Нещо, което е част от ежедневието ни, без значение дали го искаме или не. В прегръдките му се потапяме в мечти, пътуваме до незнайни места, преживяваме неподозирани емоции.
В същото време се докосваме
до автентичната латиноамериканска култура, която намира най-добрия начин за
изразяване. Е, какво може да е това? Стига догадки! Отговорът е музиката...
Може да не го осъзнаваме, но добрият саундтрак и вълнуващото интро са тези елементи от новелата, които ни пленяват. Проверяваме актьорския състав и основната сюжетна линия и решаваме, че ни допадат. "Да, ще гледам този сериал" – казваме си. Сядаме, чакаме да минат дългите реклами, като в това време се изолираме от света, който ни заобикаля. И ето, че е време да започне първият епизод. Ново интро, нови персонажи, нови сцени и нова песен. И дали тази песен ще ни грабне или не - това оказва основно значение за по-натаъшното ни възприемане на дадения сериал. Какво биха били опияняващите любовни сцени без песента, която ни кара да настръхнем? Биха били интересни, дори много интересни, но не и пленителни. А за да помним един сериал дълго време, той трябва да ни омагьоса. "Трима братя три сестри" ("Pasión de gavilanes") е сред най-успешните теленовели, създавани някога. Неслучайно е излъчвана цели три пъти в България. Дори да не гледаме отново всички епизоди, едно е сигурно - още ще си пускаме любимите песни, които ни пренасят в имението Елисондо или в бар "Алкала". Малко са сериалите, в които има такова музикално разнообразие. А песните са коя от коя по-прекрасни. Хубавата музика безспорно прави сцената още по-въздействаща. А какво ще кажете за забранената изпепеляваща любов на Хаде и Лукас под звуците на трогателната "Ana Baddy" ("Аз искам"). "Клонинг" ("El Clon") също може да се похвали с впечатляваща палитра от песни, съчетаващи модерния свят на Маями и древното приказно Мароко. Още саундтраци, които са ни карали да настръхваме са тези на "Зоро" ("Zorro: la Espada y la Rosa"), "Осъдена" ("Prisionera"), "Шеметната Анастасия" ("Estrambótica Anastasia"), "Непокорносърце" ("Corazon Salvaje"), "Вечно твоя" ("Etermanente Tuya") и още много много други, за чието изброяване няма да стигнат десетки страници. Разбира се, не във всички сериали разнообразната музика е заложена като формула за успех. Новата теленовела на Телемундо, "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena"), например, не впечатлява със саундрака си, но пък силната й връзка с типичните за Латинска Америка традиции и легенди с магическия реализъм до голяма степен компенсират пропуснатото.
И така, има песни, които винаги ще слушаме. Дори сериалът отдавна да е свършил, ние му се наслаждаваме със същата страст. Самите те своебразно се откъсват от него и започват да се свързват с нашите емоции и преживявания. Тогава спират да бъдат само саундтрак и стават метафора на нашия живот.
Всяка песен е една малка приказка с мелодия и ритъм, която успява да побере в себе си магията на теленовелата. Очите виждат, мозъкът осъзнава, а песента е неподражаемият "посланик на добра воля" до сърцето на зрителя.