Нехир Ердоан: "Беше ми много мъчно"

Известната актриса Нехир Ердоан от години се появява пред феновете си с различни образи както във филми, така и в телевизионни сериали. 

Актрисата, която е на снимачната площадка от 2002 г., е участвала във важни продукции. Дебютира в "Брак с чужденец" с образа на Назлъ. В момента я гледаме като Мелек в "Моето име е Мелек" и като Джулия в "Опасно изкушение". Известна с ролите си в малък брой продукции напоследък, Нехир Ердоан каза, че е направила два пълнометражни филма и сега е готова да се върне към телевизионните сериали.

В личен план има един развод зад гърба си. Относно появилите се слухове за връзка с Ренан Калели сподели: "Ренан не ми е гадже. С Ренан никога не сме били заедно. Смея се всеки път, когато пишете тези новини и когато чета тези новини вкъщи. Ренан е мой много близък приятел."

- Участваш в шестия сезон на "Опасно изкушение". Какво е за теб да си част от сериал, който е на екран вече 175 епизода? И на какво отдаваш успеха на този сериал?
- Да, беше малко като скок върху бърз влак. Сериалът е на екран от 6 години, приключение бе за мен да се присъединя към състав, който е заедно дълго време и то в средата на сезона. Бях наясно с това. Винаги съм обичала приключенията. Особено с толкова много ценни актьори и колеги на борда. За първи път попаднах на снимачна площадка, където разбрах, че всички без изключение, всички актьори, режисьори и всички мои колеги са осиновили поне едно бездомно животно. Бях сигурна, че вътре има много любов. Иначе трудно щеше да издържи 6 години. Тази любов и искреност бяха посрещнати много добре от публиката. Ако един човек загуби и най-малкия вкус, това ще бъде проблем за всички. Това беше снимачна площадка, където справедливите възгледи на всички жени актриси, които срещнах, особено Шеввал, Еда, Мелиса, Биран, Севда, Шебнем, нашия режисьор Едже Ердек, както и много компетентният екип, бяха много проникващи.

- Играеш Джулия Моран. Тя е много красива, интелигентна, обичана и уважавана заради своята услужливост и скромност. Как би я описала? 
- Моята героиня е самотната Джулия… С Джулия попаднах на жена, която избра да се бори сама. Тя вярваше, че животът един ден ще й даде сигурната връзка, която искаше. Тя искаше разбиране, любов и толерантност и предлагаше това, но беше очевидно, че нещо й липсва. Нейният защитен механизъм, нейните стени, които я бяха карали да печели и губи много от самотния живот, който е живяла години наред, също й пречеха да се сближи с други жени... Фактът, че оцеляваше сама всъщност я тласна към сурово отношение към живота и я направи мъжествена. Докато единственият човек, който й напомняше за нейната женственост, беше Доан, нещата излязоха извън контрол, когато тя разбра, че и той я е предал. Предателството от Аслан обаче, човекът, на когото най-много вярваше, накара героинята ми да се срине. За мен беше ново и забавно да я играя. Бих искала да благодаря на цялото семейство MED YAPIM за доверието в мен. Трябва да призная, че Джулия понякога ми доставя поразителни сътресения и конфронтации като студен душ.

- В миналите епизоди имахме възможност да те гледаме на парти от 80-те. Как минаха тези снимки? Каква атмосфера добавиха дрехите и музиката към снимачната площадка?
- Беше толкова вълнуващо... Всички бяха облечени в различни костюми и вече бяха започнали да си пускат вицове от 80-те един на друг... Мелиса пусна невероятен плейлист, започнахме деня с музика още от 08:30 сутринта. Танцувахме. Всички бяха много доволни. Не знам защо, но 80-те са добри за всички нас... "Старите" са добри за всички нас...

- Остава много малко време до големия финал на сериала. Каква е атмосферата на снимачната площадка? Има ли тъга?
- Дори на мен ми беше много мъчно, не искам да мисля за тези, които са заедно от 6 години. Разбира се, създадоха се много добри приятелства. Разбира се, раздялата им един с друг и с публиката е тъжна. Сетът на сериала носи радост и толерантност, които са много добри за хората. След като започнах да играя, започнах и да гледам. Смеех се на Йълдъз, Ендер, Седаи, на много герои и сцени. Откъсваш се от всичко за два часа сред многото си грижи. Телевизията има нужда от повече работа, която да откъсне публиката от неприятностите, да я развесели и да я накара да се чувства позитивно и спокойно след гледане. Особено телевизията. Защото телевизията е в дома на всеки. В средата на стаята. Гласът на къщата. Семействата гледат заедно.

- Каза, че след като си започнала да играеш Джулия, си започнала и да гледаш сериала. Като човек, който обича да се критикува, какво критикуваш, когато се наблюдаваш?
- Има много неща, които критикувам и които харесвам. Не искам да се увличам по работата си, не се гледам много от страх, че ако се наблюдавам твърде много, физическите ми тревоги ще се отразят в играта ми. Всъщност понякога все още се срамувам, когато се гледам на екрана. Аз също предпочитам да не се гледам на монитора на снимачната площадка. 

- Облеклото винаги е на преден план в "Опасно изкушение". Джулия е жена, която се облича изключително стилно. Обичаш ли да се обличаш по този начин или имаш съвсем други предпочитания?
- Моята учителка по френски, мадам Ланор, идваше да преподава в час с едно облекло 3 дни в седмицата и друго облекло 2 дни в седмицата. Моят идол. Аз съм напълно монотонен човек. Лятото мога да ходя по едни бикини, боса и така с дни, а зимата мога да се справя само с достатъчно дебела барета и ботуши. Разбира се, не живея така. Защото майка ми просто не издържа. Хората около мен смятат, че не се обличам зле. Мога да комбинирам добре различни части. Не правя компромис с комфорта...

- Гледали сме те в много сериали и филми досега. Водила си и програми. Би ли искала отново да водиш програма или предпочиташ да играеш в телевизионни сериали?
- В момента не мисля за водене. Може би по-нататък... Харесва ми да говоря с публиката чрез герои, в един свят, като изграждаме и разбираме този свят заедно.

- Винаги ли си толкова добра и усмихната?
- Имам и досадна страна, невинаги съм много сладка. Трябва да кажа това. Обикновено се опитвам да бъда много мотивирана и весела, когато работя, предполагам, че това е естествено. Чувствам, че искам всички да се чувстват добре в средата, в която се намирам, искам да съм сигурна, че сърцето на всеки не е разбито. Да, това е работа, но не е по-важно от разбито сърце. Още повече, че там всички сме свързани помежду си и се опитваме да постигнем обща цел в определен период от време. Колкото по-щастливи работим, толкова по-добре. Нека ви разкажа за моето досадно поведение, аз също се дразня от подобно поведение. Навсякъде закъснявам с 15-20 минути. Защото, колкото и рано да започна да се приготвям, преди да изляза от къщи, се чудя "направих ли това, направих ли онова?" - Поглеждам назад отново и отново. Междувременно забравям какво наистина трябва да направя, като например да изхвърля боклука, когато си тръгвам, и понякога се връщам и събирам боклука и т.н. С други думи, пристигам на мястото с 15-20 минути закъснение, защото се тревожа за нещо точно преди да изляза от вкъщи. Това е една от характеристиките, които ме изтощават най-много в живота.

- Какво искаше да направиш най-много, след като сериалът "Опасно изкушение" приключи?
- Имах магистърска степен, която започнах през 2002 г., но не можах да продължа след това. С амнистията, предоставена тази година, кандидатствах за правата си и се върнах към магистърската програма за дисертация в университета "Мармара", катедра "Радио, телевизия и кино". Веднага щом записите приключиха, се съсредоточих върху ученето. Също така се чувствам неудобно от учителите си. Ще се опитам да компенсирам уроците, които пропуснах по време на снимките. Очаква ме натоварен период.

- Сърф, вода, море... 
- Сега сърфирането се превърна в съвсем различна медитация за мен. Чувствам, че трябва да продължа да правя това, да продължа да се уча да се предавам на вятъра, без да се боря с него. Ако мисля, докато съм на дъската, падам. За мен е много хубаво да си отпусна ума и да остана сама с морето. Надявам се, че мога да продължа още много години.

- Отиде в Париж, установи се там и живя там години наред. Научи нов език. Все още ли използваш френския си, когато е необходимо?
- Най-добрият подарък, който си направих, е да използвам това време и да посещавам училище в Париж, за да науча нов език и култура. Знаех обаче много добре, че ако не го направя точно тогава, няма да мога да го направя отново. Върнах се по-рано, отколкото мислех, по други причини, но поне сега знам, че мога да го направя отново. Човек трябва да знае как да отиде от време на време там, където ученето спира... При мен беше така тогава. Работех много часове, откакто бях на 20 години. Бях в началото на 30-те. Бях на снимачната площадка от 10 години... Снимките са добри и хубави, но твърде много от тях са отровни. Ако не бях научила нещо ново спешно и по-важното, ако не бях продължила живота си, нямаше да мога да продължа. Радвам се, че го направих... Някои сутрини чета френски книги на глас с детско вълнение. Все още слушам френско радио. Както за да запазя паметта си свежа за езика, така и, както казах, ученето и запомнянето на неща винаги ми носят радост. Чувствам се страхотно сутрин, когато правя това. В момента нямам планове за чужбина. Всъщност образованието ми не беше завършено на нивото, което исках. Един ден искам да се върна, макар и за кратко, за да продължа училище и да завърша последния семестър. Харесва ми да живея в различни градове и да научавам нови неща, но нито едно от моите преживявания в чужбина не включва напускане на Турция завинаги. Много обичам това място. Обичам страната си. Обичам всяко място тук, всяка ситуация, нашата болка, нашата радост, нашата заедност, нашата борба, древността и мъдростта във всяко кътче на Анадола и знам, че принадлежа тук. 

- Продължаваш ли да медитираш и би ли го препоръчала на други?
- Разбрах, че активните видове йога като кундалини йога и, както споменах преди за сърфа, медитациите, които правя с концентрация по време на борба, са по-подходящи за мен. Освен това разбрах, че мога да впръскам медитативното състояние в живота си. Тогава разбрах, че е започнал период на повече разбирателство и по-малко караници. Всъщност това може да се нарече и остаряване. Но понякога добрите борби, които водите със себе си в живота, за които никой не знае, борбата да не загубите съвестта си, колкото и предизвикателно да е това, са по-полезни от най-дълбоката медитация... Поне мога да кажа, че е така за мен тези дни. Може би съм забелязала това. Освен това, разбира се, човек трябва да продължи да танцува... Танцът е нещо, което възобновява цялата енергия в момента, не мързелувайте, пуснете музика, може да е всякаква музика, танцувайте поне 15 минути всеки ден - това е метод за ободряване и обновяване, предаден ми от майка ми... Не забравяйте да танцувате всеки ден за известно време. 

Мелек започва работа в работилницата на чичо Хафъз

Тя се занимава с медничарство и взема уроци от майстори за сцените в работилницата, показва уменията си и създава успешни продукти за кратко време.

Нехир Ердоан описва втория сезон така: "Любов, чест, семейство".

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Telenovellas News (@telenovellas_news)