След почти тридесет години работа с Телевиса, Хорхе Салинас дебютира в друга продуцентска компания, Imagen TV, с "Малко твой" (Un poquito tuyo).
Хорхе Салинас е един от успешните и обичани мексикански актьори, участвал в над 25 теленовели, 9 филма и театрални постановки. Сред по-известните му роли са тези в "Две жени, един път", "Три жени", "Пътищата на любовта", "Тъмна орис", "Най-красивата грозница", "Огън в кръвта", "Тази, която не можеше да обича", "Каква красива любов", "Моето сърце е твое", "Страст и власт". Дебютира за Imagen TV с "Малко твой", излъчена и по Телемундо, след което се връща в Телевиса и играе в "Подарен живот", "Помощ, влюбвам се" и най-новата му, която предстои да се излъчва от януари в Мексико, "Прости нашите грехове".
В личен план актьорът е щастливо женен за Елисабет Алварес, от която има две деца близнаци. Салинас има общо шест деца, като през тази година призна дъщеря си Валентина, вече на 16 години. Признава, че не е бил примерен баща, но ще се опита да поддържа сърдечни връзки с всичките си деца.
- След почти 30 години в Телевиса как се почувства за първи път на екраните на Teлемундo с "Малко твой"?
- Първият път никога не се забравя и след 28 години пребиваване в Телевиса ми се струва, че има защо сега животът да ме постави на пътя на Teлeмундo. Teлeмундo има интересни програми с много добри рейтинги и мисля, че продуктът, който направихме в Имахен ТВ заедно с Teлeмундo с ексклузивна тогава актриса на канала, каквато е Марджори де Соуса, е страхотен. В Мексико беше добре приета, много е забавна и е за цялото семейство.
- Как се чувстваше в тази история?
- За мен беше чест, че се сетиха за мен да участвам в "Малко твой". Чувствах се пълен с живот, защото и аз имам деца, така че понякога виждах себе си, защото винаги искаш да покриеш икономическите нужди на децата си и полагаш усилия да работиш усилено, за да не им липсва нищо, но осъзнаваш също, че правиш грешка, защото понякога пропускаш или поставяш на второ място ценностите и когато вече имаш подрастващи деца, вече не можеш да върнеш времето назад и си даваш сметка дали си сгрешил или не като родител, защото възпитанието е у дома, а културата и знанието са в училище.
- С какво е по-различна тази история от останалите?
- Начинът, по който се разказват историите, се променя. Лично аз харесвам много актьорската игра и тя ме изважда от моята реалност. Това, което търсихме по-специално с тази история, е да я направим по-динамична, по-малко повтаряща се. В проектите отпреди няколко години телевизиите залагаха на прекрасни мелодрами, които и аз обичах да правя, но се повтаряха много, защото бяха информативни, разбираш какво се случва в понеделник, а в петък повтаряха информацията, за да не изгубиш нишката на нещата. Но тук правим нещата по-бързо, за да видим как се развиват.
- Какво те привлече в проекта, за да приемеш?
- Това е семейна трагикомедия и разказва за ситуация, която може да се случи на всеки. Мисля, че публиката ще го хареса много, защото героите защитават любовта си от всичко.
- Какво общо имаш с героя си Антонио?
- И двамата сме любящи, отговорни родители и понякога работата ни пречи да комуникираме и да сме повече време с децата си. И аз също вярвам, че точно както Антонио Солано решава да превъзпита децата си, без да е необходимо, баща ми го е направил с нас, с братята ми и с мен, за да се опита да ни накара да си изкарваме прехраната, да ни научи да протегнем ръка не само за да получаваме, но и да полагаме усилия и да поемаме отговорност за взетите решения.
- Партнираш си отново с Марджори де Соуса 15 години след "Тъмна орис". Как ти се стори?
- Марджори е много по-зряла и технически подготвена. Тя дори ме поправяше по техническите въпроси. И го направи много добре. Почувствах се като нов актьор, толкова бях впечатлен от красотата й, че пропуснах работата. Радвам се да я видя така, съсредоточена, отговорна, почтена и с желание да изяде света.
- Какво би казал за актьорския състав?
- Чувствам се като "риба във водата", доволен съм от работния екип, хора, които са свикнали да придават на сцените повече пъргавина и движение, винаги с нови предложения. Надявам се и на зрителите да им хареса.
- Чувствал ли си се дискриминиран по някакъв начин?
- Да, бил съм дискриминиран. Случвало ми се е на кастинги, които съм правил в Щатите, но винаги за роли, които нямат нищо общо с мен, нито отговарят на моите стандарти, и накрая ги отхвърлях. Считам това за тормоз.
- Смяташ ли, че се съди твърде много?
- Много, особено по отношение на външния вид. Това, което е красиво или правилно за даден сектор, се счита за добро. Например, ако нямате определена височина, значи сте ниски. Но кой определя коя височина е правилната?
- Това се случва с младостта и красотата на актьорите и актрисите...
- Продуцентите го правят. Ако не си млад, не можеш да оглавяваш теленовела. Но в действителност чувствата нямат възраст: дядото страда колкото тийнейджъра. Мисля, че трябва да се развиваме и телевизията трябва да се адаптира към това, което хората искат.
- Героят ти Антонио е много любящ като баща. Ти такъв ли си?
- Уча се от децата си и от моментите, които прекарвам с тях. Допускам много грешки, но те ми помагат да се подобря.
- Какво е най-голямото ти желание относно децата?
- Бих искал да събера заедно всичките си шест деца, защото връзките между децата правят семейството силно. В крайна сметка те са братя и сестри. Последствията от действията на родителите не трябва да разделят децата.
- Как си със здравето?
- Жив по чудо! Вече трябваше да съм кремиран. Така че съм благодарен за новата възможност в живота. Имах белодробен тромбоемболизъм преди единадесет години и в 99 процента от случаите хората умират. Така че аз съм благословен човек и ето ме.
- Какъв съвет би дал на бъдещите поколения актьори?
