Въпреки съществуващото съревнование, красотата и талантът й привличат десетки продуценти, които продължават да я търсят, за да изпълнява главните роли в теленовелите им. Възможността да работи в други страни, освен в Мексико, позволява на Фавела да опознае и други култури и начини на работа, които й помагат да израстне като актриса.
„Родена съм в скромно семейство с ценности. Обожавам трите си сестри и родителите си, които ме дариха с любов и ме научиха, че границите са в главата”. На деветнадесет години Марлене заминава за столицата на Мексико, където сбъдва мечтата си – учи право. „Трябваше да си търся работа, за да си плащам университета. Приех предложението на един моден дизайнер да работя като модел в агенцията му. Въпреки полученото образование, не можах да започна кариера като адвокат, заради проблем със заверките”. Разочарованието от това, че не се е реализирала като юрист е траело кратко – илюзиите й се променили внезапно: „Директорът на Телевиса ми предложи стипендия, за да уча в „Школата на Телевиса”. Видях го като възможност да науча още нещо и да спечеля някакви пари. Щом започнах, осъзнах, че искам да правя това цял живот”. Един ден в коридорите на компанията се приближил самият Ектор Суарес и й казал: „Ще водиш програмата ми „Какво ни става?” („¿Qué nos pasa?”)”. И така започва кариерата на Марлене – първо с второстепенни роли и от 2001-а година само с главни. Теленовелата, с която Марлене стана известна по цял свят и с която мигновено я свързват, щом чуят името й, определено е „Дивата котка” („Gata salvaje”). Денят, в който е заминала за Маями за снимките на историята, актрисата определя като „най-щастливият ден в живота ми – бях на път да реализирам първата си главна роля. Беше шанс да покажа, че не съм само едно хубаво лице, но и че ставам за актриса”. Кариерата й се развива стремглаво нагоре с годините, докато не се превръща в актриса от международно ниво. Други теленовели с нейно участие са „Руби” („Rubi”), „Срещу вълните на живота” („Contra viento y marea”), „Зоро” („El Zorro: La espada y la rosa”), „Наследниците дел Монте” („Los herederos del Monte”), където играе за втори път с Марио Симаро, след „Дивата котка” („Gata salvaje”). През 2011-а година Марлене бе протагонистка на венесуелската сага „Страстно сърце” („Corazón apasionado”). „Винаги е добре подготвена за всичко, което правим. Много добра актриса е”, споделя Гай Екер, партньорът й в тази история. Последната й теленовела към момента е „Лицето на отмъщението” („El rostro de la venganza”), за Телемундо. Марлене е играла и в Холивуд през 2007-а година – в научната фантастика „Порода 4” („Species 4”). Година по-късно пътува до Република Доминикана, за да вземе участие в кино лентата „Плейбол” („Playball”).
Красавицата е излизала две години с политика и боксьор Хорхе Кауаги, когото е смятала за мъжът на мечтите си – разбиращ и нежен. Марлене доверява, че дълго време били приятели, но след това решили да си дадат шанс като двойка. „Беше прекалено капризна и се чувстваше като господарка”. По този начин общ приятел на Фавела и Кауаги обяснява тяхната раздяла. В момента сърцето на Марлене е заето от израелския модел Гай Давидян.
Освен като актриса, през 2004-а година мексиканката навлиза и в света на бизнеса, отваряйки магазин за подаръци в Керетаро, Мексико: „Много съм доволна... Освен да се забавлявам, това е и една страхотна инвестиция”.
Марлене живее в южната част на Маями, заедно с приятеля си. В края на месец юли миналата година, един ден след като яла морска храна, се разболяла. Помислила си, че се е натровила. Веднага отива в болницата, където разбира, че е имала инсулт, който е можело да бъде фатален, но, благодарение на бързата намеса на лекарите, които я оперилали, нямало последствия. Тази толкова неочаквана ситуация й послужи да разбере всъщност колко много я обича публиката. Марлене обеща да си почива повече и да посвещава достатъчно време на любимите си същества. „Мисля, че съм направила много добри неща в живота си, защото това е чудо”.
„Обичам това, което правя, обожавам работата си... и на всичкото отгоре ми плащат. Какво повече мога да искам?”, казва Марлене, която скоро в България ще видим в „Страстно сърце” („Corazón apasionado”). Любопитна подробност е, че е отказала главната роля в „Защото любовта командва” („Porque el amor manda”), за да се снима именно в тази венесуелска сага. Дори Фернандо Колунга бил доволен, че щял да си партнира с Марлене...
– 2012-а година бе важна година за теб... Не само, защото подписа договор с Телемундо, но и заради трудните здравословни мигове, които преживя. Как се чувстваш?
– Определено 2012-а година е година на много промени в живота ми. Много съм доволна – подписах договор с Телемундо като ексклузивна звезда. Колкото до личния ми живот – очевидно след това, което ми се случи, гледам на нещата по друг начин. Сега живея на макс.
– С толкова много работа, как върви връзката ти с Гай? Винаги е важно да отделяш време за любовта...
– Винаги има време за любовта. Това, че аз нямам такова, е лъжа. Опитвам се да налагам равновесие в живота си. Работата ми е много важна, но личният ми живот също, защото смятам, че е допълнение. Изпитвам страст към проектите си, но се чувствам щастлива, когато денят приключи и знам, че някой ме чака, че мога да изляза и да си взема сладолед, да гледам филм... Да споделяме моменти заедно с Гай е задължително. До мен е един здраво стъпил на земята мъж, който ме подкрепя във всичко. Имаме много хубава връзка – като приятели, като съучастници... Това е прекрасно!
– Какво остава да направиш?
– Има много неща, които планувам да направя. Основното е да продължавам всеки ден с една основна цел – да живея, като за последно. Във всичко – в работата, в любовта...
– Разкажи ни за „Лицето на отмъщението” („El rostro de la venganza”)...
– Това е една напълно различна история. Теленовела, под формата на сериен филм. Героинята ми се казва Алисия Ферер – жена, която се връща в живота на героите в историята и им преобръща живота. Ключова героиня е, винаги съм искала различен персонаж, но този надмина очакванията ми. Не искам да разказвам много за същността на Алисия – нека публиката да я разкрие сама. Това е теленовела със съспенс и ми се иска зрителите да разгадаят героинята ми.
– Сигурно и ти си била в неведение... Когато ти дадоха героинята, казаха ли ти началото и края й?
– Когато ми предложиха проекта, за Алисия ми казаха единствено, че е силна жена. Дали е добра или лоша – дори и това не знаех. Само, че е различна главна героиня... Приех, защото съм фен номер едно на сценариста и знаех, че ще ми довери невероятна роля. И наистина така се случи – всеки ден, когато идваше сценария, се изненадвах все повече и повече. Опознавах горе-долу начина й на говорене, но не знаех как ще се развие, откривах го епизод по епизод. Много съм доволна – сериозна работа падаше със сценариста, с режисьорите, с продуцентите, за да намерим пътя на героинята ми. Теленовелите ми досега винаги са били розови. Навсякъде бях принцесата, невинното момиче... Тук обаче е друго. Мисля, че хората ще се изненадат и това ме кара да се вълнувам много.
– Животът ти се промени след участието ти в „Дивата котка” („Gata salvaje”)...
– Снимах се в една теленовела в Мексико – „Любов и омраза” („Entre el amor y el odio”), имах второстепенна роля там. Един ден ми се обади един от изпълнителните директори на Телевиса и ми даде шанса да изиграя Росаура в „Дивата котка” („Gata salvaje”), снимана в Маями. Това означаваше да оставя страната си, работата си, семейството си, да се преместя в град, където никога не съм била. Снимките продължиха година и половина, имеше много епизоди, харесваше се. Пристигнах с куфара си на летището. Спомням си, че ме претърсиха и за мен всичко това беше нещо ново – бях като дете, откриващо света. Отидох на място, където не познавах никого. Да, вярно е, че тогава имах някаква кариера, но в моята страна, с хората, с които учих, с които израснах... Отидох там и всичко беше различно. Това, което направих, беше да се спусна в предивзикателството, да вложа цялата си нежност. Нямах опит, но имах страст. Смятам, че това е едно от нещата, поради които новелата беше толкова успешна. Отдадох душата си във всяка сцена. „Дивата котка” („Gata salvaje”) беше теленовелата, която ми отвори вратите в много страни, включително и в моята. Тогава не си давах сметка колко е важна тази история за мен. С времето обаче осъзнах, че е една от тези класики, оставащи за цял живот в спомените на хората и аз съм имала късмета да я протагонизирам. Това и днес ме прави много щастлива.
– Участвала си в много успешни истории, сред които и „Зоро” („El Zorro: La espada y la rosa”), която беше много специална за теб...
– „Зоро” („El Zorro: La espada y la rosa”) беше теленовела от епохата. Винаги съм си мечтала да направя такава. Хареса ми да съм част от любовна история от друг век. Правила съм и други чудесни продукции, като „Наследниците дел Монте” („Los herederos del Monte”), в която бях жена, идваща в живота на пет братя, искайки наследство. В „Дивата котка” („Gata salvaje”) бях момиче, което се влюбва в един от най-богатите мъже на Маями. Цялата новела се въртеше около тази любовна история – как страда героинята ми, как става жена от обществото и иска отмъщение. Всяка една теленовела е имала своята магия.
– В „Наследниците дел Монте” („Los herederos del Monte”) отново играеш с Марио Симаро...
– Как е минало времето... Имам късмета да работя с прекрасен екип, всичките ми колеги са изключителни. Доволна съм – всеки е избран правилно, много е истински с героя си. Единственото, което мога да кажа, е, че тук всеки прави това, което трябва. Освен това, много се забавлявах с героинята си – Паула. Правих неща, които не бих правила.
– През 2011-а година се снима в „Страстно сърце” („Corazón apasionado”)...
– Да, това е теленовела на Веневисион, снимана в Маями. Историята е на Алберто Гомес – същият, който написа „Дивата котка” („Gata salvaje”). Смятам, че имах в ръцете си прекрасна история – мелодрама в широкия смисъл на думата, типична розова новела. Харесвам розовите истории, тъй като ни приканват да мечтаем. Винаги ще се харесват на публиката.
– Теленовелата е много страстна. Прилича ли на твоя живот?
– Моят живот не е толкова сложен, колкото една теленовела (смее се). Опитвам се да се насладя на всеки опит и да се уча от грешките, които правя за пред камерите.
– Кой е бил най-трудният персонаж, който си изиграла?
– Всички в даден момент са били трудни, тъй като всеки един представлява едно предизвикателство. Играла съм много героини и всяка притежава различна сложност. Благодарна съм, че винаги реализирам невероятни роли. Но на Есмералда Санчес де Монкада от „Зоро” („El Zorro: La espada y la rosa”) се насладих най-много.
– Какво ти харесва най-много и най-малко в професията ти?
– Най-много, без съмнение – обичта на публиката, а най-малко – че прекарвам доста време, далеч от семейството си.
– Ти имаш ли страстно сърце?
– Определено.
– Какво предпочиташ – Зоро, шпагата или розата?
– Розата.
– Как предпочиташ любовта – с или без грим?
– Без грим.
– Чувствала ли си се с някого между любовта и омразата?
– Не, никога не съм мразила този, който обичам.
– Какво буквално може да те накара да се държиш като дива котка?
– Несправедливостта.
– За какво би се борила срещу вълните на живота?
– За мечтите си.
– Какво следва сега за теб?
– Харесва ми екшъна и бих искала да продължа да правя кино на английски. Пренебрегнах малко англоезичните проекти, понеже снимах теленовела след теленовела. Но истински искам да възобновя кариерата си в киното. То ме привлича... Няма значение езика. Важното е проектите да са хубави. Ще участвам в още няколко теленовели. Искам да правя и театър. Но сега следва история с Телемундо. Отново ще имам невероятен персонаж.
– Как минава един твой работен ден?
– Ставам към 05:30 ч. сутринта, защото снимките ми започват в 07:00 ч. Протагонистката винаги идва първа и си тръгва последна. Работният график може да е от дванадесет до петнадесет часа дневно, от понеделник до събота. Много е изтощително. Понякога имам един свободен час и в него отивам до фитнеса. Когато дойда, изигравам сцените си – обикновено имам към двадесет или тридесет на ден, в различна последователност. Трябва да се преобличам, да сменям грим, прическа... Може да снимам сцена от първи епизод, следващата да е от седемдесети и обратно. Така минава цял един ден, има един час за обяд и половин за вечеря. После продължаваме снимките...
– Това е професия, в която всеки ден идват нови таланти. Чувстваш ли се късметлийка, че продуцентите търсят теб за протагонистка на историите си?
– От началото на кариерата си съм имала късмет да бъда заобиколена от хора, които ме подкрепят много. Винаги ще има нови таланти и това е хубаво. Мисля, че никой не се състезава с никого. Това, което аз мога да ти дам, друг не може и това, което ти може да дадеш, друг не може. Всеки си има своето място и име. Това не е нещо, което ме плаши или притеснява.
– Какво са за теб феновете ти?
– Късметлийка съм да имам толкова много фенове по целия свят. Понякога ме изненадват – има места, за които не знам, а там имам фен клубове. В крайна сметка, работата ми е за тях. Благодаря им за обичта и подкрепата.
Интимно и лично:
Добродетели: „Честността и постоянството”;
Недостатъци: „Прекалено горда и амбициозна”;
Порок: „Пуша изключително много”;
Любима храна: „Тайландската и, разбира се, мексиканската”;
Любима напитка: „Пина Колада”;
В чантата ти винаги има: „Телефон и гланц за устни”;
Колко чифта обувки имаш в гардероба си: „Повече от хиляда”;
Фобия: „От водата – имам много лоши спомени от гмуркания”;
Страх: „От самотата”;
Мечта: „Да се омъжа и да имам деца”.