четвъртък, 29 септември 2022 г.

Неслихан Йелдан за ролята на самотна майка в живота и за най-трудната си сцена в "Почукай на вратата ми"

Неслихан Йелдан е позната на българските зрители с ролите си в сериали като "Почукай на вратата ми", "Завинаги", "Цвете от изтока", "Сезонът на черешите", "Мечтатели" и "Север Юг".

Неслихан следва в катедра "Театър" на Държавната консерватория, а през 1995 г. започва активната си актьорска кариера.

През 2019 г. се развежда с Лео Полок, от когото има един син.

- Как започна Вашето артистично пътуване?
- Когато бях младо момиче, което мечтаеше да стане моден дизайнер, се озовах на театралната сцена на осемнадесет години и никога не съм слизала от нея досега. Родителите ми не искаха да ме пускат да уча в друг град без тях, така че този повратен момент ми донесе сегашната ми кариера. Имах различни преживявания в различни театрални продукции. Всички те ми дадоха нови умения и знания и все още вървя по пътя си. Все още се вълнувам като ученичка за всеки нов проект.

- Театър, кино, озвучаване, сериали... Каква е тайната на Вашия успех?
- Да се ​​опитвам да бъда успешна, да приемам всяка нова роля като борба, амбицията да спечеля тази приятна война... Може би трябва да стана на седемдесет години, за да кажа, че съм майстор. Все още съм студент в майсторски клас. Въпреки че преподавам, продължавам да се уча от моите ученици и тринадесетгодишния ми син.

- Говорейки за сина Ви...
- Той е най-големият смисъл в живота ми. Синът ми Аслан е на тринадесет години. Той не е имал детегледачка откакто се е родил, а бащата не е с нас от няколко години. Майчинството е област, в която се опитвам да работя етап по етап и се опитвам да отгледам достойно човешко същество. Почти всеки етап е едновременно много приятен и много труден. Два пъти по-трудно е особено като самотна майка. Но резултатът не изглежда лош. Имам добре образован, хуманистичен, свободолюбив син, който много чете. Мой приоритет в живота винаги е неговото щастие и здраве.

- Как оценявате новото поколение играчи? Кои са любимите Ви актьори?
- Повечето от тях не ги познавам, трябва да работим заедно, за да се запозная с тях. Не мога да кажа, че съм гледала много сериали. Знам почти всяко предаване. Вече се открояват успешни актьори, но по принцип не искам да назовавам имена.

- Сбъднахте детската си мечта да станете дизайнер...
- Създадох своя собствена марка. Първо попаднах на фирма за шалове, изпратиха ми малки шалове като подарък. Когато ги споделих и привлякох вниманието на купувачите им, те искаха да отпечатат името ми върху шаловете и да ги продадат. Казах, че предполагам, че това е предложение за работа. Всъщност превърнах техния жест в работа. След време пътищата ни се разделиха, разширих бизнеса, създадох дрехи, направих парфюм. В момента управлявам марката си сама.

- Когато Ви предложиха за първи път сериала "Почукай на вратата ми", какво мислихте за сценария и героинята? Какво Ви накара да се включите в проекта?
- В този процес гледам не само ролята, но и всеки детайл от продуцентската компания до режисьора, от актьорите до местата за снимане. Разбира се, бих искала да играя роля, която не съм играла досега. Айдан Болат изпълни всички тези критерии.

- Айдан Болат е жена, която обича сина си и е преживяла голяма загуба и травма. Всъщност има и голяма доза хумор. Кои са Вашите любими черти на Айдан?
- Сценаристите обикновено пишеха забавни сцени за Айдан, но тя е жена с дълбока болка и травма, така че въпросите ми никога не свършваха в началото. Да карам публиката да се смее е нещо, което ми харесва в романтичната комедия, но ние винаги напомняхме на публиката за преживяванията на героинята, понякога в малки дози, понякога с по-тъжни сцени. Достатъчно интересно е, че тя дори преживява тази дилема. Тя е свързана с живота и е усмихната, въпреки всичко.

- Коя е сцената, която Ви впечатли най-много? Кои бяха сцените, които Ви харесаха най-много? Кои Ви бяха най-трудни емоционално?
- Тъй като имам и син, сцените със Серкан, изигран от Керем Бюрсин, са по-лесни и специални за мен. Имам възможност да съчувствам. Сцената майка-син, когато тя се опитва да излезе навън, беше много емоционална. Освен това се наслаждавам на всяка сцена с приятна доза комедия.

- Как бихте описали с 3 думи:

Еврим Доан - Моят подарък, моята сродна душа, моята приятелка актриса.
Керем Бюрсин - Кавалер, мил, трудолюбив.
Ханде Ерчел - Дисциплинирана, решителна, красива.

- "Почукай на вратата ми" получи голяма признателност. Вие също имате голям дял в това...
- Благодаря. Търсех различен персонаж и сценарий от тези, които играх през последните три години. Целта ми е да накарам хората да забравят предните ми роли, да им давам нещо съвсем различно, това се опитвам да постигна.

- Докато Айдан Болат е впечатляваща фигура за жените със силната си женска идентичност, тя понякога предизвиква противоположни реакции. Какво мислите за поведението на Айдан? 
- Всъщност не си длъжен да одобряваш поведението на героите, които играеш, понякога дори им се ядосвам. Някой друг би могъл да я изпълнява по различен начин, като неприятна свекърва, която е против Еда - любимото на всички главно момиче. Наистина не искам вече да играя роли, които хората не харесват. Направих го в "Цвете от изтока" (Sahra) и с години ме помнят като лошата жена. В моята интерпретация на Айдан, дори и хората да не харесват героинята, се опитвам да я играя по начин, който публиката би се съгласила с нея. Никой не е напълно лош, винаги има причина да е такъв.

- Бяхте известна като "лелята" от "Завинаги". Айдан успя ли да надмине лелята? 
- "Завинаги" беше любимият сериал на хората в продължение на 3 сезона. Ролите, на които дадох живот, са като мои деца. Мога обаче да кажа, че известно време ми казваха Айдан вместо "лельо".

- Нека да поговорим за ролята на Керем Бюрсин в "Почукай на вратата ми". Как намирате хармонията му с Вас и с Ханде Ерчел? 
- Не ги познавах и двамата преди, никога не сме имали възможност да работим заедно или дори да се срещаме. Мога да кажа, че актьорите в нашия сериал уловиха синергията и бързо се разбраха. Погрижихме се за един от най-важните фактори. Освен това Ханде и Керем са актьори, които уважават снимачната площадка и са много дисциплинирани в работата си. За мен това е решаващо нещо, затова съм доволна.

- Можете ли да споделите забавен момент, който си спомняте, от записите на "Почукай на вратата ми"?
- Алиджан Айтекин (Сейфи) и аз бяхме толкова ядосани, но не спирахме да се смеем, не можехме да се концентрираме. Режисьорът беше безпомощен и пусна сцената така. Публиката също гледаше как се смеем.

- Ще Ви видим ли скоро на екран с нов проект?
- Тъй като последният ми проект приключи миналата година, трябваше да отхвърля всяка оферта поради плановете ми в чужбина и други причини. Всеки момент може да има проект, разбира се, не бързам. Понякога тялото и умът имат нужда от почивка. Трябва да съберат сили за новите проекти.