Мексиканската актриса е повече от щастлива да играе отново лошата в историята - Лукресия Ломбардо е най-перверзната и доминираща злодейка.
Някои обичат да бъдат главните герои на теленовелите, други - като Марисол дел Олмо, твърдят, че са щастливи да бъдат "лошите" в историята.
Мексиканката разказва за опита си в мелодрамата.
"Повече ми харесва да бъда злодейка. Позволено ти е да правиш каквото искаш, прекарваш си невероятно, обличат те и те контят добре, по-добре от всеки друг".
Лукресия крие тайна и изпитва вредна любов към брат си, за когото смята, че е нейна собственост.
"Отначало беше трудно да я изградя, да й дам тези нотки на невроза, на контрол и манипулация, защото тъкмо бях направила друга злодейка (в "Помниш ли ме"), на която много се наслаждавах, така че намирането на този нов обрат към злото беше трудно, но намерих моя път".
Дел Олмо добавя, че отначало й се е сторило доста сложно, защото е позната история, но е успяла да влезе в образа.
"Изглеждаше трудно, защото това е история, която е разказвана два пъти и двата пъти с голям успех. Намирането на нов обрат и нов начин хората да се пристрастят и да видят, че работи, е удоволствие".
Това е третият път, в който историята на жена, която след години в затвора за престъпление, което не е извършила, ще трябва да се прави на мащеха на собствените си деца, е пренесена на малкия екран. Първата версия е пусната през 1985 г. с името Vivir un Poco ("Да живееш малко"), а през 2005 г. е направен римейк с Виктория Руфо като главна героиня. Марисол дел Олмо не е пропускала да гледа оригиналната версия с баба си.
"Ролята, която изигра Беатрис Шеридан, е тази, която помня дълбоко в съзнанието си, тази твърдост, която тя придава на героинята, ме вдъхнови. Не съм гледала много теленовели, но тази я гледах цялата, знаех я наизуст. За мен е истински подарък да мога да я разкажа след толкова години", обяснява дел Олмо.
Марисол има две деца и двамата триумфират като актьори
"Много са добре, голямата ми дъщеря Исабела завърши училище по актьорско майсторство в Ню Йорк, а момчето ми Патрисио ходи на уроци по театър в училище, но очевидно съм се съсредоточила върху това да завърши основното си образование, поне да завърши гимназия, за да може да се посвети на кариера. Въпреки това той носи тази чувствителна жилка в кръвта си, вече е правил кастинги, участвал е в три филма".
Марисол дел Олмо поддържа отлични отношения с бащите на децата си.
Това трябва да попитате децата ми (усмихва се). Истината е, че знам, че съм строга, знам, че невинаги съм лесна, но мога да ви кажа, че правя неща с цялата любов на света, като се уча от тях през цялото време. И се опитвам да правя нещата възможно най-добре с инструментите, които имам, като всички родители. Вярвам, че никога не си подготвен, никога няма наръчник или книга, която да ти казва какво да правиш. Знам, че съм строга, но също така знам, че се превръщат в страхотни човешки същества и това говори добре за мен и тях.
- Децата ми, разбира се, гледат моята работа. Патрисио имаше разрешение да заспи в десет и половина вечерта, за да гледа епизодите, а Исабела ме придружаваше на записите. Патрисио дори ми се кара (когато играя злодейки), казва ми: "Мамо, как можеш да се отнасяш толкова лошо с главната героиня?" Намира всяка сцена за доста силна и ме моли да се контролирам. Моли ме също да не се държ така с другите.
- Първата е Химена в "Изпепеляваща страст", която маркира пътя на това, което исках да правя в живота си, на героините, които исках да играя, на типа приключения, които исках да живея, на колегите, които исках да имам. След това Лоренса от Esperanza del corazón ми се стори симпатична и там разбрах, че ние сме тук с мисия да предаваме ситуации и емоции, така че хората да могат да ги преживеят и разберат и да ги видят от друго място. Там донякъде разбрах собствената си житейска мисия. Ивана от "Помниш ли ме?" - имах голямо желание да я играя, да се забавлявам, да изживея други емоции и да си докажа защо съм тук. Лукресия също ще я помня.
