И все пак, има нещо общо, което отличава този обичан жанр. Предстои да разберем какво е характерно за персонажите в една теленовела...
Първо ще започнем с протагонистите. Обикновено се акцентира върху единия от двамата - мъжа или жената, с чиято история се открива сериалът. Жената често е добра, леко наивна, идеалистка и мечтателка. Тя е красива и невинна. Има прекрасно сърце и е лесно ранима. В някои сериали, като "Призракът на Елена" ("El fantasma de Elena"), например, тя е безгрижна и щастлива, докато не срещне любовта, за която трябва да се пребори с цената на много страдания. В други сериали пък съдбата на протагонистката още в началото е белязана от нещастие - за пример тук ще дадем "Осъдена" ("Prisionera"). Макар да е прекалено добра, героинята обикновено изненадва със силния си дух, борбеност и решителност. И все пак, не е отмъстителна дори към хората, които най-много са я наранили. Силно религиозна е и прощава на враговете си. Главният герой винаги въплъщава идеала за мъж. Той е хубав, силен и смел. Понякога се акцентира върху мъжествената му осанка, например Хуан от "Трима братя, три сестри" ("Pasion de gavilanes"), а друг път върху факта, че е умен и работлив и дори да е богат наследник, има необходимите качества - пример даваме с Маркос от "Жената в огледалото" ("La mujer en el espejo"). Протагонистът винаги държи на честта си и дори да прави грешки, не допуска да се накърни достойнството му. Освен това, когато се влюби истински, в сърцето си винаги е верен на любимата. Обикновено мъжете протагонисти са винаги по-импулсивни и склонни да вършат необмислени действия и да грешат, в сравнение с жените, които са по-разумни. Основната идея е, че главните герои трябва да се допълват, олицетворявайки мъжкото и женското начало в една хармонична връзка.
Какво е обаче теленовела без интриги и без лоши? Образът на лошия става все по-сложен и объркан. В първите теленовели злодеите са били напълно отрицателни персонажи и са карали зрителите да ги мразят още от първия епизод. Но днес има известна градация. Главните антагонисти напомнят на онези от първите сериали, но дори и при тях в края се показват обстоятелствата, направили ги злодеи. Падението им е заслужено, но все пак, чисто човешки, понякога ги съжаляваме. Определено може да се каже, че образите им днес са по-пълнокръвни. Главните антагонисти притежават редица качества, повечето от които отрицателни, които им помагат да се приспособят към света и да преследват амибициите си. Те са хитри, решителни, властни, алчни, жестоки, лицемерни, умеят да се преструват и са изключително находчиви в измислянето на лъжи и заблуждаване на околните. Доста често се явяват едната страна в любовния триъгълник, обсебена маниакално от единия протагонист. Повечето сериали са по-заплетени и се създава любовен четириъгълник, в който двамата антагонисти са и съюзници, и любовници. И все пак, винаги има и много лоши - злодеи, които накрая умират и други, които не са чак толкова лоши, но оставят животът им да бъде под чужд контрол. Едни се променят и са заслужено възнаградени, втори имат лош край. Те обаче са второстепенни персонажи.
Както лоши, сред второстепенните персонажи има и добри. Често това са родителите, или поне единият от тях, най-добрите приятели на протагонистите, някоя далечна леля, човек, когото срещат случайно, но им помага в труден момент, и много други. Образите им са толкова пъстри, колкото са цветовете в една пролетна картина. Те са съвестни, някои имат повече късмет, други грешат по-малко, останалите - повече, но, така или иначе, точно в тях много от нас могат да се познаят. Затова е хубаво, когато гледаме една теленовела, да не се възхищаваме само на протагонистите и да мразим лошите, а да оценим и поддържащите образи.
И нека не забравяме, че всеки мечтае животът му да е вълнуваща теленовела, в която да е не кой да е, а главният герой...