Споделено от теленовелите: Спазвайки дистанция

Снимков материал: Телевиса, личен архив.

Немалко известни личности разказват, че Уилям Леви се е държал много приятелски в началото на кариерата си.
Но когато пораснал в професионално отношение, станал известен на световно ниво, а графикът му бил зает с доста работа, се отнасял коренно различно с някои свои колеги. Поне това разказват някои актьори, работили с него... Но има и такива, които го защитават.

Хулиан Хил: „Уилям и аз работихме в теленовелата „Заложница на съдбата” („Acorralada”) в Маями. Имахме добро приятелство”. Това е било начало както за Хулиан, така и за Уилям, които дотогава не са познати за хората в Маями. Но години по-късно, когато двамата отново играят заедно – в „Капризи на съдбата” („Sortilegio”), която Уилям протагонизира, заедно с Жаклин Бракамонтес, в Мексико, приятелството между Хулиан и Уилям, който с всеки ден става все по-известен, се променя... „Имахме шанса да играем отново, очевидно егото му беше по-голямо, доминираше. Така е като стигнеш дотук – да си главният герой, да работиш по четиринадесет часа на ден”. Близки до Хил твърдят, че той се почувствал малко разочарован, че Леви се държал дистанцирано от него по време на снимките на „Капризи на съдбата” („Sortilegio”) и че от кубинецът „излиза дим”... Но Хулиан предпочита да бъде дискретен, щом говори за Уилям, и дори го защитава. „Веднъж му казах: „Хайде да хапнем по нещо”, а той ми отвърна: „Виж, Хулиан, да го оставим за утре””.

Други колеги от същата теленовела не говорят толкова дипломатично за Леви, както Хил. Росита Пелайо и Даниела Лухан са работили с него, но комуникирането помежду им е било ограничено до минимум. 
Росита: „Не е такъв, че да се разбира с всички. Казваш си: „Не е Хайме Камил, който идва и поздравява всички”. Идвайки, Уилям поздравява този, който трябва да поздрави, и толкова. Пристига, прави си сцените и си тръгва. Ако не си от обкръжението му, не те поздравява. Много е сериозен”.
Даниела: „Уилям не споделя с никой. Имаше си свое пространство. Идва, снима и си отива в гримьорната. Това отблъскваше колектива”.