Турският актьор жъне успехи с таланта и красотата си.
Улаш Туна Астепе е отгледан в работническо семейство в квартал на румънски имигранти в Измит. Когато е на 16 години губи баща си, а години по-късно и майка си. След това грижите и образованието му поема брат му, който е по-голям и е инженер.
Ученето и първата му работа
Актьорът учи основно и средно училище в родния си град, а след това заминава за Истанбул, за да продължи обучението си в Театралната консерватория. Не беше лесна задача да си намери работа като актьор. Улаш започва като асистент на хората, отговарящи за гардероба, през 2008 г. и след много усилия получава първите си публични изяви като актьор в сериали и пиеси.
Първата му важна роля е в "Карадайъ", където започва да се отличава от останалите си връстници, докато не получава главни роли. Именно с "Ти разкажи, Черно море" той постига международна популярност благодарение на факта, че сериалът е излъчен в повече от 30 страни.
Най-важните роли
Сред най-известните му роли са тези на Мустафа в "Мащехи и майки", Алаз в "Rüya" и Тахир в "Ти разкажи, Черно море". Астепе се откроява и с роли в пиеси, участвал е и в няколко късометражни филма.
Последните му роли в телевизията са в "Барбарос" и "Животът днес".
В личния си живот актьорът е много сдържан. От доста време излиза с Джансу Байдар, която е сценарист на филми.
Улаш обича колоезденето от детството си. Казва, че карането на колело е радост.
Бившата приятелка на Астепе е много познато име. Това е талантливата актриса Йойкю Карайел.
Улаш има музикална група. Хората в тази музикална група се събират и пеят песни от време на време.
- Имаш ли талисман?
- Не вярвам в талисмани, но обичам вещите. Дълго време часовникът на баща ми беше с мен във всички сериали, но ми го откраднаха. Крадец нахлу в къщата ни и го открадна. Все още го търся.
- Как гледаш на Тахир?
- Тахир e смел, той е едно доблестно черноморско момче, не се колебае да изживее любовта си и да я покаже. Тахир, изглежда, е местен фолклорен герой. За разлика от Холивуд, тук няма летящи герои със суперсили. В анадолската литература и епос има герои, които са известни със своята смелост, сърце, страст и правдивост и могат да бъдат истински. "Ти разкажи, Черно море" е може би последният от тях. Така приеха сериала в Черно море. Един ден снимахме в центъра и хората бяха на снимачната площадка навсякъде около нас. Един баща каза: "Сине, виж, това е Черно море". Гордеех се с Тахир. Тахир е герой, който ме вдъхновява и ми дава сила. Нашите епоси имат такава полза за обществото. Дава на хората сила. Първият ни рефлекс при домашно насилие е: "Това е техният личен живот, да не се месим". Но Тахир не направи това, той пита "Какво е това?", без да каже "Видях синините на китката на Нефес", "Тя е омъжена жена, това е техният личен живот". Затова той се намесва и повече не пусна ръката й.
- Как се подготви за ролята?
- Преминах през много бърза и много тежка работа. Косата ми беше скъсена, взех уроци от редица учители за диалекта на това място и посещавах тренировки на различни спортове. Прекарах известно време в едно кафене, където се събират хора от Трабзон в Истанбул. Посрещаха ме радушно.
- Какво е чувството да си част от най-високо оценената драма на AtV?
- Това показва колко сме пренаселени, така че е много обещаващо. Виждаме, че се разхождаме на много пренаселено място и че има надежда срещу насилието над жени, с което се опитваме да се борим в сериала.
- Защо според теб се възхищават толкова много в чужбина на Черно море?
- Тази реакция показва, че нашата история е универсална. Първо, приеха сериала черноморците, после Турция... Сега тази история се разпространява в много страни по света. Реакциите показват, че разказваме нещо за същността на човешките същества и че го правим по реалистичен начин.
- Сериалът има и международен успех в социалните мрежи. Първият епизод получи 45 000 коментара в Twitter...
- Причината за това е, че трябва да убедим младите хора и да имаме какво да им кажем. Младите хора са много активни в социалните мрежи. Докато гледат сериала, те също общуват помежду си, като заявяват какво харесват или не. Имаме много млада публика. Всъщност ние разказваме тежка история, но го правим, като й се наслаждаваме и не разстройваме хората. Мисля, че съчетахме добре комедийната драма, което кара хората да се включат в историята.
- Защо не използва каскадьор, докато снима подводните сцени в сериала? Не ти ли беше трудно?
- Разбира се, че ми беше трудно, но ако аз първо не повярвам в сцената, ще ми е трудно да убедя публиката. Ако оставя работата на някой друг, ще имам затруднения. Трябва да накараме хората да повярват в тази история, в тези герои. Никога не ми е минавало през ума да използвам каскадьори само защото ще плувам под вода. Нито пък го направих като герой. Исках да направя това, през което преминава този герой. Имали сме много опасни моменти. Въпреки че екипът на снимачната площадка взе всички предпазни мерки за нашата безопасност, това е Черно море... Веднъж снимахме на рекичка, където течението беше много силно. Отначало всичко беше наред. Беше много безопасно, но отвориха шлюзовете отгоре. По това време аз лежах в безсъзнание във водата, нищо не знаех. В този момент започнах да се плъзгам, щях да падна от водопада, нашият началник ме хвана в последния момент с цената на живота си. Гледаме записите на това от време на време от морални съображения..
"Когато приех тази роля, не си представях успеха, който ще има извън границите на собствената ми страна. Надявам се този сериал да алармира за насилието над жени."
- Не даваш често интервюта. Каква е причината, не ти ли харесва?
- Преди години, когато започнах първата си работа, дадох интервю. Знаете, че интервютата се правят предимно чрез четене на предишни интервюта. Разбира се, имам истории, свързани със земетресения и изчезвания в живота си и едни и същи въпроси започнаха да се задават отново и отново. Беше прекрасен слънчев понеделник в Бейоглу и исках да говорим за хубави неща, но... Осъзнах, че си имам работа с упорит репортер, който се опитва да прави новини с въпроси като "Преживели сте земетресение". В един момент от интервюто, докато разказвах събитията, казах: "Когато го разказваш така, това е като филмите на Зеки Демиркубуз". Разбира се, по това време магнетофонът все още записваше и на следващия ден заглавието беше под формата на "Животът ми би вдъхновил Зеки Демиркубуз".
