Салинас вече е бил разделен със съпругата си Фатима, а Ели е била сама.
Хорхе дълго е покорявал сърцето на красивата Елисабет, за да получи заветното да. Накрая двойката потвърждава годежа си, на 14-ти февруари 2009-а година, и оттогава са неразделни. На 24-ти декември 2010-а година, след почти две години заедно, актьорът й предлага брак и й слага годежен пръстен пред семейството й, по време на коледната вечеря. 2011-а година двамата се женят в Атликско, Пуебла. Едва осем месеца след сватбата, която се състоя на 15-ти октомври същата година, съпрузите можаха да се насладят на медения си месец. Три пъти отлагаха това пътуване. Първо, през септември 2011-а година, Хорхе получи инфекция на дихателните пътища, а след сватбата се разболя тежко от белодробна емболия и трябваше да бъде хоспитализиран за един месец. Второ, след това и двамата бяха ангажирани в теленовелите си - той в "Тази, която не можеше да обича" ("La que no podia amar"), а тя - в "Скъпо сърчице" ("Amorcito corazon"). Трето - майката на Хорхе почина, жертва на емболия.
През лятото на миналата година прекараха незабравим меден месец в града на любовта - Париж. "Невероятно е да бъда тук, с мъжа на живота ми. Да дойдеш в Столицата на любовта е мечтата на всяка жена", каза Ели. Елисабет е спряла цигарите, защото иска да бъде здрава майка след време и сега се чувства щастлива. Хорхе, от своя страна, има четири деца - Габи, на 16 години, плод от любовта му с Адриана Катаньо, и близнаците Сантяго и Емилио, на 7 години, от Фатима Боджио, които живеят с майка си в Перу, и Валентина, на 6 години, от актрисата Андреа Ноли. Хорхе: "Умирам от желание да имам дете от Елизабет, да създам момиченце с нейните очи или момченце". Любовта, според тях, не е само мед върху палачинки, а опора и да се учиш. Елисабет Алварес започна годината работейки, заради което е много доволна: "Имаме много хубав брак, щастливи и доволни, и внезапно започват да се случват ситуации, които объркват живота ни, интимността ни. Свърза ни голямата любов, която имаме", разказа за новата си героиня.
- Най-накрая, след осем месеца се насладихте на медения си месец...
Хорхе: Чувствам се щастлив, доволен да имам изцяло жена си. Преминахме през различни ситуации, които ни попречиха да осъществим тази мечта за всяка двойка и накрая стана реалност. Меденият месец започна в Париж и ще приключи, когато умрем. Винаги трябва да подхранваме любовта, не можеш да кажеш: "Меденият месец мина...", не! Той започна на едно специално място и продължава вечно.
- Елисабет, какво означава за теб?
Хорхе: Смятам, че меденият месец е много специален, всички месеци са, защото имат тази магия, това желание на двойката да се наслади, аз го очаквах дълго, с месеци, накрая дойде. Много е ценен и двамата искахме този момент от живота ни, желаехме да бъдем заедно, да се наслаждаваме един на друг, да сменим обстановката от всекидневието с тази магия и да го направим в толкова прекрасен град, какъвто е Париж.
- Защо Париж?
Елисабет: Защото е столицата на любовта и има толкова хубави места, романтични и магични.
Хорхе: Да, и преди сме идвали, но сега му се насладихме много повече, защото този път се радвахме на любовта си, желанието да дойдим и видим различния град, освен това имаме друг поглед върху живота. При предишното ни посещение бяхме годеници, сега сме мъж и жена и това го прави по-специално.
- Хорхе, ти говориш перфектно френски...
Хорхе: Да, учих го в училище. Това е език, който ми привлече вниманието, след това заради работата трябваше да прекарам почти две години във Франция и го научих. Винаги вървях с речника си.
- А ти, Ели, забавлява ли се?
Елисабет: Много се смяхме през медения ни месец, ядохме вкусни ястия... На това се насладихме най-много. Прекарахме си невероятно, сред тази магия и с мъжа на живота ми. Това е мечтата на всяка жена - меден месец с мъжа, когото обичаш, и в толкова красив град като Париж.
- Как минаха първите осем месеца брак?
Хорхе: Различно, тъй като се виждахме малко, много работихме, дълги дни, всеки в своята теленовела и трябваше да се адаптираме, защото да си женен така, думата си има голяма тежест. Не се виждам до друга жена, не мисля изобщо за раздяла. Ние се запознахме в тази среда и уважаваме работата си.
Елисабет: Да си женен е опит, който препоръчвам на всяка двойка, която се колебае дали да се ожени или не, така е по-хубаво. Бракът е хубав опит - учим се всеки ден. Имаме различни идеи, но Хорхе и аз сме хубава двойка, голям екип сме. Имаме баланс. Няма да ти кажа, че всеки ден е прекрасен, ядосваме се, спорим, бием се, но тайната е да говорим. Опитваме се да не сме скарани дълго време, а да решим скоро проблема.
- Много ли сте различни?
Ели: Например, Хорхе е подреден, с изтънчени маниери и ми помага с къщните задължения. Грижлив е, а аз съм малко по-неподредена, но ме обича и ме приема такава, опитвам се да се науча. Не искам да го променям, но можем да станем по-добри, има неща, пред които отстъпваме. Колко е хубаво, когато някой иска да ти доставя удоволствие. На мен ми харесва да му готвя.
- Хорхе, какво обичаш да ти готви?
Хорхе: Всичко, тя готви много вкусно. Както знаете, тя е от Чихуахуа и има северноамерикански обичаи. Празнува Денят на Благодарността и прави прекрасна пуйка, чудесна риба и всичко това благодарение на тъст ми, който я е научил.
- Как беше меденият месец, имаше ли мед?
Ели: Имаше много любов, романтика, желание да се насладим, да си имаме нашата сватбена нощ.
Хорхе я прекъсва: Не, не нашата сватбена нощ, а нашият меден месец, защото хората ще си кажат: "Как осем месеца нищо не са правили?!" (смее се).
- Какво бихте направили от любов?
Ели: По-добре е да правиш нещата с любов.
Хорхе: Аз бих живял от любов. Хората сме толкова саморазрушителни, че забравяме, че сме отговорни за самите себе си и обвиняваме Бог за това. Аз се споразумях да живея от любов към Елисабет.
- Гледате ли работата на другия?
Хорхе: Знам предаността, с която Ели се подготвя за ролите си. Гледам теленовелите й, но когато има целувка - по-добре да сменя канала. Имам й доверие, както и на партньора й, но тези неща предпочитам да си останат в мен.
Ели: Разбира се. Аз бях фен на "Тази, която не можеше да обича" ("La que no podia amar"). Как да не гледам Рохелио Монтеро, героят му, очарова ме и се възхищавам на мъжа си. Обичам да гледам работата му, за мен е чест да бъда негова съпруга и да гледам колко прекрасен актьор е. Мисля си: "Уоу, омъжена съм за този господин тук".
- Виждате ли се в студиото?
Ели: Винаги търсим време да бъдем заедно възможно най-много, ако има шанс да обядваме и вечеряме заедно, го правим. Придружавам го, когато мога или той мен, смятам, че това е най-важното. Щастлива съм, когато приготвям вечерята. Много добре сме си разпределили задълженията.
- Какви са?
Ели: Хорхе мие съдовете, не ме оставя аз да го правя, това е чудесно.
Хорхе: На нея й харесва да се грижи за ноктите си - те са едни от най-ценните й съкровища, затова не я оставям да ги повреди и аз мия съдовете.
Ели: Това е желание на Хорхе, не е задължение и докато ги мие, аз готвя. За леглото, когато не идва жената, която ни помага, се редуваме. Обичам да ходя до маркета и да си напазаря. Когато можем, отиваме заедно, дори и в 23:00 ч. вечерта. Кой по-добре от нас ще избере плодовете или храната, която ще ядем?
- Какво научихте от неговата болест?
Ели: Да се възползваме от времето на макс, понеже когато нещата се случат така, си даваш сметка, че животът може да си отиде за една секунда. Цялото това лошо преживяване беше голям урок да започнем брака си с много любов и отдадем заслужена стойност на живота, както индивидуално, така и като двойка.
- Как протича вашият ден? Кой се къпе първи, кой прави закуската?
Ели: Зависи кой има по-ранен ангажимент. Ако съм аз, звъни моят будилник и аз се къпя първа. Той спи. Аз приготвям закуската, нещата, които трябва да нося на работа. Оставям му нещо направено, понякога го питам дали иска някакъв плод и така... Ако той става по-рано, той прави тези неща. Има много голям баланс при нас. Не обичаме да излизаме много, само на кино или да хапнем някъде, но предпочитаме да сме си вкъщи.
- За кога планувате деца?
Ели: Мисля, че за тази, 2013-а, нали, Хорхе?
Хорхе: Елизабет има важен проект сега, ще бъде злодейка, а аз играя в много хубава теленовела, може би когато приключим работата си ще помислим за това.
- Хорхе, ти как се чувстваш в "Колко хубава любов" ("Que bonito amor")?
Много щастлив, не ме притеснява пеенето, това е просто качество на героя ми. Целият състав е прекрасен, другите протагонисти са големи имена. Дана я познавах отпреди, както и работата й. Мисля, че има химия между нас и желание да работим заедно, хубава двойка сме. Също ме радва, че работя отново с Пабло Монтеро, "брат ми" от предишната теленовела. Вярвам много в тази продукция.
- Много. Би ми харесало да бъда от другата страна, да не съм добрата. През цялото време ще се държа лошо и накрая ще си получа заслуженото.