- Коя беше най-трудната част от пандемията за Вас?
- Дъщеря ми Хазал учи в САЩ. Трябваше да бъда отделен от дъщеря си за около година, не можех да я видя. Нито тя можеше да дойде, нито аз можех да отида при нея. За първи път като баща дъщеря ми ми липсваше толкова много.
"Трудно е за един актьор да "изгради характер". Толкова е лесно да се убие. За кого е тази смърт? Това е погребение. Или сватбена вечеря. Искам да благодаря на публиката, която подкрепяше, ядосваше се и мразеше героя ми през тези 85 епизода."
- Когато умря героят Ви Халит Аргун, който изиграхте в сериала "Опасно изкушение", се изразихте така: За някои погребението беше като сватбена вечеря. Защо напуснахте сериала, когато всичко вървеше добре?
- Сбогувах се със сериала, като оставих на върха герой, който играх в продължение на 85 епизода. Сценаристите и продуцентът попитаха: "Можем ли да се развием в друга посока след смъртта на Халит?" Следователно за едни това беше погребение, за други - сватбена трапеза. От моя гледна точка Халит се сбогува с публиката по приятен начин.
- Повечето актьори смятат, че това, което правят по телевизията, е успешно. Вашата магия е, че пресъздавате всеки герой, който играете. Героят става истински. Как постигате това?
- Всичко това идва от театралната практика. В теориите за театъра е ясно дефинирано как се изучава сценарият и как се създава персонаж. Всеки актьор в сериала си мисли, че играе. Повечето актьори смятат, че е успех, когато работата им по телевизията получава висок рейтинг на следващия ден.
- Креативността може ли да бъде на преден план в сериал, който трябва да се снима всяка седмица с продължителност 140 минути?
- Креативността не може да бъде на преден план в сериал, който трябва да се снима по 140 минути всяка седмица. Тъй като нямаме възможност да обсъждаме сценария на епизода, който идва всяка седмица, със сценаристите и режисьора, защото наистина е загуба на време. Въпреки това е много трудно и тъжно да бъдем в тази ситуация, вместо да развиваме креативността си относно героя. Боли ни до костите, но не можем да направим нищо.
- Играли сте толкова много различни герои в много проекти през времето на "Йешилчам"...
- Винаги съм мислил за героите как да ги изиграя, за да ги направя популярни. За ролята си във филма "Въпреки всичко" качих 19 килограма. Създадох герой на име Абдо в "Abuzer Kadayif". Мога да изброя моите филми като този и много други. Всъщност най-крайният пример е следният: генералният мениджър на City Theatres е човек, който ме познава добре, и след като изгледа филма, попита: "Талат Булут в каква роля беше той, не можах да го разбера". Не е възможно да преживееш това в телевизията.
- Днес не можем да видим много актьори от Вашата епоха на екраните. Новото поколение не познава повечето от тях. Как постигнахте това постоянство?
- Епохата Yeşilçam имаше стил и креативност. Имаше искреност за хората в Турция. Ето защо тя беше толкова обичана. Можем да видим същата любов към актьорите на Yeşilçam. Аз бях един от тях. Причината, поради която не можем да видим актьори от Yeşilçam по телевизията, е изборът на продуценти и телевизионни оператори. Срещнах критичен период. Когато косата ми побеляваше, казваха: "Този човек остарява", но днес на екрана се говори колко съм харизматичен. Аз съм последното поколение, представящо Yeşilçam като главен актьор. И всеки трябва да знае, че аз съм единственото наследство, което Yeşilçam е поверил на телевизията. Ще продължа това, докато умра.
- Новото поколение знае ли Вашата стойност? Уважава ли Вашия опит?
- Разбира се, че трябва да показват уважение. Те трябва да гледат на моята установена дисциплина и морал и да вземат пример, но се стремят да станат по-популярни и да увеличат своите последователи в социалните медии. Има хора, които се отнасят сериозно към професията си, макар и малцинство, но достатъчно ли е? Никога!
- Какво Ви липсва най-много от Yeşilçam?
- Всички бяха солидарни. Имаше интимност и споделяне. Най-важното е, че ако снимахме филм в Анадола, ние се адаптирахме към условията на живот там. Условията бяха много тежки. Снимахме филма "Derman" в Aаръ. В главните роли бяха покойния Taрък Акан и Хюля Кочиит. Режисьор беше Шериф Гьонен. Сграда в строеж ни беше предоставена като хотел. Дори нямахме вода в стаите си. Не беше възможно да отидеш на баня. Затова не можах да се изпера 45 дни. На обяд хапвахме халва с хляб или домат със сирене. Никой не възразяваше срещу условията. Защото целта беше да се направи добър филм.
- Вие сте на 66 години, но от това, което виждаме в социалните медии, един 30-годишен мъж може да не е толкова жизнен като Вас. Как може да сте толкова позитивен?
- Живея така, както се чувствам. Енергията ми идва отвътре. Искреността е най-важна. Споделям и това, което искам да кажа по сериозни проблеми. Защото това е моето собствено свободно пространство.
- Социалните медии имат своите добри страни, но и голяма омраза. Какво мислите за това?
- Аз например танцувам: "Вижте човека! На колко години танцува?", казват те. Това означава, че мога да го направя. Сядаш, пиеш си чая, пушиш си цигарата, не харчиш пари за нуждите на детето си, а взимаш смартфона, ти си правилният човек, аз съм грешният човек, защото танцувам. Забавлявам себе си, а не теб! Или ти харесва, или не. Не трябва да правя нищо според нечие търсене и предлагане.
- Наистина ли искате животът Ви да бъде филм?
- Не искам. Това, което преживях, не може да се побере във филм или в няколко изречения, които ще кажа тук. Баща ми беше държавен служител в държавните железници. Майка ми беше най-културната анадолска жена, която познавах. Бях едно от 10-те им деца. На всеки четири години баща ми назначаваше среща и ние емигрирахме, сменяхме града. Израснах с революционна етика. Покойният ми по-голям брат отиваше на работа и винаги се връщаше вечер с вестник под мишница. Караше ме да чета всички статии.
- Вие сте от хората, които никога не забравят откъде са тръгнали. Какво означава славата и известността за Вас?
- Нямам имоти. Все още живея под наем. Цялото ми богатство е да мога да образовам дъщеря си в добри училища. Какво ще стане, ако се кача на ферари? Роден съм отдавна, в други времена. Не можехме да печелим големи пари като новото поколение актьори. Никога не съм им завиждал, защото преценките ми за ценностите са различни.
- В какво искате да инвестирате?
- Досега не съм правил никакви инвестиции. Моята инвестиция е да защитя собственото си здраве, да се грижа за собственото си тяло. Имам дъщеря. Нейното образование продължава в Америка. Разходите за нейното образование са най-голямата инвестиция. Образованието е задължително.
- Бихте ли се оженили пак?
- Няма да се женя повече. Опитах веднъж. Беше достатъчно. Ако един брак се провали, няма смисъл да опитвам втори или трети.
- В края на декември 2021 г. претърпяхте операция...
- Да, оперирах се. Имах херния в слабините и беше рисковано за червата, затова се оперирах. Веднъж месечно трябва да си правя прегледи. Сега състоянието ми е добре.
Талат Булут, който беше разследван за предполагаем тормоз над асистентката, отговаряща за костюмите на снимачната площадка на сериала "Опасно изкушение", и беше издадено решение за ненаказателно преследване, повтори, че е оклеветен. Той направи следните изказвания по темата:
"Съдът реши да не води наказателно дело. Съдът намери решението на прокурора за правилно и момичето беше признато за виновно. Момичето имаше същите проблеми в други сериали в миналото си... Когато е била на 13 години, тя се е оплакала от баща си в прокуратурата в Артвин със същото обвинение. Тя се нуждае от лечение. Това е психологическа травма, разстройство на личността. Тя се опита да си направи реклама на мой гръб."
Талат Булут допълни, че е говорил с продуцента Фатих Аксой, който му е заявил, че вярва в него и затова продължи да играе в сериала.
"Няма човек, който да се отнася еднакво към всички като мен. Отнасям се еднакво към всички - от гардобиерите до режисьора, така че моята искреност е погрешно разбрана."
66-годишният актьор придоби здрав имидж със свалените пет и половина килограма за месец и половина. "Отслабнах. Има система, наречена периодично гладуване, аз я следвам".
.webp)
