От много малка започва да учи актьорско майсторство и през 90-те години участва в няколко теленовели в родната си страна, но минава доста време, докато получи първата си главна роля. Днес разполага с повече от шест такива на малкия екран и е позната както в Мексико, така и по целия свят. През 1998-а година се снима в "Azul Tequila" ("Синя текила") с Барбара Мори и Ана де ла Регера, но теленовелата е свалена, заради нисък рейтинг. През 2001-а година прави пауза в кариерата си като актриса, за да пусне дебютния си диск "Como yo no hay ninguna" ("Като мен няма друга"), пет години по-късно излиза и вторият - "Deseo" ("Желание"). През 2003-а година влиза в редиците на Телемундо, а година по-късно се изправя пред голямо предизвикателство в Мексико - музикалната постановка "Aventurera" ("Авантюристката"), замествайки Нюрка Маркос и покорявайки място, което други привлекателни актриси, като Едит Гонсалес, Итати Канторал и Адриана Фонсека, са заемали. През същата година заснема и историческия минисериал "Zapata: Amor en Rebeldía" ("Сапата: Любов в бунтовност") със сънародника си Демиан Бичир. През 2005-а година оглавява теленовелата на Телемундо "Втори шанс" ("El Cuerpo del Deseo") с Марио Симаро, с когото имаха много лоши взаимоотношения, а през 2007-а година участва в "Чужди грехове" ("Pecados Ajenos") с Маурисио Ислас. След приключването на този проект с американската компания, Рохас се връща в Мексико с главната роля в "Между любовта и желанието" ("Entre el amor y el deseo"), където си партнира с Виктор Гонсалес и Маргарита Гралия.
През 2008-а година Лорена получава най-силната и тъжна новина в живота си: диагностицирана е с рак на гърдата. В този момент кариерата й е в пълен разцвет, но ексклузивният й договор с Телемундо е на път да изтече, а и там, в Маями, не е имала доверен лекар. При първата хирургическа намеса, която й правят, за да премахнат злокачествения тумор, лекарите намират друг, по-голям. Това означава, че образуванието е в напреднал стадий. Актрисата взема мерки по въпроса, за да възстанови здравето си и битката, продължила почти две години, завършва с победа за мексиканката. След няколко болезнени хирургии и седем месеца химиотерапия, Лорена побеждава рака. Битката е била дълга и изтощителна, но Лорена никога не губи сила, вяра и оптимизъм. Дори химиотерапията не я спира да работи и така по време на лечението си тя пътуваше, правеше презентации и продължаваше да пише песни. Не спря да бъде продуктивна и, най-вероятно, това й е помогнало да излезе напред. След като се излекува първият път, певицата призна, че пътят е бил труден, но е бил прекрасен урок. Не би заменила тези дни за нищо, защото са я направила жената, която е днес. Нито радостите, нито тъгата, нито болките. Ракът не е най-доброто, което й се е случвало. Тя не е жената, която е мечтала да бъде, но е жената, която иска, която може и е решила да бъде.
Пример за Лорена е поведението на Лусеро, която си отрязва косата, за да помогне на болните момичета от рак. "Божествено е, защото една публична фигура, знаейки, че хората й подражават и я обичат, става пример и прави неща, които много от нас трябва да правим".
В свободното си време обича да си стои вкъщи, да ходи в гимнастическия салон, да се пързаля с кънки или да гледа филми. Любимите й животни са делфините. Подкрепя инициативи за осиновяване на бездомни животни. Самата тя си е взела едно куче. Красивата актриса вярва във вторите възможности, точно като тази, която имаше, след като напусна Мексико и подписа договор с Телемундо, за да се превърне в звезда на теленовелите си.
През миналата година Лорена се пробва в друго поприще и се посвети на продуцирането на телевизионно предаване, в което се представят кариерите на известни личности от артистичната среда. "Живот на сцената" ("Una vida en la escena"), с водещ Адриана Бараса, беше шоу, в което се интервюираха звезди и по този начин им се отдаваше почит за всичко, което са направили. Сред участниците бяха Педро Алмодовар, Гаел Гарсия Бернал, Диего Луна, Делия Фиайо и други.
Лорена Рохас става испаноезичен говорител на фондацията на Ланс Армстронг "Livestrong", за да помогне на колкото се може повече хора по света, болни от рак. "Когато разбрах, че ракът е основният причинител на смъртност по света, взел около осем милиона живота, исках да стана част от световното движение срещу рака".
През месец септември миналата година, за съжаление, ракът отново се връща в тялото на Лорена Рохас.
Въпреки че ракът е напреднал и се намира в четвърти стадий, Лорена казва, че се чувства добре и е убедена, че духът й, традиционната медицина, редуването и най-вече огромното й желание да стане майка, ще я спасят отново. От близо година Лорена се опитва да си осинови дете и е почти на път да го постигне. Това дете си има свое място в къщата й, купила й е дрехи и играчки, за да може всичко да е готово за голямото пристигане.
С положително съзнание, както винаги е гледала на тази болест, Лорена казва: "Ще се боря да живея и да бъда майка". Актрисата продължава живота си нормално. Екипът от доктори, който я е прегледал отново, откакто разбра новината, са й разрешили да продължи нормално личния и професионалния си живот. Затова тя не е спирала да се снима в "Росарио" ("Rosariо"), където е лошата героиня и играе с Гай Екер и Итаиса Мачадо за Univision. Не е спирала и с процедурите по осиновяването.
Приятелят й, актьорът Армандо Арайса, уверява, че Лорена Рохас продължава с битката срещу рака в перфектни условия: "Тя е в отлично състояние. Благодарим Ви за вниманието! Лорена е толкова красива, както винаги. Тя е истински боец".
Двамата живеят на различни места, заради работата си, но скоро са видяни хванати за ръка да се разхождат из улиците на Маями: "Бяхме в Маями, прекарахме няколко дни там. Виждаме се при всеки удобен случай, много сме доволни", заяви той. "Нашата любов се превърна в такава, каквато искахме. Винаги ще сме заедно, тъй като осъзнаваме, че живеем дистанцирано и двамата трябва да разберем, че трябва да живеем живота си. Дано продължим за ръка като съдружници в живота и да споделяме много неща", каза тя.
- Как разбра, че отново имаш рак?
- Единият крак започна да ме боли. Привързана съм към гимнастическия салон, защото ме кара да се чувствам по-добре здравословно, отдавах болката на претоварване. Но се оказа, че ракът отново е атакувал костите ми. Ракът на гърдата се подхранва с хормоните. Продължавам да се чувствам човек с много силен хормонален цикъл и въпреки че беше излекуван и нямаше активност, тялото ми се бореше срещу това и лекарствата не помогнаха.
- До къде стигна процесът по осиновяването?
- Сега съм в много хубав процес, вече минаха всички процедури с документите. До три-четири месеца вече бих могла да имам бебе. Детето ми е момче или момиче, което чака да си има майка и ако трябваше да се разболея, за да се срещна с нея или него, така да бъде. Вече си го представям до мен в леглото, на столчето отзад в колата, дори купих дрехи, играчици. Това, което Бог ти праща, е за нещо. Когато разбрах, че имам рак, си правих изследвания, за да забременея. Можех да стана майка, но не трябваше и си казах, че за това си има причина.
- Чувстваше ли се доволна от работата си в "Чужди грехове" ("Pecados Ajenos")?
- Много съм взискателна към мен самата и никога не съм напълно удовлетворена от това, което съм направила. Този перфекционизъм вътре в мен е нещо, което не мога да контролирам. Затова съм свикнала да не си гледам теленовелите нито преди, нито след като приключа снимки. Единственият път, когато го направих, се почувствах грозно, дадох си сметка, че съм могла да се справя по-добре. Оттогава не допускам тази грешка.
- Знае се, че с Марио Симаро не се разбирахте. А как се работи с Маурисио Ислас?
- Когато имаш до себе си някой като Маурисио в работата, преставаш да се безпокоиш за прекараните пред камерите часове. Смятам, че имах нужда от този подарък - да прекарвам времето си толкова хубаво, както когато снимахме тази теленовела. Маурисио е чувствителен и щедър партньор. Без някого като него, смятам, че героинята ми, Наталия, нямаше да е толкова силна.
- Тези, които те познават, знаят, че в даден момент от живота ти си се посветила на това да продаваш дрехи, за да можеш да оцеляваш, докато си се опитвала да развиваш кариерата си на актриса. Срам ли те е от това минало?
- Не се чувствам засрамена, изобщо. Напротив, считам се за късметлийка, че съм била способна да преодолявам пречките, които са заставали пред мечтите ми.
- Когато си купуваш някоя дреха или аксесоар, какво гледаш първо: дали е модерно или дали те впечатлява от първия момент?
- Определено трябва да ме грабне от първия момент, защото, както казват, удобството е по-важно от модата. Има дрехи, които много ми харесват, но на мен не ми отиват, заради структурата на тялото ми, заради възрастта или заради каквото и да е. Обожавам младежкия стил на момичетата, но трябва да се обличам според това, което представлявам и това, което съм. Когато някоя дреха ме впечатли, си я купувам.
- Какво място отделяш на музикалната си кариера?
- Първите ми теленовели бяха музикални и в тях работих с Рики Мартин, Паулина Рубио и Едуардо Капетийо. Освен това, имам записани няколко диска, играла съм в мюзикъли в театъра, където съм пяла на живо. Изпълнявах и заглавната тема във "Втори шанс" ("El cuerpo del deseo"). Но приоритетът ми е актьорството.
- Кой те поддържа позитивна през трудните моменти?
- Семейството ми е бил стандартът и опората в живота ми, не само в този момент, а винаги. Майка ми, братята ми, баща ми, който играе много важна роля в сближаването ми към "Livestrong"... Всъщност, той е мой пастрог, но не ми харесва да му казвам така, понеже се е посветил на нас от много малки и за мен той е моят баща. Други важни хора са Мари Урданета - мениджърка и голяма моя приятелка, Сол Мари - стилистката ми. Това са хора, които буквално изживяваха ден след ден болестта ми. Майте Прида - много важна за мен, страхотен човек, който се изпречи на пътя ми и Хавиер Сериани, който ми помогна в първите дни след диагнозата. Благодарение на последните двама, имах възможността да извърша лечението си по най-добрия начин.
- Кои колеги бяха до теб през този етап?
- Много, включително хора, за които и не предполагах, че ще се свържат с мен. Както се казва, "приятелите се познават в затвора" и е вярно, защото си дадох сметка, че имам много важни приятели, както и такива, които ми се пишат такива, но не са. Този път е доста странен, тъй като приятелствата се засилват, а други изчезват като призраци. Истинските приятели остават за цял живот.
- Какво е посланието на Лорена Рохас днес?
- Трябва да сме информирани. Информацията за тази болест e най-силното оръжие срещу нея. Властта е в информацията, силата е в обединението. Животът се живее само веднъж и трябва да му се радваме всяка минута, защото секундите не се връщат. Даденото и получено време трябва да се цени, защото то струва повече от злато. Ценя всяка минута на нежност, любов и внимание.
Заради кариерата, битката срещу рака и работата си като говорител срещу тази ужасна болест, Лорена Рохас е пример за издържливост, решителност, смелост и любов към живота.