Еркан Колчак Кьостендил е дете на български имигранти от Кюстендил.
Семейството му е мигрирало в Бурса от Кюстендил, България, четири поколения назад.
Той се изявява като вратар в Бурса, но за една нощ оставя спорта и се насочва към актьорството. Взема си изпита в консерваторията и животът му се променя завинаги. Започва своето телевизионно приключение през 2005 г. с роля в третия сезон на "Долината на вълците". Снима се и в хитовия сериал "Милост". Първата си главна роля получава през 2014 г. с "Ах ти, Истанбул" (Ulan Istanbul). Следват успешни роли във "Великолепният век: Кьосем", "Фамилия", "Една луда любов", "Ямата".
През 2018 г. Еркан се жени за актрисата Джансу Тосун. Двойката има син, когото кръстиха Марсел. Актьорът е станал по-грижовен, откакто има дете. Той и съпругата му мечтаят само за едно дете. "Най-ценното, на което ме научиха родителите ми, беше да не отхвърлям даден човек по никаква причина. Това е най-ценното наследство, което едно семейство може да остави на своите потомци. И аз вървя в тази посока."
Няма спорт, с който да не се е занимавал. Той язди кон и взема уроци по меч за ръкопашен бой. Опитва се да не пренебрегва пилатеса. "Призовавам всички мъже - пилатесът не е само спорт. Това също е физическа терапия." Обича да кара колело. "Прекарах детството си в колоездене по плажовете на Ялова. Започнах да използвам електрически велосипеди като решение за трафика в Истанбул. Ходя навсякъде с колелото си. Преди винаги имах проблеми със закъснението, но сега контролирам минутите. Беше ми много удобно. Също така е много приятно да минаваш покрай най-новите модели коли, които чакат в задръстването."
Щастлив е заради вниманието, което получава от феновете си. "Важното е да си вършиш добре работата и да не бъдеш пленен от работата, която вършиш. Иначе е хубаво да видиш любовта на хората. В този смисъл намирам актьорите за големи късметлии. Има хора, които показват любовта си към тези, които се занимават с изкуство. Тези хора са красиви, можеш да говориш с всеки, когато седнеш. Този човек не пести чая, разговорите и любовта си."
Не е много добър с домакинската работа. Той може да готви само паста и препечен хляб в кухнята.
Той пише, продуцира, режисира, играе...
- Какво те накара да кажеш: "Трябва да бъда част от "Ямата"?
- До преди година, когато избирах нещо по телевизията или в киното, гледах само образа, който ще играя. Последната ми година премина във фокусиране върху това с кого ще работя. Защото след известно време има периоди, когато започваме да се повтаряме в това интензивно работно темпо. Това е най-големият хендикап на играча. Затова се погрижих миналата година да е малко като училище. Имах възможността да работя с Уур Юджел, Шенер Шен, Еркан Джан и Четин Текиндор. За мен беше като да се върна в консерваторията миналата година. След като филмът, който заснехме с Четин Текиндор, приключи, исках да направя нещо за себе си. Когато дойде сценарият на "Ямата" и прочетох историята на Вартолу за първи път, нямаше какво да мисля. Това беше много плавен и бърз процес. Имах чувството, че завършвам училище и започвам отново кариерата си.
- Персонаж като матрьошка. Забавно е да играеш така, нали?
- Така е. Да кажем, че един сериал днес е с минимум 13 епизода. Това съответства на 39 епизода от миналото. Докато играеш герой дори за 1 сезон, играеш 3 сезона според минутите от миналото. В уморително темпо, когато енергията малко спадне, публиката веднага го разбира. Когато прочетох героя, си помислих, че няма да ми омръзне да го играя дълго време. Бях развълнуван да видя, че моето пътуване с този герой може да бъде дълго.
- Вартолу, когото играеш в "Ямата", започва като лош герой, но сега той е персонаж, на когото публиката съчувства и разбира причините за неговата злоба. Какво ти донесе еволюцията на Вартолу?
- На първо място, голям успех за нашия сценарист Гьокан Хорзум. Научаваме не само за героя Вартолу, но и за слабостите на хората, които виждаме като добри или героични. Чисто добро или чисто лошо - той ни предлага структура извън концепцията, с която сме свикнали. Виждате съвестта или състраданието на човека, когото възприемате като лош. Или виждате недостатъците и грешките на партията, която смятате за добра. Това е постижението на сценариста. И за Вартолу… Никой от нас не се събужда сутрин, за да види колко лош човек е. Напротив, може да срещнете много добри неща от човек, който прави лоши неща, за да намери баланс. Такава е реалността. Ето защо не смятам, че трябва да казвам, че аз съм лошият или аз съм добрият. Аз съм просто този човек, този герой. Гледам какво чувства, какво мисли, какво преживява пред лицето на събитията. Той е герой, чиято лоша страна надделява заради това, през което е преминал, но тъй като той казва и причините, публиката му съчувства. Публиката всъщност съпреживява малкия Салих. Вартолу е реалистично написан герой, опитвам се да играя възможно най-истински.
Еркан Колчак за Арас Булут:
"Обожавам Арас Булут и като актьор, и като човек."
- Вартолу няма броеница, а желязна верига...
- Да. Държах да не е броеница, защото Идрис държи стара броеница в ръката си. За да подчертая разликата между побойника и мафията, исках да взема една желязна верига.
- Защо хората трябва да гледат този сериал?
- Ако искат да гледат сериали вечер, ние сме добър вариант. Между другото, виждаме от Youtube и анализа на социалните медии, че има хора от 140 и няколко страни по света, които знаят кои сме и какво правим, благодарение на турските сериали. Ако можем да кажем нещо на стотици държави чрез телевизионните сериали, трябва да направим всичко възможно да използваме правилно тази възможност. Това го казвам за всяка област и за всички - трябва да работим! Работата ни спасява. Да говорим по-малко, да вършим повече работа, да правим по-качествено, да полагаме усилия да оставим нещо ценно.
- Писане, режисиране, игране... В коя от тези области се чувстваш най-комфортно?
- Писане, защото е най-евтино. Това е и най-трудното. Честно казано, повече ми харесва зад кулисите. Не знам дали можех да направя някое от тези неща и да продължа като вратар, или можех да оставя всичко. От детството ни питат: "Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?" Надявам се, че ще бъда добър човек, защо трябва да бъда нещо друго освен това? В света има много професии, на които мога да се наслаждавам и да ми доставят удоволствие, не мога ли да се скитам сред тези професии или да опитам от всички? Не съм играл в творбите, които съм написал и заснел, или ако участвам като актьор, не помня работа, на която съм бил сценарист или режисьор. Аз съм трудолюбив човек, защото съм дошъл от спорта, но трудолюбието в нашата професия може да има недостатъци. Тъй като искаш да работиш през цялото време, можеш да играеш роля, която не трябва, или можеш да направиш история, в която да кажеш: "Иска ми се да не бях правил този филм". Да бъдеш трудолюбив е нещо, което изглежда плюс във всяка професия, но в нашата професия има своите граници и рискове.
- Загубил си баща си в ранна възраст...
- Няма подходяща възраст да загубиш баща си. Дори да беше вчера, щях да кажа, че съм го загубил рано. Бях на 20 години. Той винаги беше много натоварен и тренировките ни в Бурсаспор бяха далеч, отивахме за 40 минути. Всяка тренировка идваше зад вратата, гледаше тренировката и се връщаше на работа. Сега разбирам колко е ценно.
- Често пътувате между Холандия и Турция...
- Ние сме толкова щастливи, отиваме и се връщаме. Има работа, с която се занимавам, когато отидем там, опитваме се да направим нещо голямо там. Затова трябва да сме с единия крак там. Става въпрос за киното. Все пак това е странна, голяма работа в девет епизода. Затова е необходимо време, ние непрекъснато ходим напред-назад.
- Преследваш ли мечтите си?
- Не съм се отказал от мечтите си, дори продължавам да играя като лицензиран вратар. Въпреки всички контузии, не се отказвам.
- Как бракът промени живота ти?
- Промени го изцяло.
