Екранният Демир напусна сериала...
Роден и израснал в Кайсери, Мурат Юналмъш се мести в Истанбул след средно училище. През гимназиалните си години играе професионално баскетбол за спортен клуб "Фенербахче". Завърши катедра "Бизнес администрация" в университета "Мармара". Сърцето му обаче е насочено към актьорството и след всичко това получава актьорско обучение в "Академия Истанбул". Успоредно с това обучение, той се появява в телевизионните сериали Hayat Bağları, Sınırlı Aşk и Kurşun Yarası, както и във филмите Üç Kadın, Deli Duran и Sen Ne Dilersen.
Интересът му към киното започва още в детството, но основната му детска мечта е да бъде спортист. "В детството ми, когато споменахте кино, се сещах за Джунейт Аркън, Кадир Инанир и Йълмаз Гюней. В града, където съм роден, имаше кино и отидох на кино за първи път в живота си, когато бях на 11 години, и бях очарован. Интересът ми към киното започна още в детството, но никой не дойде и не ме попита: "Искаш ли да станеш режисьор или актьор?" Нямах такива мечти. Детската ми мечта беше да бъда спортист. Защото по това време играех баскетбол, а баскетболът беше причината да дойда в Истанбул. След като дойдох в Истанбул от Анатолия, осъзнах, че нещата са по-постижими и че нищо не е невъзможно."
Мурат Юналмъш получава широко признание във филма "Видях слънцето" (Güneşi Gördüm). Той играе главната роля в телевизионния сериал "Земя, небе, любов" (Yer Gök Aşk) от 2010 до 2013. Жени се за Бирдже Акалай, с която споделят главната роля в същия сериал. Бракът им продължава обаче само година и половина. Като причина за раздялата е посочена "тежка несъвместимост, която коренно разклати основите на брака".
Ролята на Демир Яман в "Имало едно време в Чукурова" му носи международна слава, тъй като сериалът се излъчва в много страни по целия свят. След това се снима в "Гюлджемал", а в момента играе ролята на губернатора Ертугрул Четинаслан в сериала Yankı: İkinci Perde, който се излъчва по телевизионната платформа TRT.
Мурат Юналмъш се ожени за българката Албена Илиева (Нутие Акар) през септември 2023. Двамата имат син, който се роди през април 2024 г. Бебето на Мурат Юналмъш и съпругата му Нутие Акар се казва Селим Баран.
Актьорът се сбогува с "Имало едно време в Чукурова"
Мурат Юналмъш напусна "Имало едно време в Чукурова" заради сценария; това напускане не беше изненада за актьора, тъй като той беше информиран предварително и бяха подписани договори с много други актьори за новия сезон.
Има обаче и друга версия за напускането му. Юналмъш е напуснал проекта заради друг актьор от сериала. Твърди се, че причината за напускането на Мурат Юналмъш е Керем Алъшък, който играе Фикрет Фекели в сериала. Няколко месеца по-рано между Керем Алъшък и Мурат Юналмъш избухва голям скандал. По време на снимките Керем Алъшък искал да промени сцена. Мурат Юналмъш обаче възразил срещу молбата на Алъшък за промяна. Спорът ескалира след възражението на Юналмъш и Керем Алъшък обижда колегата си, наричайки го "к**и син". Режисьорът и екипът се опитват да успокоят ситуацията, а снимките са спрени. Спорът стига до съда, където след показания на свидетели на Керем е наложена глоба. Говори се, че Уур Гюнеш също напусна сериала заради спор с Керем Алъшък.
Мурат Юналмъш се сбогува с героя си и с продукцията с изявление в профила си в Instagram.
"Да; всяка история има край. Още една история приключи за мен. Беше дълго, изморително и красиво пътешествие, в което положих много усилия и научих много. Бих искал да благодаря на ветераните от екипа, на колегите си и на всички, които допринесоха за продукцията и излъчването. На всички, които работиха усилено от самото начало... Също така, сърдечни благодарности на всички наши зрители, на гостоприемните хора от Адана, които много обичам, на приятелите ми и на всички мои последователи, които ме подкрепиха. Надявам се да се видим отново..."
Повратният момент в живота му: Той идва във Фенербахче, когато е на 18-19 години, за да играе баскетбол. Поради злополучен инцидент, той трябва да си вземе почивка от баскетбола. По това време хората около него му предлагат да се пробва като модел. Той наистина се опитва да се занимава с моделство, появявайки се в няколко модни ревюта, но осъзнава, че подиумите не са за него. Тогава, докато обмисля какво може да прави, попада на онлайн училище по актьорско майсторство и актьорската му кариера започва. "Бизнесът на баща ми не вървеше добре и трябваше да се откажа от баскетбола. Интересувах се от актьорство от дете, добър съм в имитациите. Но ми казваха: "Ти идваш от Кайсери, как ще станеш актьор!" Консултирах се със семейството си и баща ми каза: "Давай." Търсих училища по актьорско майсторство в интернет в кафенето на приятел в Бешикташ. Първият линк, който се появи, беше на Akademi Istanbul. Тогава осъзнах, че трябва да платя за обучението си. Влязох в магазин за козметика на място, наречено Altın Han в Сиркеджи, и казах: "Искам работа". Продавах парфюми и работех като модел на щанда. Започнах обучение с парите, които печелех там. Три месеца по-късно започнах първия си сериал с Еркан Петеккая и Зейнеп Токуш."
Скромен, искрен, обича самотата, дисциплиниран, решителен, трудолюбив. "Никога не съм се страхувал да бъда сам. Защото да си сам и да си самотен, са различни неща. Дисциплиниран съм и знам, че упоритата работа и усилията имат голямо влияние върху човек. Ако е писано да бъде, ще успееш. Не съм човек, който обича да лъже. Лъжех в младостта си. Разбира се, когато видях, че тези лъжи се превръщат в истина, осъзнах, че лъжата е критично важно нещо."
Предпочита да е в Истанбул, когато има работа, иначе предпочита да живее изолиран живот. Живее в Кападокия. Има ферма в Чанаккале. "Прекарвам колкото е възможно повече време там. Пътувам до Истанбул по работа. Мястото, където съм щастлив, е като родния ми град. Правя всичко възможно, за да го разкрася. Отворих място, наречено Dream Spot, в Кападокия. Кападокия е в живота ми от детството ми и тъй като съм от Кайсери, имам много тясна връзка с нея. Да правя нещо в Кападокия, е моя мечта от 8-10 години. Всеки път, когато отида в Кападокия, се чувствам сякаш съм насън. Искам също да живея в Чанаккале. Снимах сериал в Айвалък през 2002 г. и за първи път отидох в планината Каз. Бях очарован и казах: "Ще живея тук." Постоянно се местя от 12 години. Дори си купих малък парцел земя там. Искам да построя къща и да живея там."
Не може да толерира безчувствеността и невежеството. "Това, което ме ядосва най-много в живота, е безчувствеността и това да останеш невеж, когато човек има възможност да се учи. Стоя далеч от тях. Както казват: "Спрях да говоря с невежите". Това правя."
Неговото хоби: Обича музиката и свири на кларинет, ней (турска флейта) и баглама (турска лютня). "Не мога да живея без кларинета си. Нося го със себе си навсякъде; той е като част от тялото ми, тъй като свиря на него от 13 години. Започнах да свиря на ней от известно време, но честно казано, вече не съм толкова запознат с него. Свиря и на баглама от 4 години и продължавам да се усъвършенствам."
Мурат обича да е сред природата и бяга към нея винаги, когато има възможност. "Имаме взискателна професия и естествено сме заобиколени от много хора. В свободното си време предпочитам да живея по-изолиран живот. Обичам природата и къмпингуването."
- Демир е дете на богато семейство, така че е малко разглезен. Той има егоистични страни, които можем да видим и у деца без братя и сестри. Обичан е от майка си и баща си, верен е на традицията си, знаещ и добре възпитан. Той се посвещава на индустриализацията на Чукурова. Във време, когато феодалната и капиталистическата система са в конфликт, той е изключително амбициозен човек, който е решил да прави иновативни неща. Той е направил всичко, което си е наумил през целия си живот, човек с високо самочувствие. И Зюлейха се появява пред него, без дори да се замисли. Той е поразен веднага щом я вижда във влака, а когато вижда тази жена в собствената си ферма, си мисли, че това не е съвпадение, а съдба. Понякога преживяваме такива моменти в живота и си мислим, че това не е съвпадение, а нещо повече. Понякога дори откриваме преувеличени значения в голяма заблуда. И започваме да тъчем това, което наричаме съдба, със собствените си ръце. Демир също е привлечен от Зюлейха от това развитие, което той вижда отвъд съвпадение. Когато научава, че Йълмаз и Зюлейха са брат и сестра, той започва да се обръща към нея по-уверено. Разбира се, преломният момент е, когато разбира, че Зюлейха и Йълмаз не са брат и сестра. В този момент той трябва да направи избор, това е трудно изпитание. Това е ситуация, която не се среща често в живота. Черно или бяло, няма среда... Той трябва да направи своя избор по някакъв начин... В подобни или други житейски ситуации, където трябва да направим избор, някои от нас погребват чернотата в сърцата си, за да не опетнят бялата част. Ние не предпочитаме погрешното, ние се държим достойно. Но някои от нас предпочитат черното пред бялото. И това предпочитание се превръща в тяхната тъмнина, слепота и безкрайни проблеми. Тези преживявания изтощават човека, притискат го към земята и му дават уроци. Ако има късмет и е мъдър, това го опитомява. Демир също се променя в резултат на собствените си избори и пред лицето на последствията, с които се сблъсква.
- Успехът мотивира хората. Когато си вдигнал летвата толкова високо, не можеш да приемеш да паднеш под нея. "Имало едно време в Чукурова" е един от най-високо оценените сериали в Турция. За да поддържаме това, трябва да си вършим работата по най-добрия възможен начин.
- Разбира се. Телевизионните сериали, чието действие се развива в Адана, са известни и предимно успешни. Нека го наречем "изобилие от Адана". А естеството на селскостопанската работа е нещо съвсем различно.
- Подредил съм ги на много хубави рафтове през живота си. Какъвто и герой да играя, може би планирам работата си и героя в главата си, когато напусна снимачната площадка, но никога не го бъркам с Мурат. Например не бих казал: "Ще се обличам като Демир и ще се разхождам с вирнат нос."
- Свикнах, всъщност обичам да си пускам брада. Но с мустаци се чувствам сякаш приличам на баща си, когато е бил млад, и мисля, че ми отива.
- Демир, разбира се, представлява определени ценности. Като власт, блясък, семейство, традиция. Но всяко човешко същество има добри и лоши страни. Мисля, че в тази история той е герой, който представя как властта, блясъкът и любовта могат да бъдат жестоки и унизителни, когато са лишени от справедливост и чест. Той е пример за божествените проявления и последици от амбициите и преувеличенията. Затова мисля, че героят ми Демир представлява амбиция, власт и преувеличена любов.
- Виждам, че това е мрачна ситуация. Да, за съжаление, в живота има и такива неразрешими ситуации. Аз съм за това да се живее справедливо, да се знае кое е правилно. Но понякога това не е така. Можеш ли едновременно да обичаш и да измъчваш човека, когото обичаш? Да, има хора, които правят това. Но това не се нарича любов, а егоизъм. Това не е възможно, когато цениш и уважаваш личността на другия човек. Това всъщност е липса на емпатия, социопатична ситуация. Очевидно човек, който обича искрено, се стреми да изживее тази любов с взаимна красота. Ако това не е възможно, той предпочита да не настоява за това и да остави всичко с красота. Ситуацията в сериала е малко по-различна. Честно казано, колкото повече мисля за Демир, Зюлейха и Йълмаз, толкова повече си извличам поука от това, защото всъщност една малка лъжа на Зюлейха преобръща живота на всички с главата надолу. Тази малка искра, тази невинна лъжа, че са брат и сестра, кара цялата гора да гори. Затова мисля, че е образцов сериал.
- Изиграхме сцена с кака Вахиде в продължение на 15 страници без прекъсване. Демир ѝ признава, че знае всичко, което майка му е направила. А Хюнкяр продължава да лъже, сякаш Демир не знае. Това беше силно емоционална сцена в плевнята, където играехме майка и син и където имаше много трудни, сложни и болезнени емоции. Изиграхме тази сцена без прекъсване. Това беше една от сцените, които ме впечатлиха най-много заради съдържанието, емоциите и изпълнението. Имахме и друга сцена, в която играехме дуото Зюлейха и Демир, която продължи доста дълго време и си помислих, че Зюлейха е бременна от Йълмаз. Това беше една от сцените, които ми повлияха много емоционално. Имахме сцена с Бюлент Полат, където давих Гафур във вода. Това беше една от сцените, които много ме развълнуваха.
- Всъщност всички герои са много впечатляващи и много гледаеми. Променливостта на характера на Хюнкяр, майчинските ѝ чувства, от една страна, и потайната ѝ страна, от друга, очевидно я правят много гледаема. Като цяло, всички герои в сериала са интересни, красиви и дълбоки. Те са герои, които никога не се придържат към чисти понятия, където всеки може да бъде замесен в добро или зло. Всъщност, както е и в живота…
- Прекарвам там колкото е възможно повече време. Пътувам до Истанбул по работа. Правя всичко възможно, за да го направя по-добро място.
- Постоянно бях до жена си, не пусках ръката ѝ дори за секунда. Исках да бъда там и беше все едно раждахме заедно.
- Разбира се, това е неописуемо чувство. Мога да го опиша само като щастието и благодарността, които изпитвам, че съм станал свидетел на това чудо, което от все сърце желаех.
- Пример за подражание, прародител, който е благословия за едни и проклятие за други.
- Преди всичко, приоритетите ми се промениха. Докато преди бях в центъра на живота си, сега обмислям всичко, имайки предвид детето си. Така вземам решенията си. Винаги съм бил човек, който цени свободата и индивидуалността си. Това, разбира се, не се е променило; но сега се чувствам по-ангажиран и всеотдаен. И съм щастлив от това. Когато гледам детето си, разбирам по-добре себе си, майка си и баща си и най-важното - виждам великолепния дизайн на съществуването. Чувството за бащинство допълнително разви както моята перспектива за света, така и моето духовно пътуване.
- Аз съм пролетно дете. Роден съм на 23 април. Обичам дъжда, особено априлските превалявания, защото дъждът, който пада през април, е дъжд за растения; той дава живот на земята, той е милост, той по някакъв начин инициира живот. Когато лекарят ни каза, че раждането ще съвпадне с април, бях много развълнуван и много щастлив, че ще се роди априлско дете като мен. От двайсетте си години обичам името Баран, което на персийски означава „дъжд“. Дори казах: "Ако имам дете, ще го кръстя Баран!" От друга страна, исках да запазя името на баща си живо. Когато споделих идеята си със съпругата си, тя много хареса името и накрая се спряхме на Селим Баран. Значението се оказа много красиво. Значенията на Селим и Баран са красиви сами по себе си. Когато се комбинират, се превръщат в нещо съвсем различно. От дъното на сърцето си пожелах той да оправдае името си, като силен дъжд, носещ живот, където и да отиде.
- Тъкмо излизах от кухнята, когато той за първи път каза две думи подред. Беше в прегръдките на майка си. "Татко, ела", каза той. Когато се обърнах да го погледна, той беше толкова щастлив, че може да говори за първи път и че го разбирам, че вдигна юмруци във въздуха и изкрещя. Не можах да сдържа сълзите си. Беше чудотворен, незабравим момент и за мен.
- Разбира се, има много неща… Бих могъл да кажа свиренето на кларинет и създаването на музика заедно.
.jpg)
.jpg)
