Психологически портрет: Моята "Трима братя, три сестри" ("Pasión de gavilanes") приказка (първа част)

Коя съм аз? Няма значение. По-важното е какво ще Ви разкажа...

Всичко започна, когато постъпих на работа в имението Елисондо - най-голямото и най-хубаво в областта. Славеше се с бързите си коне, доброто управление и почтените стопани. Когато отидох се убедих, че всичко беше точно така, както ми го бяха описали. Е, разбира се, истината е, че и там живееха хора като всички останали - със своите мечти, желания и пороци. Собствениците Бернардо и Габриела Елисондо бяха една обикновена двойка, но съществуваща по-скоро в навика, отколкото в живота. Габриела беше много строга жена, държаща на морала, но с добро сърце. Съпругът й, дон Бернардо, беше честен и справедлив човек, но сякаш се беше уморил от сивото ежедневие в имението и скоро след като се настаних, се разнесе слух, че си е хванал млада любовница. Слугите и работниците - всички говореха, но доня Габриела сякаш не чуваше тези подмятания. Скоро се случи голямо нещастие – дон Бернардо падна от коня и изгуби живота си. Малко след това дойде едно момиче, което се представи като Ливия и каза, че била бременна от него. Това смути цялото семейство. Дон Мартин, който винаги знаеше какво да каже или как да обърне всяка дума на шега, остана безмълвен. Трите дъщери на Бернардо и Габриела също не можеха да повярват. Всъщност, Габриела се оказа най-хладнокръвна. Макар смътно да знаеше, че това е истина, не искаше да го признае. Предпочете да изгони бедното момиче пред това да приеме позора на съпруга си и да опетни почтеното си име. Видях как Ливия си отиде отчаяна, объркана и силно разстроена. Съжалих я. Казах си, че доня Габриела прави най-голямата грешка в живота си, но сега осъзнавам, че всичко това трябваше да се случи, за да стигнем до днес. Скоро този случай се забрави и тя реши да замине с дъщеря си - Норма, и любимия си зет - Фернандо, на кратка почивка. През това време трябваше да започне строежът на отделна къща за младата двойка. Колкото и да се опитваше да изглежда благородник, Фернандо си беше пропаднал тип, залитащ по хазарта. Норма едва скриваше отвращението си към него, докато доня Габриела го обожаваше. Начинът, по който го гледаше, би смутил всяко око, а доверието й в него беше безгранично. Отговорността за новата къща пое Ева Родригес - икономката. По нейни думи, било по-добре със строежа да се занимават по-малко работници, за да не се притесняват стопаните и да може работата в имението да върви нормално. Беше добър претекст, но ми се струваше странно, че все привикваше в ъгъла някого от тримата братя, които се заеха със строежа. Още на пръв поглед дон Мартин забеляза, че тези момчета са всичко друго, но не и строители. И все пак, нещата останаха така. В началото братята си гледаха работата и с нищо не показваха по-голям от нормалния интерес към ставащото в имението. Единият от тях - Оскар, беше доста проницателен и имаше хитър поглед. Най-големият - Хуан, се отличаваше със силата и мъжеството си, но в същото време изглеждаше изключително честен. До тях все притичваше Франко - красив младеж, който все беше замечтан и изглеждаше някак наивен. Едно обаче не можеше да се отрече и то беше, че и тримата бяха много привлекателни, особено за младите госпожици Елисондо. Те бяха свикнали само на благородници, които в повечето случаи им се струваха скучни. Особено за Химена - най-малката сестра. За нея тези мъже бяха нещо екзотично и ново. Тя беше голяма авантюристка, обичаше шумните веселби, песните и танците. По това приличаше на дядо си - дон Мартин - бъбрив и забавен старец, който правеше дните ми в имението много интересни. Обожаваше да дразни дъщеря си Габриела, като по цял ден се наливаше с текила. И така Химена открито заглеждаше и тримата братя, но най-много се впечатли от Франко. Ходеше в стаята на работниците да го заговаря, хвърляше му погледи и му даваше тайни знаци. Той й отвръщаше, но някак безразлично, май повече заради наставленията от Оскар, а не защото той самият я харесваше. И докато това изглеждаше дребна закачка, забелязах, че доня Норма някак си се промени. И преди не можеше да понася Фернандо, но сега открито му се противопоставяше. Освен това, тя винаги е била най-спокойна и уравновесена от трите, а сега сякаш някакъв огън бушуваше в нея. Каквато си беше надменна, веднъж забелязах колко грубо се държа с Хуан Рейес. Но си казах, че това е просто защото му се е подразнила за нещо. Той пък, от своя страна, ставаше мрачен, когато я види. Но какво се оказа всъщност? Между тях се зароди истинска и силна любов, за която си дадох сметка по време на един празник. Организира се спектакъл и после търг, а събраните средства бяха дарение за църквата. Истинско предизвикателство за младите мъже беше обяздването на най-буйния кон. Много се престрашиха, но така и не успяха. И ето, че Хуан се качи. Жребецът усети, че е подчинен, и се ядоса още повече. Но Хуан не му се даде и успя да се задържи колкото е необходимо, за да спечели пари за църквата и да впечатли всички присъстващи. Тогава по погледа му видях, че посвети представлението си на Норма, а зад гордото й излъчване се криеше възхищение и някаква страст. Очите й настойчиво измерваха този мъж, който бе така силен и толкова властен. В същото време, докато сестрите й бяха въвлечени в порива на новата любов, Сарита беше най-безмълвна. Като най-трезвомислеща, тя не залиташе по нещо случайно, както Химена. Сара беше момиче със силен характер, което добре знае какво иска. Също като майка си, тя делеше хората на такива от висшата класа и обикновени работници.

Доня Габриела не стоеше със скръстени ръце и се зае да търси съпрузи на неомъжените си дъщери. Прецени, че идеални кандидати са племенниците на най-добрата й приятелка - Ракел Орибе. Тези двамата постоянно бяха в имението и се опитваха да пленят госпожиците. Всъщност, пленят е силно казано. Бенито пленяваше всичката храна, която му попаднеше, докато Леандро хвърляше закачливи погледи на работниците. Доня Химена се съгласи да се омъжи за него, което учуди цялото семейство и дори майка й. Дон Мартин не искаше и да чуе, че ще повери внучката си на "една мека китка". Случайно чух един разговор между бъдещите младоженци и разбрах, че всъщност доня Химена иска се измъкне от контрола на майка си, а Леандро да си осигури наследство от старата Ракел. През това време Химена продължаваше да се вижда с Франко, а Леандро им помагаше. И изведнъж тази комична ситуация взе съвсем друг обрат. Един ден, когато се прибирах от кратка разходка, видях, че е настъпила суматоха в имението. Оказа се, че Химена е изчезнала. Всички много се тревожехме за нея. Освен това, Оскар също го нямаше. Доня Габриела не можеше да си намери място от притеснение. Хуан и Франко също ту идваха, ту си отиваха, унили и замислени. След няколко дни пред имението спря странна кола, от която излезе госпожица Химена, облечена като индианка, по-красива и по-сияеща от всякога. След нея слезе и Оскар. Оказа се, че наред с трудностите, които са преживели, Химена е сбъднала своята мечта, а именно да се изяви като актриса. Тайните й излизания продължиха, но както разбрах после, този път са били с Оскар, а не с Франко. В същото време връзката на Норма и Хуан също не оставаше незабелязана. След като Сарита я разкри, тя започна при всеки удобен случай да кори сестра си и да й повтаря, че няма бъдеще с такъв дивак като Хуан.

Един сериозен инцидент наруши сравнително нормалния начин на живот. Доня Габриела едва не загина, след като строежът се срути върху нея. Това я разгневи ужасно, но бурята за нея тепърва предстоеше. Оказа се, че в цялата тази суматоха Химена и Оскар бяха решили да се оженят тайно. Когато това се разбра, вече беше твърде късно. Доня Габриела беше съсипана. Собствената й дъщеря я предаде и то по начин, който толкова силно накърни честта й. Колкото и да я обичаше, тя предпочете да се отрече от нея, пред това да приеме един обикновен работник в дома си. На всичкото отгоре, братята се оказаха и мошеници, които нищо не разбират от строеж на къщи. Усещах, че става и нещо друго по погледа на Хуан и по страха в очите на Ева. Усещах, че тя е силно свързана с братята, но не знаех как. Не след дълго се разкри и връзката на Хуан и Норма. Този момент беше още по-драматичен, тъй като Фернандо се разгневи ужасно и имаше опасност да се случи трагедия. За щастие, Сарита го спря да не извърши някоя лудост. Тя не разбираше как и двете й сестри се бяха подвели по тези мъже и какво толкова виждаха в тях. Чувстваше, че е нейно задължение да бъде до майка си и да я подкрепя в тези трудни дни. Норма също се изнесе от къщи, но не отиде в дома на Рейес, а при една своя приятелка. След известно време дочух от едни познати в квартала на братята, че напоследък ставало нещо странно и не живеели спокойно и щастливо, както в началото, когато доня Химена се нанесла. И ето, че най-сетне истината излезе наяве. Оказа се, че тримата братя не са били просто обикновени измамници, които искали да спечелят пари. Не! Това са братята на Ливия, които бяха дошли в имението, за да търсят отмъщение. В началото не са знаели как точно да го постигнат, но после видели, че в лицето на дъщерите на Габриела им се предоставя идеалната възможност. И решили да се възползват. А безсънните нощи на Ева и тревожният й поглед веднага ми подсказаха, че и тя беше замесена. Но защо би им помогнала, се питахме всички. Това пък е бил нейният шанс да отмъсти на доня Габриела за това, че преди години я е принудила да се откаже от дъщеря си Рут и да я даде на доня Ракел. За времето, което прекарах с Ева, аз си изградих мнение за нея, което никога не се промени. Тя е много добра и почтена жена, която обаче се е оставила на емоциите да я ръководят. Но така и не можах да я осъдя за постъпката й, по-скоро я укорявах, но се опитвах и да я разбера.

И така, животът на никого от Елисондо или Рейес нямаше вече да бъде същият. Момичетата бяха съсипани и се отчаяха от любовта. Гняв, омраза, вина и болка завладяха живота ни. Дори работата вървеше по-трудно, тъй като господарите не бяха на себе си в продължение на няколко дни. Молех се нещата да се подобрят. Корях братята, макар да вярвах, че дълбоко в душите си са добри момчета. И изглежда не съм сбъркала. Тогава мислех, че тъмните облаци никога няма да се скрият, но все пак накрая слънцето изгря. Преди това обаче има още събития, които трябва да Ви разкажа, но това ще стане следващият път...