Алехандро Нонес, венецуелски актьор, който се прочува в теленовели като „Тереса“, "Лола, имало едно време" и „Корона от сълзи“.
Аурелио Алехандро Нонес започва кариерата си през 2006 г., когато участва във филма Así del precipicio. „Това беше трудно, тежко и прекрасно преживяване; първият ден от снимките на този проект беше изключително важен момент в живота ми, защото разбрах, че актьорството е това, което искам да правя до края на живота си. Ето защо този ден беше важен, защото реших, че искам да го направя свой живот, но и че искам да го правя по отговорен начин“.
Нонес се чувства много свързан с изкуствата от най-ранна възраст, именно там се заражда страстта му да упражнява тази професия. След като участва в първия си филм, Алехандро решава да учи в Школата на Телевиса, където му се разкриват различни възможности в света на изкуството.
- "Подписано с кръв" е прекрасен проект. Това е историята на четирима приятели, най-добри приятели за цял живот, близки приятели. Изведнъж, на едно тържество, се случва нещо, което променя живота им завинаги, и виждаме как поради това страдание и мъка, животът им се разпада и как те го разрешават с инструментите, с които разполагат. Това е история, в която тези четирима приятели са изиграни от Луис Ернесто Франко, Флавио Медина, Марко де ла О и мен. Аз играя Бенхамин Видал, партньора на героинята на Барбара де Рехил. Тя и аз, да речем, сме елементите, които ръководят и генерират историята. Ерика де ла Роса, Таня Лисардо и Хуанита Ари също участват. Това е трилър и има доза трагикомедия; искам да кажа, че не е просто забавно, но понякога, като зрител, виждането на трагичната ситуация, в която се намират героите, и как я разрешават, може да бъде малко забавно. Това е проект, който според мен е невероятно добре изработен. Текстът беше прекрасен и мисля, че работата на моите колеги води до невероятен резултат. Много се гордея с този проект. Работата, която колегите ми вършат, като цяло е невероятно впечатляваща, прекрасна и съм много щастлив да бъда част от нея.
- Запознат ли беше с историята или как се запали по Бенхамин Видал?
- Не, всъщност ме поканиха в проекта, разказаха ми малко за какво става въпрос и го намерих за много интересно. Започнах да чета глави и без съмнение това беше едно от най-хубавите неща, които съм чел. Беше невъзможно да не се увлека както от историята, така и от Бенхамин. Той е от типа герой, за който винаги мечтаеш. Той е изключително дълбок, изключително сложен герой. Харесвам този тип жанр като зрител, но и като актьор, защото включва преживяване на емоционални пикове и много екстремни ситуации, в които човешките същества се справят по най-добрия възможен начин. Бенхамин първоначално е положителен герой. Виждаме как той се развива и как чрез контрола на емоционалното си спокойствие и нивото си на емоционална зрялост донякъде разрешава ситуацията, в която се намират тези герои.
- Виждаме момента, в който животът се променя за секунда, женската интуиция, която никога не подвежда, и други аспекти, които пленяват зрителя от самото начало…
- Ами, това е толкова добре разказана история. Това е версия на чилийска история, сега представена в 10 глави, и имаме по-малко време да разкажем подробностите. Толкова е добра и добре разказана история, че е невъзможно като актьор, заедно с тези прекрасни колеги, да не се почувствате вдъхновени да разкажете възможно най-голямата истина и мисля, че точно това се случва в този сериал.
- Какви са отношенията между актьорския състав с толкова силна история?
- Невероятни, невероятни! Беше красив, специален проект. Всички се сближихме, забавлявахме се много и наистина се захванахме за работа, както казват тук в Мексико. Шегувахме се много, докато снимахме. С Барбара успях да изградя важна връзка както като актьор, така и като приятел. Това са герои, които трябваше да бъдат много един до друг, и мисля, че постигнахме това на снимачната площадка, професионално, знаейки, че тя беше до мен и аз бях до нея. И възможността да отида малко по-далеч, да поемам рискове и да не се чувствам осъждан; и възможността да се грижим взаимно. Мисля, че като цяло отношенията в актьорския състав бяха доста специални.
За "Пилотът"
"Много се радвам, че участвах в проект като "Пилотът" - сериал с различен стил от традиционните теленовели, под режисурата на Фернандо Ровсар, който използва филмови техники, за да обогати визуално историята и да ѝ придаде повече реализъм и динамика. В тази продукция е отделено много внимание на актьорската игра. Моят герой е част от семейство Лусио, собственици на търговска авиокомпания, които използват компанията като прикритие за контрабанда, пране на пари и други незаконни бизнеси. Главната героиня е Ливия Брито, стюардеса, която се превръща в мой антагонист и се забърква сантиментално с брат ми."
- Снимал ли си се в теленовели във Венецуела?
- Никога, цялата ми кариера е била в Мексико.
- От колко години си в бизнеса?
- От 25 години съм в бизнеса с музика, моделство и всички тези аспекти са били част от живота ми. Дойдох в Мексико преди 20 години и от самото начало се посветих на актьорството.
- "Пилотът" ли е продукцията с най-доброто ти изпълнение?
- Не бих искал да я възприемам като своя майсторска роля, без съмнение това ще бъде персонаж, който бележи важен момент в кариерата ми, но искам да мисля, че по-добрите неща предстоят.
- Каква предварителна подготовка имаше?
Няколко месеца, в които изкарах курсове по оръжия, самозащита, как да управлявам самолет.
- Много рискован персонаж ли е?
- Рисков е, защото, поне аз не го възприемах така, докато не си счупих крака, правейки една сцена с мотор. Рисковано е, защото има физически сцени с движение, с битки, с изстрели, които могат да предизвикат неприятности, да, това е рисковано, но ако има продукция, която взема необходимите мерки, не би трябвало да има риск.
- Коя според теб е най-важната ценност, която си научил в детството си и която си успял да пренесеш в живота си днес?
- Най-важната ценност, най-основната - родителите ми ме научиха на любов към семейството и днес я разбирам по-ясно, особено защото съм сам и далеч от тях. Вярвам, че човек, който е близо до семейството си, е близо до мира.
- Колко братя и сестри имаш?
- Имам много полубратя и сестри, защото майка ми и баща ми се разведоха, когато бях много малък, и се ожениха повторно, така че сме общо 11 души.
- Не ходиш ли във Венецуела?
- Не ходя заради икономическата и политическата ситуация в страната ми, семейството ми е извън Венецуела, баща ми живее в Канкун, майка ми - в Мексико сити, а братята и сестрите ми са разпръснати по целия свят, така че напоследък нямам належаща причина да ходя във Венецуела, а и винаги поддържам връзка със семейството си, винаги ги виждам на други места.
- Би ли искал да създадеш голямо семейство?
- Без съмнение, човек трябва да бъде верен на това, което е видял и което е разбрал, че е красотата на живота. Да, искам да имам семейство, да се радвам на децата си, на къщата си, на градината си и т.н.
За "Корона от сълзи"
„Това беше един прекрасен проект, персонаж, който ме беляза, и мисля, че разбирам, че е белязал много хора. И днес продължават да ми пишат за този герой, хората ме заговарят, спират ме на улицата и ме наричат Патрисио. Това беше още една стъпка от многото, които липсват“.
Ролите, които Нонес е изиграл, са били показателни и неповторими и са белязали важна част от живота му. „Както в живота, човек се променя и същото се случва в света на актьорското майсторство и това се отразява на актьорската визия. Продължих да уча и се откъснах от това, което се случваше в професионалния ми свят - това ми помогна да се развия и героите ми да имат различна представа и същност, но преди всичко да им дам собствен живот."
Нонес е актьор, който е много отдаден на работата си, той няма никакви ограничения, което го кара да участва във всякаква актьорска ситуация, независимо какъв проект има пред себе си.
Социалният му живот
„Когато не работя, се старая да не съм в Мексико и тогава си давам възможност да излизам, обичам да ходя на музикални вечери, имам добър социален живот, много се забавлявам. Има няколко бара, в които винаги ходя; излизам от време на време. Обичам да си стоя вкъщи и да гледам сериали; обичам да готвя и да излизам на вечеря. Обичам храната, тя ме побърква, посвещавам ѝ много време в живота си. Винаги проучвам нови неща, готвенето ми харесва отчасти. Много обичам да пека на скара, да правя неща с дървени въглища или дърва."
Луис Ернесто Франко
„Актьорството е моята работа, но не е животът ми“.
Роден на 21 декември, Луис Ернесто Франко е актьор, продуцент, сценарист и модел, който за 23 години в тази среда умее да подбира проектите, в които е участвал като актьор, а сега и с продуцентската си компания Los güeros films.
Актьорската му кариера е белязана от различни персонажи в теленовели като "Откраднати животи", "Дъщерята на градинаря", "Семейни тайни", "Тексаската Камелия", "Под едно и също небе", "Фалшива самоличност", "Подписано с кръв" и др.
Той беше женен за Маримар Вега от 2015 до 2018 г., но се разделиха поради разлика в интересите, въпреки че останаха приятели след развода. По-късно се жени за Роса Франко, от която има син, Лео.
Луис Ернесто Франко сподели най-мрачните моменти в живота си: сексуално насилие в детството, депресия, зависимости и борба за психично здраве. Актьорът е достигнал дъното, но е успял да се възстанови.
„На 7 години вече носех рани, които не разбирах. Трябваше да вземам решения, които никое дете не би трябвало да взема. И въпреки че се научих да бъда силен, все още бях разбит отвътре (...) Днес искам да бъда пример. Не защото съм разбрал всичко или защото съм по-добър от някой друг, а защото избрах да не се отказвам. Защото разбрах, че миналото не те определя, а само те подготвя".
На четиригодишна възраст взема „най-болезненото решение“: да избере с кой от родителите си иска да живее. „Бях малтретиран, когато бях на седем години. Живях с тази тайна през цялото си детство“, обясни актьорът, който не видя майка си, докато не навърши 11 години, а остана с нея само няколко месеца: „Тя ме изгони от къщата си.“
Като тийнейджър, докато се местил от къща в къща, той мечтаел за две неща: „да има дом и да бъде актьор“.
Луис Ернесто започва кариерата си с малки роли. С течение на времето той изгражда успешна кариера, но го завладяват и зависимостите, и депресията. За известно време той се възстанови и построи дома, за който мечтаеше, но това не продължи дълго: „На 30 години стигнах дъното и се опитах да си отнема живота. Тогава проведох разговора, който промени всичко: „Боже, или ми покажи защо съм жив, или ме вземи. Не съм искал да се родя.“ Не получих незабавен отговор, но получих силата да продължа още един ден.“ Днес движещата му сила е синът му: „Падах. Съмнявах се. Чувствах страх. Но също така се изцелих. Градих. Издигнах се. И най-важното - научих се да живея в мир със себе си.“
За "Подписано с кръв"
„Моят герой е Марко, който в сюжета е най-студеният и пресметлив от всички замесени. Той не реагира емоционално на трагедията, както останалите, и това му позволява да прикрие случилото се във фитнес залата, която притежава с приятеля си Рубен (Флавио Медина)“.
- Зависи от проекта и героя. Обучението ми беше професионално и учителите ми се основаваха на теорията на опита, но за мен беше много полезно да започна от екстериора към интериора; започвайки първо от психологията, емоциите на преживяването и това ти дава като резултат екстериора: как ходи, как се облича, как говори, как се движи. Отиваш в училище, за да научиш теории или пътища, но на практика е важно какво наистина преживяваш, кога се чувстваш удобно и какво работи и какво не работи за теб. Започвам да ходя по различен начин, да говоря, да се обличам и това ти дава различна психология и различен начин на мислене, различно усещане, извън зоната ти на комфорт. Ако един герой вече не се чувства по начина, по който се чувства Луис Ернесто, ти се чувстваш различно. Трябва да изградите опит и взаимоотношения с другите герои и това е ключово, много е полезно да изучавате другите герои и да видите как говорят за вас и как говорят с вас, а това ви дава елементи, които да изградите и да придадете пластове на героя.
- Какъв е Луис Ернесто Франко в реалния живот?
- Не обичам да усложнявам нещата, винаги се опитвам да бъда в добро настроение, да създавам синергия с хора, които допринасят с нещо за мен, а не ми го отнемат, да избягвам хора, които са негативни и се оплакват и които излъчват лошо настроение. Аз съм упорит, аз съм човек, който си поставя цели и ги преследва, докато не ги постигне; понякога това е добре, в други случаи съм се научил да се отпускам повече и да се оставям на течението, защото може би пропускаме възможности, срещи с определени хора или ситуации, защото се придържаме към нещо, а аз съм упорит. Научих се да намалявам малко интензивността, много ясно определям целите си, но преди всичко следвам сърцето си. Много съм инстинктивен, не мисля, че това ме е подвело. В определени моменти се съмнявам в това, което съм направил, но после си мисля, че съм бил прав да следвам сърцето и инстинктите си, да бъда честен. Най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да излъжеш себе си.
- Когато се погледнеш в новия ти герой, който вече е на екрана, какво си мислиш?
- Случвало ми се е да мисля, че съм много строг към себе си, много съм самокритичен, но съм говорил с колеги и това се случва на всички нас. Рядко ми се е случвало да видя проект и да си кажа: „Добре съм, хареса ми това, което направих.“ Винаги в крайна сметка виждаме недостатъците, а не хубавите неща, мисля, че ние сами трябва да се похвалим и да признаем успехите си, но когато видиш работата си, е много трудно. По принцип не обичам да се гледам, наложи се да го направя, когато продуцирах, защото от седемте проекта, които реализирахме, аз участвах в три, така че трябва да видя цялата постпродукционна работа. Научих се да разделям и да давам приоритет на проекта, а не на работата си. За да се получи добре филмът, се фокусирам върху продуцента и проекта като цяло, върху вземането на решения, които са в полза на самия проект.
- Голям фен съм на Дани Бойл, филмът, който ми оказа най-голямо влияние, беше „Трейнспотинг“. Мисля, че съм твърде стар за такъв тип персонаж, но през двадесетте ми години това беше героят, когото исках да изиграя, и да речем, че не ми се получи, а когато започнах да продуцирам с моите партньори, те не ми дадоха шанс и искахме да продуцираме друг тип истории; така че наистина исках да играя много мрачни, много декадентски герои, които живеят в мизерия, които се откъсват от красивата реалност, които се отдалечават от стремежа към живот, но нямах възможност да играя такъв тип персонаж. Преди години щях да кажа, че с удоволствие бих изиграл бандитско ранчо гуеро, сега наркоисториите са много модерни, направих един сериал на име "Тексаската Камелия" и ми хареса. В крайна сметка винаги ми дават ролята на малко сладко и добро момче, а това е готино. Опитах се да създам героите си далеч от това и да отида на кастинг, който предлага нещо различно.
- Мисля, че има два вида добри актьори: такива, които са родени с талант, това е дар от Бога, така си се родил и можеш да го шлифоваш. Но този, който се ражда с този талант и не работи върху него и не му вярва, защото смята, че няма какво повече да научи, той остава в застой, няма тази нужда да се развива и да разширява актьорския си диапазон. Има и други актьори, които не притежават този природен талант, но чрез упорита работа, отдаденост и подготовка успяват да достигнат нивото на добрите актьори с талант. Така или иначе, чрез упорита работа и отдаденост може да постигнеш много.
- Мечтите ми са по-скоро лични, отколкото професионални. Холивуд не е нещо, което ме мотивира да ставам всеки ден от живота си и да работя за него, всъщност не го и търся. Ако ме намери, аз го приветствам. Приемам го с радост и смирение.
- Предпочиташ киното или телевизията и защо?
- Предпочитам добрите истории, които си заслужава да бъдат разказани, не ме интересува дали става дума за телевизия, кино или театър.
