+-+%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%8F+%D0%B8+%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.jpg)
Сравнително подобните сюжети омръзват и затова стремежът e да се въвеждат противоречиви образи, нетипични случки, да се смесва реалността с фантазията...
Едно нещо обаче никога не се променя и именно поради това теленовелите са толкова прекрасни – щастливият край. Един сериал освен
да е пленяващ, трябва да отразява културата и светогледа на съответната
страна. Затова, например, има големи различия между турските и латиноамериканските
сериали. Всички знаем, че латиноамериканците са страстни, темпераментни, обичат
фиестите, песните и танците. Друго, което е характерно за техния фолклор, са
магиите, вещиците, завърналите се духове от миналото и преплитането им с действителността.
Неслучайно едни от най-добрите писатели в жанра магически реализъм са именно
латиноамериканци.
И така началото на "Призракът на Елена" ("El Fantasma de Elena") напомня именно на такъв сюжет. Ако трябва да съм честна, в началото сериалът не ме грабна, но това, което ме накара да продължа да го гледам, е дълбоката му абстрактност. Стартът залагаше много на местните вярвания и културно богатство. Като се започне от самоубийството на Даниела, появата на призрака, непознатата болест, покосяваща всички мъже Хирон, конят като символ на Южна Америка, привидните способности на гадателката Нена, индианецът, странният образ на Бенхамин и много други подобни. Като се замисля, това е първата теленовела, в която са преплетени толкова много културни мотиви, развивайки се за кратко време. Голямото имение, също типично за местния начин на живот, побира едно семейство и роднини, всеки със своите тайни. На фона на останалите изпъква Бенхамин, тъй като освен стандартният злодей, той се оказва и носител на белезите на един по-нов свят. Външният му вид напомня на рок почитател, а техниката, от която е заобиколен и с която умело си служи, все още е непозната за другите в къщата. Така технологиите се разглеждат по-скоро от негативната страна като нещо опасно, нарушаващо хармонията и връзката с природата, изразена тук главно чрез конете. В същото време се представя и животинското у човека, което го провокира към най-низки страсти. Така чистата първичност също е отхвърлена. Монтекристо, като носител на дивото, животинското, отмъстителното, е един от антагонистите. Елена Калканьо е другата злодейка, която причинява най-големите нещастия в семейството. Първо – мистичният призрак, който плаши всички, а после, чрез пресметливото си поведение, се оказва още по-опасна. В крайна сметка, сериалът не навлиза във фантастичното и се намира разумно обяснение за появата на "призрака". С опожаряването на къщата сякаш изгаря и този възел от мотиви. Действието до известна степен се разплита и става основа за заплитането на нови интриги. Сериалът като че ли навлиза в една нова фаза, която на фона на началните щрихи, се развива по-стандартно. На преден план застават вечните теми за невъзможната любов на бедни и богати, промяната у главната героиня, която става по-силна и отмъщава за огорчението, което са й причинили. Поведението на Елена не предизвиква голямо учудване, тъй като то се развива по познат още от първите теленовели начин. Наивната и добра жена, която е готова на всичко за мъжа, когото обича, бива наранена. Но съдбата е благосклонна и й дава шанса да поиска сметка от всички, които са я наранили. Макар да изглежда, че се е променила и е станала лоша и отмъстителна, дълбоко в душата си тя е все така ранима и благородна.
И така началото на "Призракът на Елена" ("El Fantasma de Elena") напомня именно на такъв сюжет. Ако трябва да съм честна, в началото сериалът не ме грабна, но това, което ме накара да продължа да го гледам, е дълбоката му абстрактност. Стартът залагаше много на местните вярвания и културно богатство. Като се започне от самоубийството на Даниела, появата на призрака, непознатата болест, покосяваща всички мъже Хирон, конят като символ на Южна Америка, привидните способности на гадателката Нена, индианецът, странният образ на Бенхамин и много други подобни. Като се замисля, това е първата теленовела, в която са преплетени толкова много културни мотиви, развивайки се за кратко време. Голямото имение, също типично за местния начин на живот, побира едно семейство и роднини, всеки със своите тайни. На фона на останалите изпъква Бенхамин, тъй като освен стандартният злодей, той се оказва и носител на белезите на един по-нов свят. Външният му вид напомня на рок почитател, а техниката, от която е заобиколен и с която умело си служи, все още е непозната за другите в къщата. Така технологиите се разглеждат по-скоро от негативната страна като нещо опасно, нарушаващо хармонията и връзката с природата, изразена тук главно чрез конете. В същото време се представя и животинското у човека, което го провокира към най-низки страсти. Така чистата първичност също е отхвърлена. Монтекристо, като носител на дивото, животинското, отмъстителното, е един от антагонистите. Елена Калканьо е другата злодейка, която причинява най-големите нещастия в семейството. Първо – мистичният призрак, който плаши всички, а после, чрез пресметливото си поведение, се оказва още по-опасна. В крайна сметка, сериалът не навлиза във фантастичното и се намира разумно обяснение за появата на "призрака". С опожаряването на къщата сякаш изгаря и този възел от мотиви. Действието до известна степен се разплита и става основа за заплитането на нови интриги. Сериалът като че ли навлиза в една нова фаза, която на фона на началните щрихи, се развива по-стандартно. На преден план застават вечните теми за невъзможната любов на бедни и богати, промяната у главната героиня, която става по-силна и отмъщава за огорчението, което са й причинили. Поведението на Елена не предизвиква голямо учудване, тъй като то се развива по познат още от първите теленовели начин. Наивната и добра жена, която е готова на всичко за мъжа, когото обича, бива наранена. Но съдбата е благосклонна и й дава шанса да поиска сметка от всички, които са я наранили. Макар да изглежда, че се е променила и е станала лоша и отмъстителна, дълбоко в душата си тя е все така ранима и благородна.
Лично мен повече ме изненада трансформацията у Корина. Предполагах, че до края ще преследва Едуардо. А напротив, сега тя е много по-зряла, пряма, осъзнала е какво иска и най-вече няма скрити помисли. Така силната промяна у нея е по-нетипична за толкова ранен етап от развитието на действието. Но все пак, предостят още много изненади от към персонажи, чувства, лъжи, разкрития и отмъщения.
И така стартът на "Призракът на Елена" ("El Fantasma de Elena") плени с необичаен "фон", на който се преплитаха непредсказуеми събития и провокативни образи. Надяваме се, че до края ще има още такива мотиви, които не само да го отличат, но и да го направят любим.