Психологически портрет: Теленовелите и... дрехите

Наред с красивите актьори, приятната обстановка и спиращите дъха пейзажи, можем да насочим любопитния си поглед и към гардероба на героите от любимите ни теленовели.

Психологически портрет: Пленяващият сюжет на теленовелите

След като миналия път се запознахме с типичните персонажи в теленовелите, днес ще разберем и какви са характеристиките на сюжета, отличаващи една латино история от други сериали или филми... 

Психологически портрет: Героите в теленовелите

Всяка теленовела е различна, по отношение на сюжет и герои, а особено важна е интерпретацията на режисьора.

Психологически портрет: Моята "Трима братя, три сестри" ("Pasión de gavilanes") приказка (втора част)

Време е да продължим историята оттам, откъдето я спряхме. А тогава бе смутно време, време на кръстопът.

Психологически портрет: Моята "Трима братя, три сестри" ("Pasión de gavilanes") приказка (първа част)

Коя съм аз? Няма значение. По-важното е какво ще Ви разкажа...

Психологически портрет: "Призракът на Елена" ("El Fantasma de Elena") - магия и реалност

В днешно време теленовелите все повече и повече се разчупват, за да допаднат на всеки вкус.

Психологически портрет: Вълшебната приказка, наречена "Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes")

Колко много обичам приказки!

Психологически портрет: Теленовелите отблизо

Със сигурност неведнъж сте се питали какви са били първите теленовели, как са започнали да се излъчват, приличат ли на съвременните...

Психологически портрет: Успешният сериал - сюжет, актьорска игра и...

Това е нещо, без което много хора не могат да живеят.

Психологически портрет: "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") - наблюдава(хме) със затаен дъх

Оригиналността и разнообразието са важна съставка за успеха. "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") определено знае правилната формула.

Психологически портрет: Защо да гледаме турски сериали?

Още от самото начало, турските сериали предизвикаха огромен фурор, но в същото време си навлякоха гнева на много българи. Да си патриот в никакъв случай не означава да отричаш всичко турско, американско или френско например. Мисля, че ще е много лековерно, ако отречем стойността на турските сериали. Разбира се онези, които не ги гледат или пък гледат повърхностно само как се развива сюжета и колко нагласено е всичко, няма как да ги оценят. В началото аз също бях много скептична, може би защото обичах много латино сериалите и наистина те винаги ще ми останат любими със страстта и чувствеността си. Но въпреки това трябва да призная, че турските сериали носят по-дълбоки ценности и изследват по-детайлно човека, любовта, обществото, традициите. В латиноамериканските обикновено добрите герои са само добри и невинни, докато в турските се създават по-пълнокръвни образи (Бихтер и Бехлюл от „Забраненият плод”, Айшегюл от „Малки тайни” и др.). По този начин ние виждаме, че добрите не са само добри и лошите не са само лоши – така, както е и в реалния свят. Друго интересно при турските сериали е, че те не винаги завършват с щастлив край. Това ги прави по-драматични и по-реални. Въпреки чe аз предпочитам латино вариантите на happy end, реалистите ще могат да оценят драматичния финал на някой турски сериал. Обикновено не дотам щастливият край е справедливата последица за нещо, което е направил героят. И тук идва моментът да попитам защо турските сериали да не отразяват действителността. Да, разбира се, че не я отразяват на 100% и за да се получи интригата са необходими нагласени събития, защото няма как толкова много неща да се случват на малко герои. Но ако мислено увеличим броя на героите и разпределим случващото се между тях, ще видим, че всяко едно събитие е реално. И най-важното – всеки сериал носи някакво послание.

Това е една от най-важните причини да харесвам турските сериали – заради силно изразеното послание и начинът, по който е предадено. Например в „Забраненият плод” греховната и забранена любов нямаше как да не бъде наказана (нека не забравяме, че сериалът е по написан по роман от 1900 г., когато турските порядки са били много строги и за най-малкото прегрешение е трябвало да заплатиш висока цена). Ето защо ако Бихтер не се беше самоубила, а бяха избягали с Бехлюл например, сериалът нямаше да има такава стойност, нямаше да е вникнал в психиката на героите и културата на обществото. Да вземем друг сериал – „Мечтатели”. Поради ненапълно изразени причини героят на Даахан Кюлегеч умира два пъти. Макар Аслъ да среща любовта в лицето на Гювен в 3 сезон, когато Ефе се завръща, се акцентира на това, че тя още го обича. И когато го губи окончателно, няма как да остане с Гювен, защото тя вече веднъж е предпочела Ефе пред него. Никъде не се казва, че тя остава сама до края на живота си, но на финала е сама със сина си. Мисля, че по този начин сценаристите не изневериха на идеята на сериала за четиримата приятели, родени да бъдат мечтатели – Аслъ, Ефе, Мине и Дениз. Последната сцена, когато скачат от кея затваря кръга – те са изминали много път, но не са забравили от къде са тръгнали и не са забравили приятеля си. Ето това е дълбокият смисъл - да грешиш, да живееш, но и да не забравяш кой си и кои са тай- близките ти хора. Ако Ефе беше жив, финалът щеше да е по-щастлив, но може би пък нямаше да е толкова трогателен и вълнуващ…

Мисля, че ако всеки вникне по-дълбоко в турските сериали – без значение дали ги харесва или не – ще научи много истини за себе си и за живота.