон" в твоите ръце?
- Получих предложения за 2 проекта. За първи път разговарях с продуцент, когото много обичам. От етични съображения казах на единия продуцент: "Прости ми". Но всяко нещо си има причина. Първият проект не проработи и започнах да чета сценария на "Вавилон". Обикнах много Иляй.
- Сериалът и историята се харесаха много. Кажи ни нещо за сериала и екипа...
- Много голямо щастие е, че нашата работа е харесвана. Разбира се, това ме прави много щастлива, че хората обичат Иляй. Всеки път, когато я играех, казвах: "Добре, че избрах нея". Екипът ни е страхотен. Не мога да кажа нещо друго. Когато приех ролята, Халит Ергенч и Озан Гювен бяха в екипа. Не познавах Халит, но винаги съм искала да работя с него. С Озан сме приятели. Винаги сме искали да работим заедно. През лятото преди започването на сериала, говорихме за проекта и той каза: "Иска ми се да играеш". В живота всичко се случва. Познавах Нур Феттахоулу и Месут Акуста, но никога не сме работили заедно. Много съм щастлива. С Аслъ сме учили в едно училище.
- Иляй е с мъж, който е женен и е замесен в много престъпления. Ако погледнем отстрани, можем да я съдим лесно поради тази ситуация. Въпреки това публиката я харесва. Защо според теб публиката харесва Иляй?
- Иляй не е лош човек. И мисля, че това оказва влияние върху публиката. Тя просто има недостатъци, слабости и допуска трагични грешки в живота. Но кой не греши? Публиката, която гледа сериали, разбира и усеща героите. Дори хората да не правят същите грешки като Иляй, подобни неща могат да се случат в живота им. Познавам много хора, които са загубили любимите си хора, защото са направили трагични грешки. Иляй не смята да нарани никого. Тя не е човек с лошо сърце. Но да кажем, че Иляй е лоша. Дори да е така, публиката я харесва. Никой не се ражда лош. Спомнете си Лейди Макбет и Жокера. Ако сценарият е написан с правилния баланс, публиката разбира героя, съчувства му, тогава хората искат да гледат сериала. Когато изпитат удоволствие, те казват, че ни харесват. Като актьори, нашата работа е да кажем нещо за характера, а не да караме хората да обичат героите.
- Какво означава актьорството за теб?
- То е всичко за мен.
- В момента съм много заета с моята марка бижута, уча се да търгувам, мечтая. Опитвам се да навляза в област, която никога не съм познавала, и да развивам марката си. Освен това се опитвам да чета и гледам как мога да се усъвършенствам и да мечтая повече. Търся по-задълбочени и по-смислени комуникации с по-малко хора. Живея всеки ден с въпроса как да се развия от предишното ми аз към по-добрата моя версия. Това е моята мотивация тези дни, защото светът е на път да се превърне във все по-зловещо и манипулативно място. Това, от което най-много се нуждаем, е да сме добре.
- Кой е най-големият ти източник на мотивация? С какво обичаш да се храниш духовно?
- Като цяло - колкото е възможно повече уединение, музика, която ме води към нови пътешествия, книга или филм, приятни и продуктивни разговори, моменти на осъзнаване, нови места и хора, нови истории, които идват с това... И улицата, разбира се. Дългите разходки ме подхранват много.
- Къде отиваш, когато искаш да избягаш от всичко?
- Отивам там, където сърцето ми иска. Нищо не е ясно. Има места, където отивам, без да се замислям. Например, Северно Егейско море, обичам да се губя по улиците на Мардин. Но нямам време за тези излети. Винаги, когато съм гладна, отивам там. Ако не мога да отида никъде поради работата, бягам до селата около Истанбул.
- Миналия юни навърши 38 години. Ако животът ти е сериал от 8 епизода и всеки епизод има заглавие или повратни точки, какви биха били тези повратни точки?
- Разбира се, че мога да се опитам да обобщя моите 38 години, но не знам дали мога да ги разделя на осем части! Не мога да кажа, че имам живот, който може да бъде сериал. Но ако животът ми беше драма, определено щях да започна първата сцена с новородено момиченце. След това щях да разделя екрана наполовина, да сложа момченце от другата страна и да напиша "ден първи, 1-0" отдолу. Освен това съм родена от либерален родител, който вярва в демокрацията. Детските ми години минаха на хълма, гонейки топката, когато имах възможност след училище и след балета. Бих включила ранните ми тийнейджърски години. Като всяко човешко същество, първата ми трансформация беше с първата ми любов. Въпреки че не си спомням много ясно чувствата си по онова време, помня, че чувството на любов - тя превзе цялото ми тяло и след първата целувка вървях по улицата като най-щастливото момиче на света, сърцето ми биеше с пълна скорост, щеше да експлодира.
- Моето нараняване и края на моя балетен живот. Целият ми свят беше помрачен и си казах: "Никога повече няма да мечтая". Защото най-много в живота си исках да бъда "примадона", тоест да бъда главна балерина. Аз също много исках да имам балетна школа. Дори нашите семейни приятели питаха: "Каква искаш да бъдеш?" Винаги давахме един и същ отговор като семейство. Както се казва "Всяко зло за добро". С моята контузия бързо промених пътя си към гимназията по изящни изкуства след несполучлив опит в частно училище. Поне си мислех, че ако уча театър в гимназията, няма да се откъсна от сцената, която толкова обичах.
- За другите повратни периоди от 38 години...
- Друг повратен момент, а също и моето разочарование, е, че се провалих лошо при първия си опит в професионалната си кариера! Е, самата работа също беше неуспешна. След един-два неуспешни опита като водеща, спрях за известно време и продължих училището си. Винаги казвам, че ако тези неща бяха работили и бях стигнала някъде бързо, може би щях да имам проблеми с лошото храносмилане на тази възраст. Така, по бавния начин, научих, че саморазвитието ще продължи до смъртта. Другата ми повратна точка е сериалът "Земя, небе, любов", с който се върнах в телевизията. Чувствах се готова и самата работа беше толкова завладяваща, че копнеех да участвам в нея. При първата ни среща с Нермин Ероулу тя каза, че всъщност са мислили да ми дадат ролята на другата сестра. Въпреки това се влюбих в ролята на Хавва толкова много, че казах, че искам да се явя на прослушване и за двете роли и така получих Хавва. Щеше да има огромна празнота в кариерата ми без нея. Последният ми етап е "Полетът на птици" и "Гробището". Първите ми работи за дигиталната платформа. Щастлива съм, че ме издигнаха на друго ниво.
- Много го искам. Първо трябва да заснема късометражен филм и да видя дали мога да го направя. Защото това не е нещо, което знам как се прави.
- Написала си сценарий...
- Писането вече изисква допълнително обучение. Писането на сценарий е нещо различно, разбира се, трябва да работиш наистина много за това. Сценаристите трябва да видят много неща... В момента говорим за мечта, така че предполагам, че каквото трябва да се направи, ще бъде направено.
- Как върви марката бижута, която създаде?
- Върви добре, слава Богу.
Заради честите почивки с Ибрахим Челиккол се говореше, че двамата са повече от приятели.
"Ибрахим е мой много скъп приятел. Бившата му жена Михре също ми е приятелка. Искам да кажа, че ставам тъжна, когато се случват такива неща. Понякога се смея, понякога съм тъжна. Сега съм объркана какво да кажа. Хора, жена не може ли да бъде приятел с мъж? Не знам защо това е толкова ненормално. От друга страна, е досадно, след време се смееш."
- Какво мислиш за поговорката "Добрите приятелства в бъдеще се превръщат в любов"?
- Разбира се, че се случват такива неща, няма невъзможни неща в живота, но ние нямаме такава ситуация. Знаете ли, мисля, че хората го използват злонамерено. И честно казано, изобщо не го намирам за етично, ние ходим на почивка заедно. Събираме се като семейство.
- Да, бих искала да бъда майка, децата са еволюция.
- Какво обичаш да правиш сама?
- Харесва ми да се разхождам из Истанбул.
- Най-добрият съвет, който са ти давали?
- Имаш само едно сърце, пази го.
