Психологически портрет: Моята "Трима братя, три сестри" ("Pasión de gavilanes") приказка (втора част)

Време е да продължим историята оттам, откъдето я спряхме. А тогава бе смутно време, време на кръстопът.

Внезапно, като че ли за стотни от секундата, всичко се промени. Всички в къщата станаха неспокойни. Нещата между Норма и Фернандо все повече не вървяха, а той ставаше все по-нападателен и нахален. Не можеше да приеме, че Норма му е изневерила и че очаква дете от най-големия му враг. Неописуема ярост се четеше в очите му всеки път, щом го погледнех, дори и само да го виках за вечеря. Винаги се е държал студено, но сега усещах и нещо друго - сякаш кроеше някакъв план, който по нищо не предвещаваше добро. С всеки изминал ден сваляше маската си и аз все по-ясно виждах истинската му същност. За доня Габриела обаче беше точно обратното. С всяка минута тя го боготвореше все повече и повече и му оказваше безрезервната си подкрепа във всичко, дори това да значеше да се опълчи на семейството. За нея Фернандо беше изключително ценен, бих казала незаменим, и когато Норма поиска официално да се разведат, доня Габриела се уплаши, че той ще напусне имението, и го направи управител. Ползвайки се с благоразположението й и пълното й доверие, Фернандо започна да прави каквото си иска. Сарита, която винаги го е подкрепяла, непрекъснато влизаше в спорове с него за решенията, относно управлението. И най-големият наивник би видял, че Фернандо не знае дори как се хранят конете, а какво остава да ръководи цялото имение. Дразгите между двамата ставаха все по-чести, а Габриела не искаше и да чуе, че Фернандо не е такъв, за какъвто го мислеше.

Най-сетне дойде дългоочакваният ден и на бял свят дойде най-красивото бебче, което бях виждала. По всичко изглеждаше, че ще прилича на баща си - роди се доста едър. Но пък беше взел русата коса и ангелската усмивка на майка си. Хуан Давид изпълни имението с радост и много смях. Най-голямото му постижение бе, че успяваше да умили до неознаваемост доня Габриела. Напоследък тя беше станала доста мрачна и две дълбоки бръчки се събираха на челото й. Макар вече да си я познавах като изключително сериозна и доста претенциозна, сега беше такава повече от всякога. Дори и да ненавиждаше братята Рейес от цялата си душа, също толкова силно обичаше малкия Хуан Давид и вярвах, че беше готова да даде живота си за него, ако беше необходимо.
Всичко, станало досега, ще ни се стори като обичайното ежедневие, в сравнение с новината, която получихме. Представете си - оказа се, че Хуан, Оскар и Франко са станали едни от най-богатите бизнесмени в района. И то само за няколко месеца. Из околностите се говореше само за това - как братята са излъгали дъщерите на доня Габриела и как най-малкият от тях - Франко, е завъртял главата на доня Едувина Троеба и й е отнел имението. Аз така и не разбрах точно какво се е случило в имението Троеба, освен че доня Едувина починала в деня на сватбата си с Франко. Злите езици разнасяха мълвата, че той я е убил. На такава жестокост знаех, че той не е способен. И все пак ми се струваше странно как е решил да се ожени за тази жена, която беше твърде стара дори за негова майка. Завистниците мислеха, че братята ще прахосат парите и ще ядат и пият по цял ден. Каква изненада - малко по малко имението Рейес се превърна в най-богатото и най-проспериращото в областта и все повече засенчваше нашето, което от ден на ден западаше под лошото ръководство на Фернандо Ескандон. Сарита се опитваше да противодейства на това с всички сили, но срещаше мощна съпротива, в резултат на необяснимата слабост на Габриела към Фернандо.

Сега, като се замисля, колко малко му е трябвало на човек да покаже качествата си... Пред братята се откри неподозирана възможност, която те грабнаха и развиха. Умножиха властта и богатството си. Не с нечисти сделки, а с много труд и умения. Всеки се специализира в това, което умее най-добре, и резултатът беше повече от категоричен. Хуан обичаше земята и конете, затова стоеше повече в имението, докато Оскар и Франко се изявяваха като изтъкнати бизнесмени и водеха сметките и преговорите. До тях беше и Ева. След скандала с доня Габриела, тя не можа да остане и секунда повече тук и по интересно стечение на обстоятелствата се озовала в имението на братята, които я приели радушно и се допитвали до нея за важните решения.

Както можеше да се очаква, Хуан и Оскар правеха опити да си върнат момичетата. Те станаха още по-чести, след като купиха едни парцели и имението им вече граничеше с това на Елисондо. Норма водеше детето при Хуан и малко по малко започнаха отново да се сближават. Химена се завърна в рекламния бизнес, а Оскар се намесваше при всеки удобен момент. Веднъж тя се прибра бясна, защото той, като нейн съпруг, не й позволявал да снима реклами с други мъже. Сред хилядите й въздишания и закани, се прокрадваше едва забележима дяволита усмивка, която красноречиво потвърждаваше, че вътрешно ревността на Оскар й харесваше. И в двете сестри гневът започваше да изчезва и чувството за истинска любов стопяваше насъбралата се болка. В същото време забелязах голяма промяна у Сарита. Беше по-раздразнителна от обикновено и, освен това, стана доста потайна. Започна да се гримира и да обръща повече вничание на външния си вид. Често променяше настроенията си - беше ту неописуемо щастлива, ту потънала в меланхолични размисли, ту усмихната. Разбирах, че прави нещо нередно, тъй като отбягваше майка си и не смееше да я погледне в очите. Дон Мартин, разбира се, пусна слуха, че си е намерила годеник. Той обиколи цялото имение и всички започнахме да се чудим кой е и защо толкова го крие. Но личеше, че държи на него и в същото време се страхува от нещо. Доня Габриела ставаше все по-любопитна, но може би бурята нямаше да е толкова силна, ако в историята не се беше намесил, както би казал Мартин, дон Фернандито. След като разкри любовната връзка на Сара и... Франко и като разбра, че не може да извлече никаква полза чрез изнудване и заплахи, той реши да доносничи на Габриела. Не можах дори да си представя каква трябва да е била реакцията й. И третата й дъщеря, на която винаги е разчитала най-много, да я предаде по най-долния за нея начин. Неописуем гняв я бе завладял и то за доста време. Не искаше и да чува за Сара. Скоро обаче и нейният живот се промени и се почувства щастлива, макар това щастие да беше фалшиво и за кратко. Фернандо измисли гениален план, който щеше да му позволи да прави каквото си иска и да контролира имението и стопанката му отблизо. Представете си каква наглост - реши да предложи брак на Габриела. И ето вече се разбра странната й слабост към него - тя всъщност винаги е била влюбена във Фернандо и тъй като не можеше да го има, го избра за съпруг на дъщеря си. Ожениха се без много да му мислят и без да се интересуват от предупрежденията на дон Мартин и момичетата, които направо не можеха да приемат, че такова нещо е възможно. След сватбата Фернандо стана още по-непоносим, но най-важното - неконтролируем. Домът ни ставаше свърталище на долни типове, играещи комар и пушещи пури по цяла нощ. Дори Габриела да се опитваше да се противопоставя, няколко мили думи от новия й съпруг бяха достатъчни да я накарат да замълчи. Остави се да й потъпче гордостта, а тя винаги е била много силна жена... Направо не можех да проумея как се огъва през този човек и се чудех докъде може да стигне заблудата и примирението й. Постоянно се случваха разни странни неща, Фернандо своеволнечеше с всички, а тя не виждаше или по-скоро не искаше да види какво става.

Междувременно, една нова особа стана част от живота ни. Това беше Динора Росалес, дъщеря на Урсула и Сакариас Росалес, които живееха в едно от именията в околността. Още от пръв поглед ме побиха тръпки от нея. Беше висока и добре сложена, но някак си имаше груба осанка, на мъж, изглеждаше направо опасна. Погледът й, един такъв лукав, шареше нервно наоколо. Изживяваше се като важна личност, на която всички дължат подчинение. Ако не й го даваха, тя сама си го взимаше. Изобщо не се учудих, че била стара познайница на Фернандо и откакто той стана стопанин на имението, го посещаваше много често. От един скандал на Норма с Хуан бях разбрала, че тази жена била обсебена от Хуан и искала да го има на всяка цена. Измисляла всевъзможни лъжи, за да го примами, които в началото подведоха Норма. Но после тя разбра що за човек е Динора и реши да не й позволява да я раздели с любимия й. Стигна се дотам, че лудата госпожица Росалес отвлече Хуан и беше цяло чудо, че той успя да се измъкне от нея с помощта на Рут. В имението идваха и други двама приятели на Фернандо - Армандо Наваро и Росарио Монтес. Армандо беше стар приятел на Ескандон и собственик на бар "Алкала", а жена му - Росарио, беше певица в бара и бивша приятелка на Франко Рейес. Историята при тях също беше заплетена, но така и не проявих интерес да се запозная с нея. Знам само, че Росарио още правеше опити да си върне Франко, но той беше лудо влюбен в госпожица Сара и не поглеждаше друга.

С всеки изминал ден обстановката в имението ставаше все по-непоносима. Фернандо правеше живота на всички ужасен и постепенно изгони и трите сестри, които отидоха да живеят в имението на Рейес. Работниците също си отиваха, защото не можеха да търпят отношението му. В един момент на мен също ми дойде до гуша и си тръгнах. За разлика от повечето, не бях уволнена, но просто не издържах. Съдбата ми се усмихна и с препоръките, които доня Габриела ми даде, успях да си намеря работа в съвсем друга част от страната. Новите ми стопани са обикновени хора, чийто живот е спокоен и съответно и за мен няма такова напрежение. В началото ми беше тъжно да напусна имението Елисондо, но си казвах, че така е трябвало да стане. И е вярно. Тук открих любовта на живота си, която ме направи безкрайно щастлива. Освен това, тук имам много повече отговорности и се чувствам по-значима. Отделям и известно време за себе си и танцувам - нещо, което цял живот съм мечтала да правя. Преди няколко седмици съпругът ми ме помоли да му покажа къде съм живяла толкова години. Без да му мислим много, тръгнахме. На мен ми беше интересно да разбера какво се е случило с предишните ми стопани. Заварихме имението цъфтящо и празнично, както беше в началото. Погледнах нагоре и видях дон Мартин да наблюдава с бинокъла си. Всичко си беше постарому. От всякъде лъхаше спокойствие, някаква хармония и едва прикрита радост. Учудих се, че Ева ме посрещна на вратата. Тя ме покани любезно да вляза и първото нещо, което видях, бе доня Габриела, която тъкмо слизаше по стълбите. Бяха минали няклко години, но тя, при все, че винаги е била запазена, сега направо се беше подмладила. Усмихна се и ме прегърна. Доста необичайно за нея, която попринцип е доста сдържана. Покани ни в хола. Погледът й беше ведър, а бръчките по челото й ги нямаше. Едно нещо направо ме озадачи. Каза на Ева да сложат повече прибори, защото децата щели дойдат за вечеря и да приготви любимото ястие на Хуан, който на следващия ден имал рожден ден. Явно учуденият ми поглед ме издаде и тя с една лека усмивка подхвана подробно описание на случилото се след като напуснах имението. В общи линии се оказало, че Фернандо й изневерява с Динора и двамата освен любовници, станали и съучастници. Държали я със седмици в мазето, тормозели я, най-вече психически, заплашвали я и не й позволявали да се вижда с никого. В имението били останали само те и някакви двама слуги - Малкълм и Кармела - също съучастници на Фернандо. С това обаче неволите й не свършили. В имението на братята Рейес се пртеснили за нея и Хуан дошъл да я търси. Поради лошо стечение на обстоятелствата, той също бил взет за заложник. Търсейки изход от полицията, Динора и Фернандо решили да се скрият в блатото. Тази местност е известна с подвижните си пясъци и отровните животни. Трудно някой би се измъкнал жив. Дни наред четиримата бродили из тресавището, губели се, карали се, силите все повече ги напускали. Със сълзи на очи Габриела ми разказа как ако не е бил Хуан да й дава морална подкрепа, тя би се предала в обятията на смъртта. Гладна, изподрана и сломена, тя продължавала да се бори, защото искала още веднъж да види дъщерите си и обичния си внук и да изкупи греховете си от миналото. Вината й към Ливия все повече й тежала, особено в онези тягостни моменти. Но явно Бог решил да й даде още една възможност, защото е видял, че сърцето й е чисто. Злосторниците си получили заслуженото - Динора била ухапана от отровна змия, а Фернандо се удавил в блатото. Разбрах, че всъщност Фернандо се е оказал най-гадната твар, като накрая предал дори съчуастницата и любовницата си и я убил, за да не му пречи. Но стига толкова неприятни емоции. Важното е, че доня Габриела и Хуан се измъкнали живи и здрави, и то като любяща тъща и предан зет. Това било последното препятствие по трънливия път. След тази случка животът на Елисондо и Рейес станал по-щастлив и от този в приказките.

Не можахме да устоим на предложението за вечеря, още повече, че исках да видя Сарита, Норма и Химена. Радостната глъчка, смехът, веселото настроение и обичта, строяща от всички краища на имението, изпълниха душата ми за години напред. Когато се прибрах у дома, имах чувството, че това пътуване е било един идеалистичен сън, със спомена за който ще започвам всеки нов ден.