Откакто дебютира в теленовелите през 1980-а, се е превърнала в една от най-възхитителните актриси в бранша, благодарение на заглавия като "Просто Мария" ("Simplemente María"), "Прегърни ме силно" ("Abrázame muy fuerte"), "Мащехата" ("La madrastra") и много други.
Виктория Руфо има зад гърба си повече от 35-годишна кариера.
Виктория Еухения Гуадалупе Мартинес дел Рио Морено е израснала сред жени, тъй като родителите й се развеждат и тя отива да живее при майка си, баба си и двете си малки сестри: "Получих матриархатско образование, това ни направи борбени жени". От малко усеща влечение към артистичния свят: "Мечтаех да стана актриса. Като малка вместо да гледам детски, гледах сериали". Сестрите й също следват стъпките. "Габи е водеща и актриса, а Марсела се е насочила към продуциране". Талантът й е очевиден, но триумфира благодарение на
майка си, една "разочарована актриса". "На 13г бях, когато ме заведе в една модна агенция на своя приятелка, за да участвам в реклами. Тя вярваше в мен и ми помагаше, включително пренебрегна сестрите ми". Благодарение на рекламите, всички забелязват малката Вики. След това играе във фотоновели, жанр, който е изчезнал вече, става водеща, докато не идва първата теленовела. "Дадоха ми ролята без никакви проби". За кратко време си пробива път в артистичния свят. "Сякаш всички ме чакаха. Макар че следвах стъпка по стъпка, учех много. Затова когато получих първата си главна роля, вече бях подготвена". Първият й
голям успех идва през 1989 с теленовелата "Просто Мария" ("Simplemente María"). Две години по-късно, през 1991, сключва брак с актьора Еухенио Дербес, от когото ражда сина си Хосе Едуардо през '92. Актрисата се посвещава на сина си известно време и се завръща след три години на екран. Когато мислеше, че животът й е прекрасен, в брака й настъпва криза, която завършва с развод. "Беше болезнено и бях зле дълго време дори посещавах психиатър". Възстановена изцяло, Виктория се снима в редица сериали. Докато професионалният й живот отново е в подем, тя се запознава с мъжа на живота си, който я прави щастлива и пълноценна и до днес - Омар Фаяд, политик и настоящ кмет на Пачука, Мексико. Запознават се случайно, чрез обща приятелка и искрата пламва веднага, макар да не избързват: "Първо бяхме приятели, след това гаджета... и после ме помоли да се омъжа за него". Двамата се женят през 2001, през това време Вики се снима в друга голяма успешна
продукция "Прегърни ме силно" ("Abrázame muy fuerte"). "Искахме да имаме дете и, понеже не можех да забременея, се подложих на лечение за безплодие за три години". Усилието си е струвало - на 11 август 2004 ражда не едно, а две деца, Виктория и Ануар. Петнайсет дни след като е родила се впуска в следващото приключение, приема да участва в "Мащехата" ("La madrastra"). "Имах интуиция, че аз ще изиграя този персонаж, докато продуцентите мислеха за Лусия Мендес". Нещо любопитно: "В първата ми сцена трябваше да се целувам със Сесар Евора. Тъй като от четири години не бях снимала, ми костваше много и трябваше да
повторим". През 2007 Виктория Руфо участва в телемунделата, носеща нейното име "Виктория" ("Victoria"). "Очарова ме героинята ми, но трябваше да го обмисля, защото щях да съм в Колумбия десет месеца". Саможертва, която си има своята отплата. "Това беше най-важната роля в кариерата ми", потвърждава актрисата. После се снима във "В името на любовта" ("En el nombre del amor"), където участва в сто епизода, тъй като героинята й умира. "Липсваха ми всички, но имах нужда от почивка". Руфо решава да се отдаде на семейството си, докато не й предложат персонаж, който да я удиви, може би злодейка: "Би ми харесало, но продуцентите ме виждат като страдаща протагонистка". Все пак най-важната роля в живота й е тази на майка и съпруга. "Семейството ми е най-важното за мен".
Последните теленовели с нейно участие са "Триумфът на любовта" ("Triumfo del amor") и "Корона от сълзи" ("Corona de lagrimas"). Сега актрисата отново си почива от теленовелите, но обмисля участие в театъра.
Виктория Руфо харесва есктремните спортове като скачане с парашут, да се спуска бързо с кану и др. Като своя мания определя, че си гризе ноктите. В бъдеще се вижда в една къща на плажа. Сутрин като се събуди да гледа морето заедно с мъжа и децата си.
- Считат те за една от най-великите актриси от теленовелите. Това ласкае ли те?
Харесва ми, това е признание за работата ми и е показ на обич от целия свят. Обичам да играя и денят, в който няма да го правя, е защото ще съм умряла.
- От всичките ти роли коя ти е най-любима?
Всички са важни, но някои имат специално значение, като "Виктория" ("Victoria"), където героинята показва, че животът не свърша след 50г или когато ти отнемат мъжа. Също си спомням с нежност "Мащехата" ("La madrastra"). Там се борих за любовта на децата си. Харесвам персонажите, които носят послание за жената.
- С кой партньор се чувстваш най-удобно да работиш?
Със Сесар Евора - голям професионалист и много симпатичен. Играли сме в доста продукции заедно.
- Името ти е на кралица. Някога чувствала ли си се като такава?
Да, защото животът е бил благосклонен към мен. Името, което ти дават родителите, винаги има послание. Като малка не ми харесваше да ми казват Виктория Еухения, не звучеше сладко, но свикнах и се научих да го обичам. Виктория е синоним на успех, на това да излезеш напред и на много други хубави неща.
- Децата ти упреквали ли са те, че прекарваш малко време с тях?
Не. Хосе Едуардо винаги е бил с мен навсякъде и разбира професията ми. Нещо повече - мисля, че се гордее с мен. Баща му също е актьор. Колкото до малките, те разбират много добре работата ми, но не им харесва, що се отнася до времето. Например, Ануар: 'вече не искам да правиш новели' и когато отидем в парка и хората искат снимка или автограф, ми казва: 'другият път им кажи, че не си ти' и аз му отговарям: 'добре'. След това идва една жена и ме пита 'Вие ли сте Виктория Руфо?', обръщам се да видя сина ми и й казвам 'Не' и той е щастлив, но госпожата настоява 'разбира се, че сте вие, може ли една снимка' и сина ми избухва. Искат да им отделям повече време. А баща им принадлежи на друг свят, той е политик и адвокат.
- Любовта е била важна в твоя живот и една от тях е била Еухенио Дербес...
Еухенио е баща на сина ми Хосе Едуардо, любовта на живота ми се казва Омар Фаяд (на снимката). Аз съм най-влюбената жена, защото съпругът ми винаги ми показва, че ме обича. Аз бях в Богота и имахме годишнина, той беше в Япония, пътува повече от един ден, за да бъде с мен и да празнуваме. Това е повече от любов, той е прекрасен баща. Бях много ревнива и капризна преди да се появи той. Имам му цяло доверие, уважавам го и го обичам много.
- Разкажи ни как минаха тези осем години с близнаците...
Бедствие! Ужасно е да отглеждаш две деца на една и съща възраст и различен пол по едно и също време. Имат различни нужди, внимание и решения и малкото време, което имам понякога, го разделям, към това прибави професионалните ангажименти и вече си представяш. Ануар и Вики са различни от Хосе Едуардо, тъй като той отрасна като единствено дете и без баща, а техните родители са заедно Предимството сега е, че мъжът ми помага и ги възпитаваме заедно.
- Разкажи ни и за големия ти син, Хосе Едуардо...
Караме да се смея много, много сме привързани един към друг, може би заради зрелостта, която има от малък. Той винаги е бил заобиколен от големи, докато Вики и Ануар се придружават, на същата възраст са и говорят на един език.
- Каква е тайната за един щастлив и стабилен брак след 12 години?
Очевидно не всичко е мед, имали сме и добри и лоши моменти, спорове, но се опитваме да разрешим проблемите си. Сложно е, но се получава, като сме двама е по-лесно.
- Продължава ли да те ухажва?
До ден днешен, всъщност е голям детайлист.
- Какво означава за теб фактът, че феновете ти празнуват 2-ри юни като твой международен ден?
Представи какво щастие... обичат да го празнуват, от пет години е.
- След успеха на "Корона от сълзи" ("Corona de lagrimas") си взе заслужена почивка, как се чувстваш сега?
С объркани чувства, тъй като ми липсват колегите, по-специално децата ми Мане де ла Пара, Алехандро Нонес и Хосе Мария Торе. Липсва ми теленовелата, но се опитвам да си почивам, защото беше изтощителна. Доволна съм и удовлетворена от работата.
- Имаш страхотен начин да се разплакваш, научаваш ли го или ти идва отвътре?
Винаги съм питала много. Още като дете питах 'добре ли го направих, зле ли?' Обичам да се уча и да познавам хората, но това с плакането смятам, че е даденост. Работата ми е повече на изживяването, отколкото на техниката, аз плача наистина, спомням си нещо или мисля за това, което би ме разстроило.
- Накрая, какво следва за теб?
Ще правя театър и ще бъда със семейството си, за какво да искам повече? Взех си почивка, за да бъда с децата, с майка си, да пътувам и да не отговарям на телефона, нито да работя.