Психологически портрет: "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") - наблюдава(хме) със затаен дъх

Оригиналността и разнообразието са важна съставка за успеха. "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") определено знае правилната формула.
Сериалът печели симпатията на хиляди зрители по целия свят. Основните причини за това са две - чудесният актьорски състав и нестандратният сюжет. Елементите на трилъра са не само дълбоко вплетени в него, а са и основната нишка, около която се развива действието. Това прави този сериал различен от типичната теленовела. Заедно с любовните триъгълници и изневерите, виждаме насилие, кръв, изтръгнати сърца и отрязани глави. Пробивът в типичния сценарий е това, което привлича и се харесва.
Разглеждайки образите, повечето от тях също носят нещо ново и ни изненадват. Сякаш са по-реалистични и по-близки до нас. Започвайки с Родриго, ние виждаме засегнат един от най-сериозните проблеми на съвремието ни - наркотиците. Далеч от романтичните представи, той не е безгрешен, нито успява да излекува зависимостта си в рамките на няколко кадъра. Напротив - героят води дълга и мъчителна борба срещу наркотиците, която накрая печели, макар и доста от битките да са били неуспешни. Сериалът ни показва, че да намериш смисъл в живота и да искаш да живееш заради някого или нещо е най-силното оръжие в борбата. Силната любов на Родриго към Пиедад и дъщеря им успява да го излекува от зависимостта. Що се отнася до Бенхамин - той представя образа на типичния мъж - с неговите страсти, желания и изневери. Това също е част от живота ни и може би е още по-познато. Въпреки че изневярата със сестрата или с най-добрата приятелка е доста тривиална и се среща във всеки роман, филм или сериал, тук историята е представена по интересен начин. Прелюбодейците Бенхамин и Камила извървяват дълъг път, докато намерят себе си и сложат в ред живота си така, че да се чувстват достойни хора. Странно се развива образът на Татяна. От добра майка, вярна съпруга и отговорна жена, тя става озлобена, лекомислена и отмъстителна. Все пак й е даден втори шанс и тя оцелява след жестокото нападение на Ловеца. Двамата с Бенхамин съумяват да запазят семейството си, защото осъзнават, че това е най-ценното, което човек може да има. Вглеждайки се в историята им, трябва да осъзнаем колко лесно можем да изгубим себе си и най-близките си и колко трудно е след това да си ги върнем...  И стигаме до най-интересния образ – този на Хулиан Гарсия. Той не е просто влюбеният в Пиедад приятел, който прави всичко възможно да я раздели с Родриго. Той всъщност е носителят на новото и оригиналното. В първата част Хулиан е сериозен и отговорен човек, добър лекар, любящ баща, леко педантичен и стриктен. Единствените му недостатъци се проявяват в някой спор с Родриго. Всички го мислят за безгрешен. Това е една добре изградена маска, зад която се крие опасен и жесток убиец. Всъщност, Ловецът може да се разгледа от две страни - едната е като пресметлив, хладнокръвен и коравосърдечен, а другата - като лабилен и психически нестабилен човек, жертва на тормоз от страна на майка си, изстрадал много и, поради това, даряващ страдание. Може би затова образът на Пиедад е толкова цялостен и перфектен - в нея Хулиан вижда идеалната жена, която ще излекува раните му и ще го дари с това, което никога не е имал - любов. Отново любовта... Докато за едни тя е стимул за живот, за други липсата й ги превръща в чудовища. В Ева Санети Ловецът също търси начин за спасение, но нейната смелост и решителност го плашат. Отдавайки живота и силите си на откриването на убиеца, освен негова любовница, тя се превръща и в най-големия му враг. Затова тя също намира смъртта си, но все пак остава по-значима за него от другите жертви. Отворен е въпросът дали просто Хулиан не се е уплашил от любовта й. А дали ако Пиедад го обичаше истински, това би го променило завинаги? Вероятно не. Защото душата му е болна, защото никога не е изпитвал любов, защото е щастлив само когато наранява другите. Идеалната Пиедад не може да заличи спомена от порочната му майка. Така се поставя и друга значима тема - за отговорността на родителите пред децата им, за това как поведението и решенията им оказват много по-голямо влияние върху психиката на децата, отколкото предполагат. Понякога се замисляме дали сред упреците и омразата към Хулиан не можем и поне малко да го разберем. Тук можем да споменем и лудостта на Лусия, която се дължи на факта, че е била изоставена от баща си. Това я кара отчаяно и обсебващо да търси закрила и сигурност в мъжете, да е болезнено копнееща за идеалното семейство. За нея все пак има надежда за спасение, за разлика от Хулиан. Той получава заслуженото наказание. Силно впечатляваща е сцената, в която изгаря в адски мъки. Огънят го изпепелява и обезобразява и външно го превръща в чудовището, което е отвътре.
Накрая не може да не споменем жертвоготовната и всеотдайна любов на Валерия. Героиня, която макар и появила се по-късно, оставя незаличима следа. Жена, която не може да се пребори с наркотиците, но показва изключителна смелост, когато трябва да защити любовта си. Макар Пиедад да е нейна съперница, тя е готова на всичко да я спаси само защото знае колко много я обича Родриго. Най-достойната постъпка и най-достойната смърт, защото е една своебразна саможертва в името на щастието на любимия.
И така, "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") е поредният ред в историята на Телемундо. Но е и много повече. Ако се вгледаме добре в тази теленовела, ще видим, че в нея има много добро и много зло, но нищо не е чернобяло. Така, както е и в живота...