Ирем Хелваджъоулу не се оплаква, че е известна личност - напротив, тя използва славата за добро.
Родена в Германия, Ирем живее в тази страна няколко години, преди да се премести в Турция. Като дете тя преподава уроци по народни танци, участва във волейболен отбор, учи рисуване и таекуондо.
Актрисата има динамичен и вълнуващ начин на живот. Рядко се случва актьор или актриса да се идентифицира толкова много с героите си. Ирем Хелваджиоулу има роли, които я карат да си спомни собствените си преживявания. "Аз също съм преживяла насилие. Бях изложена на физическо и на психологическо насилие, но го осъзнах по-късно", споделя тя и добавя: "Вече не позволявам на никого в живота ми да извършва този вид насилие срещу мен."
Ролята й на Нефес в "Ти разкажи, Черно море" й донесе награда "Златна пеперуда" заедно с нейния партньор Улаш Туна Астепе. Двамата бяха избрани за най-добра телевизионна двойка.
След "Ти разкажи, Черно море", който приключва през 2019 г., тя се захваща с още четири сериала - "Дълго те чаках" (Seni Çok Bekledim), "Основен проблем" (Baş Belası), "Детето е тайната на майката" (Annenin Sirridir Çocuk) и "Сърдечна болка" (Yürek Çıkmazı). През 2022 г. излезе сериалът "Kaçis", където работи заедно с Енгин Акюрек. А с Керем Бюрсин се снима във филма "Eflatun".
- Как започна твоята актьорска кариера?
- След като завърших консерваторията в Анкара, ме помолиха да се явя на прослушване за роля. Не се получи, но като стана въпрос за Истанбул, дойде предложение от "Великолепният век". След това телевизионният сериал "Слънчеви момичета" ме направи известна и така стигнах дотук.
- Кой те запозна със света на телевизията и как реши да играеш?
- Всъщност реших в много ранна възраст каква ще бъда. Никога не съм мислила за друга професия. Имитацията и актьорската игра започнаха от 7-8-годишна. Събирах големите в къщата и правих пародии, като казвах: "Виж сега какво ще направя с теб". Може би техните аплодисменти ме мотивираха повече.
- Участвала си в популярни телевизионни сериали като "Великолепният век", "Слънчеви момичета", "Ти разкажи, Черно море", "Дълго те чаках" и др. Коя роля ти хареса най-много и кой проект те развълнува най-много?
- Разбира се, всички те са много специални, но Нефес е много ценна за мен. Преживяла съм много. Имаше толкова голям натиск върху мен. Става дума за това всичко да изглежда истинско. Борих се много, но спечелих много.
- Какво беше да си част от "Ти разкажи, Черно море"?
- Всички белези на Нефес са върху мен, тоест има белези, които ще нося цял живот. Докато отивах към лодката, си казах: "Има хора, които наистина преминават през това и аз ще го преживея за момент." Минахме през много трудни сцени, има много сцени, които са много тежки. Благодаря на колегите си за добре свършената работа.
- Трябва да плачеш много заради ролята си. Лесно ли ти се получава? Имаш ли трик как да плачеш?
- Жената, която играя, има трудна психология и знам, че има хора, които наистина го преживяват. Дори мисълта за тази ситуация ме разтърсва много. Понякога не мога да се освободя от ефекта й. Достатъчно е само да знам, че тези неща се случват. Нашите режисьори и екип наистина ни помагат в това отношение. Те очакват от нас да се концентрираме, те го позволяват. Написаното е толкова плавно и реално, че всеки актьор изживява този момент.
- Сериалът беше много успешен, имаше всеки детайл и засягаше реални събития. Когато прочетох сценария, бях много впечатлена. Целият екип вложи сърцето си в тази работа и успяхме. Обичам работата, която върша, изследвам в дълбочина всеки герой, който играя, и го оформям, за да се превърне в истински. Правя това чрез проучване, разпитване и детайлизиране до най-малкия детайл. Работим не индивидуално, а колективно. Работата започва да бъде приятна и успешна. Става по-добре, когато го правим заедно.
- Нещо любопитно от записите?
- Използвах дървени трупчета по време на записите. Улаш е висок 1,90... Той е мой скъп приятел. Гледах нагоре през цялото време. Все едно гледам небето. С дървеното трупче бяхме очи в очи. Все пак не съм ниска. Аз съм висока 1,70, но Улаш беше доста висок. Той беше толкова добър партньор. Много е приятно да работиш с него. Пращам му целувки.
- Как вървеше животът в Трабзон, където е сниман сериалът?
- Наслаждавахме се на природата в Трабзон, дори по време на снимките... Понякога преживявахме четирите сезона в един ден. Беше трудно да свикна с това, но природата е наистина перфектна. Предпочитам да прекарвам свободното си време със семейството и приятелите си.
- Напоследък жените не се притесняват да говорят за това, на което са били подложени. В някои от твоите проекти засегна и проблемите на насилието. Била ли си жертва на насилие в живота си?
- Като всички, да.
- Физическо или психологическо?
- Била съм подложена на психологическо насилие. Мисля, че може да си подложен на този вид насилие, без да го забележиш. Понякога упражняваш психическо насилие върху друг човек заради собствените си травми. Например, преди да дойда в Истанбул, работех в магазин. И изпитах това в средата, в която работех. Ти си психически тормозен от клиент, докато работиш. И най-травмиращата част е да бъдеш принуден да го игнорираш.
- Айлиз преследва любовта си. Дали Ирем следва любовта си и мечтите си?
- Любовта всъщност изглежда нещо по-приказно; мечтите са повече за живота. Като цяло съм по-реалистичен човек. Не мога да захвърля мечтите си, преследвайки любовта.
- Имаш ли любима сцена от някой сериал?
- Сцената, в която Тахир, Нефес и Ийт се сбогуват на кораба, за да отидат в Грузия в "Ти разкажи, Черно море". Екипът засне тази сцена с много сълзи. Не мога да я забравя.
- Какво е най-хубавото в това да си известна личност?
- Разпознаването не е нещо, от което трябва да се страхувате или да се оплаквате, когато се използва правилно. Хората те спират по пътя и понякога отправят много градивна критика. Най-важната стойност на признанието е да достигнеш до голям брой последователи в социалните мрежи с едно изречение, да направиш разлика, да докоснеш нечий живот. Мога да направя така, че гласовете на хората да бъдат чути от милиони, както и от света. Мисля, че това е най-голямата ти мотивация да бъдеш известен. Също така е удоволствие да видиш човек от другия край на света, който те гледа и обича.
- Почти всички филми, в които играеш, говорят за "любов". Как би определила любовта?
- Любовта е чувство, което се изживява в приказките, винаги има щастлив край. Когато стигнем до реалния живот, любовта е заменена от съвместимост, като истински приятел - с голяма любов и уважение.
- Виждаме много актьори да започват връзка с партньорите си от телевизионните сериали. Какво мислиш за това?
- Имаш ли рутинна грижа за кожата?
- Обичам да използвам естествени неща. Почиствам кожата си с розова вода и след това я овлажнявам с натурални масла. Опитвам се да стоя далеч от изкуствеността, доколкото е възможно, и разбира се, слънцезащитните продукти.
- В юношеството си тежах 70 килограма. Попитаха ме дали имам наднормено тегло и аз казах да, когато бях на 16 или 17 години. Спрях да ям месо, защото ми пукаше за животните, дядо ми имаше ферма. Свалих 20 килограма и се подложих на диета, базирана на риба. Пия вода, когато съм гладна. Лягам си рано.
- Правила ли си си пластични операции?