"Божествени и човечни" 2014-а първа част

Списание „TV y Novelas“ САЩ е гордо да представи за втора поредна година събитието „Божествени и човечни“ („Divinas y humanas“), което отбелязва жената, отличила се в света на шоубизнеса чрез историята, саможертвата, работата и посвещението си. През 2013-а престижното събитие призна едни от най-важните и влиятелни жени от сферата на комуникациите. Тази година разполага с 21 известни дами, избрани от списание „TV y Novelas“ САЩ и от публиката, сред които са десет актриси, които ще ви представим тази и следващата събота. Сред тях са Анжелик Бойер, Ариадне Диас, Габи Спаник, Джералдин Басан, Лаура Флорес, Лусеро, Марлен Фавела, Химена Дуке, Сурия Вега и единствената дама, която се повтаря в това издание Габи Еспино. Другите 11 личности са водещи на предавания за различни канали. Всички те ще дефилират на червения килим на събитието, което ще се проведе на 22 април, вторник, в Маями.
Зад тези жени има вдъхновяваща история, но най-вече живот със саможертви и отдаване; те са жени, освен красиви, успели да направят перфектен баланс между професионалния и личния си живот. Техният дух за превъзмогване на нещата служи за пример на много латиноамерикански жени и не само.

Анжелик Бойер: Силата на приятелството
 Блондинка или брюнетка, злодейка или протагонистка, откакто публиката започна да забелязва физическите й данни и вродения талант, Анжелик Бойер дойде, за да остане. Днес, тя е една от звездите с най-голям възход в индустрията с мелодрамите и изпълненията й са били аплодирани от специализираната критика. Но тази млада актриса, чийто личен живот е непрекъснат обект на интерес от хората заради връзката й, повече от три години, с продуцента Хосе Ел Гуеро Кастро, умее да се наслаждава като всяко момиче на 25 години на моментите, в които приятелките се оказват повече от това… съветнички, стилистки и дори терапевтки.

Божествена е: „Времената на Лусия Мендес, Вероника Кастро или Талия вече няма да са същите.  От малка се възхищавах на много от актрисите, които ме предхождаха… Да бъдеш дива от миналото не е същото като да си дива днес. Усещам, че днешните протагонистки сме по-достъпни, отколкото тогавашните; вече не сме недостъпни жени. По-общо казано, мисля, че в моя случай не важи израза, че блондинките се забавляват повече; вярвам, че като брюнетка ми беше по-добре. Родих се руса и днес естественият ми цвят е пепеляво, но, както ни се случва на жените, ако не сме доволни от нещо, искаме да сме противоположното, забавлявах се повече, когато бях с тъмна коса. Освен това черна косата е по-здрава, усещах я по-гъста, имаше повече обем и съгласно моите черти на лицето, чувствах, че ми пасва повече на комбинацията с очите ми, открояват се повече. В някои случаи казвам, че съм ‘триполярна’, тъй като гледам сериозно на това, на което съм се посветила и което е мое призвание… Трябва да съм креативна, да измислям персонажи и да предавам чувства. Особено, това ми се случва, когато правя фотосесии. На 25 години съм и преминах през всички етапи, за да се чувствам удобно с външния ми вид… Усещам, че съм помъдряла, защото се приемам и се обичам повече, както не ми се е случвало преди. Определено, да пораснеш боли и не съм имала перфектна същност, въпреки това, мисля, че отговорността да я видя в този цвят зависи от мен. Имам нормален живот и съм се научила да обичам, за да съм щастлива. Понякога хората може би си мислят, че като живеем в бляскава обстановка няма причина да се оплакваме или че имаме перфектен живот, но не е така. Чувствам се късметлийка и благословена, въпреки че за да се наслаждаваме на тези награди от живота, трябва да преминем през трудни моменти и да се жертваме. Не вярвам, че се учим от живота само с радост и щастие. Жените трябва да ги възпитават да се обичат във всеки смисъл. За да се чувствам божествена, гледам повече на поведението си, отколкото на физиката си. Знам, че както се видя в огледалото, така ще ме виждат и останалите. Ходила съм на терапии, защото, може би на моменти, ми е липсвала тази сигурност да си го повярвам… Днес, за моите 25г. казвам де да се обичах така и на 16 години. Научих се да работя от малка и на професионално ниво съм натрупала повече сигурност и винаги я използвам като средство, за да заздравявам раните в душата си; когато преминавах през болезнен процес, тази сигурност трябваше да ми послужи да изразя чувство на екрана. Не ме е страх да приема, че раста и се уча да узрея, харесва ми да казвам, че минавам през най-забавния етап от живота си“.

 Човечна е: „Не съм много по приятелствата и не съм имала късмета много хора да са постоянно в живота ми. Започвала съм много цикли и страдах много като ги затварях. Нямала съм много гаджета, но малкото, които имах, са били дълги връзки… Никога не съм имала нормална среща, никога не съм била с някого, който не знае нищо за мен и си е дал шанс да ме опознае. Не го виждам като нещо лошо, просто това е част от живота ми. В ежедневието си съм спокойна и домошарка. Обичам да съм си вкъщи и да се радвам на самотата си, за да си правя процедури, да спя в излишък и да се олежавам в леглото. Обичам да каня най-добрата си приятелка Фернанда Кастийо, която ми помага да подготвя дрехите си. Никой не знае, че сме съквартирантки. Преместихме се заедно и макар всяка една да има много интензивен работен график, аз с моята теленовела и тя с втора част на „Господарят на небесата“ („El señor de los cielos“), се опитваме да правим планове да гледаме епизоди на „Сексът и градът“ („Sex and the city“) с пуканки на дивана. Наслаждаваме се да рисуваме ние самите по стените у дома, да си предоставяме дрехите… От скоро сме приятелки, от 4 години, откакто бяхме в „Тереса“ („Teresa“), но се превърна в голяма приятелка и съветничка… Тя е по-зряла от мен и почти е моя терапевтка… Моят приятел (това е правено преди Бойер и Кастро да се разделят) винаги е включен в плановете с най-добрата ми приятелка, тъй като се разбират много добре, макар в тези моменти да отделяме любовта от приятелството. Нашата връзка е отдавна и имаме зрелостта да разделяме времето си за нас и за нашите приятели. Да си имаме своите пространства, е много здравословно“.

 Ариадне Диас: Доставяйки радост чак на ангелите
С ангелския си поглед и божествената усмивка, Ариадне Диас може да мине като една от най-зашеметяващите жени от сегашния артистичен свят. Начинът й на работа я е накарал да се издигне бързо в индустрията с теленовелите и с харизмата си продължава да стига дълбоко до последователите си, които се умножават всеки ден. Тази личност има специална същност, която се отразява в посвещението и ангажимента й към уличните кучета и осиновяването им, за да даде нова надежда на тези, на които казва ангели с опашка.

Божествена е: „Физически преминах през много етапи и като малка винаги ме обличаха като кукла… Хората, като ме гледаха толкова красива, ми хващаха бузките и не ми харесваше, тъй като имаше поверие за ‘уроки’, ако някой те хващаше, така че предпочитах да изляза на улицата маскирана. Така израснах, започнах да търся стил, който да ме кара да се чувствам добре, но в този процес се объркваш и като гледаш снимките от онези години, ти се иска да умреш… Цял живот учих балет и в известни периоди от време тази дисциплина закали физиката ми, причинявайки ми проблеми. След това се чувствах по-добре, понеже благодарение на това се сдобих с източено тяло… Наистина, като започнах да гледам другите жени, практикуващи балет и си давах сметка, че имат хубаво тяло, започнах да благодаря за решението, което са взели у дома, да го правя от малка. Днес, мога да твърдя, че тези, които се занимават с балет, имат най-хубавите тела, тъй като са слаби, но с мускулести и стегнати крака… Проблемът ми е, че винаги съм била ‘с голямо тяло’ и почти не съм се била с останалите момичета… Когато играх в „Изпълнена с любов“ („Llena de amor“) и трябваше да пресъздам пълна жена, никога не бях имала възможността да изживея в собствената си кожа неща, които понякога възприемаме отвън, тогава започнах да разбирам много ситуации, които трябва да преживеят хората със свръхтегло. Случи ми се това, че в някои случаи, когато трябваше да излезна на улицата с костюма, си давах сметка за отхвърлянето и неодобрението, нещо напълно противоположно от реакцията, която произвеждам с истинската си анатомия. Беше много силно да разбера, че хората те възприемат по твоята външност… Тази роля ми отвори съзнанието и позволи да разбера, че харизмата и симпатичността на пълничките хора са най-добрият начин да атакуват отхвърлянето, с което се сблъскват през голяма част от живота си. Никога не съм казвала: „Благодаря ти, Боже, че си ме направил толкова красива“, напротив, благодаря за здравето си и начинът, по който мисля, защото с моя пример някой друг може да се поучи. Повече се грижа за хранителните си навици, отколкото да се опитвам да се виждам хубава физически“.

Човечна е: „Имам голяма страст към кучетата си и в свободното си време обичам да ги изкарвам в парка близо до нас… Имам една любима фраза, че когато на Бог му свършат крилете, слага опашки и вярвам, че е много вярно. Кучетата са като ангелчета и не само ми правят компания, а и ми дават много любов. Понякога като се прибера сама у дома и нямам желание да говоря с никого, само благородният им и нежен поглед ме разтапя и смятам, че който е добър с кучетата или котките, е добър човек. Това е радар, който имам, за да меря добротата на хората. Не искам да предполагам по това, но всички кучета у дома са осиновени… Няма нужда да купувам, най-вече като излезна на улицата и видя толкова животинки нуждаещи се от храна и внимание. Първото ми куче го осинових като приключих „Изпълнена с любов“ („Llena de amor“) и когато дойде при мен, беше много слабо, с фрактура на опашката, изгорени мустаци, защото е яло на улицата… Животът му се промени, откакто дойде при мен и тя, женско е, също промени моя. Радостта й като ме види и начинът й да ми върне за положените грижи, нямат цена. Страдам много заради големия брой улични кучета в Мексико и като разбера за тяхната саможертва, мисля единствено, че хората трябва да си сложат ръка на сърцето, за да спасят живота на тези ангели с опашка“.

Габи Еспино: Кралица на социалните мрежи
Като попитахме публиката коя от божествените от първото издание бихте искали да видите отново в списанието през 2014-а, незабавният отговор беше присъствието на Габи Еспино. Множество последователи, които я подкрепят откакто започна кариерата си почти дете още и които са се умножили благодарение на успешни теленовели, излъчвали се в различни страни, я правя идол и я превръщат в една от кралиците на социалните мрежи. Заради хората, които тя нарича свои спътници, има твърда и истинска мотивация да прави нещата всеки път по-добре.

Божествена е: „В моя живот няма мистерии около външния ми вид, защото така ме виждат божествена, но съм повече човечна… Минала съм през всички моменти, надебеляване и слабеене. Ако видите мои снимки на 8 или 9 г., хората няма да повярват, че сме един и същ човек… Но тъй като всичко е въпрос на мислене, винаги се чувствах щастлива и благодарна за физиката си. Мисля, че съм в най-добрия си момент, но през различните етапи на живота ми винаги съм чувствала същото. Едни и същите преживявания те карат да помъдрееш и дават сигурността да се обичаш повече всеки път. Харесвам си много усмивката, както лукавството в очите ми, това са детайлите, които хората ми хвалят най-много… Също така, без косата си съм никоя (смее се). Аз съм жена, грижеща се много за себе си и сред триковете ми е да си слагам колкото крем стигне до ръцете ми, както и да не си лягам с грим. Почистващи лосиони, тоник и кремове за контура около очите са част от рутината ми за лицето… Също и хидратанти за лицето и врата. Слагам лед за тена преди фотосесия, помага да изглеждаш с перфектна кожа. Най-екстремното, което съм правила, е да си сложа много лед и чай в един съд, където да си побера лицето. Сложих си главата в него за колкото време можах, след това се чувствах сияйна“.

Човечна е: „Опитвам се да бъда възможно най-прозрачна, истинска съм… Не мога да симулирам чувство, освен когато работя. С благословията на социалните мрежи, това ми помага да съм по-близо до хората, които ме подкрепят. Включително с моите приятели, които са далеч, разделени сме, но благодарение на мрежите сме заедно всекидневно. Да знаеш, че хората те познават в страни, които дори не знаех, ме изненадва всеки път повече и ме кара да се чувствам страшно благодарна. И по същия начин искам да им кажа колко са важни за мен. Всъщност, когато ме молят да им пожелая късмет на изпитите, винаги го правя. Наистина, опитвам се да намеря време да пиша на хората, които са се потрудили да ми кажат толкова красиви неща. Когато съм тъжна и чета съобщенията им, се изправям отново… Или толкова обикновени неща като това да питам за някоя рецепта, отговорът веднага идва, скоро и истински. Казвам на всички, които ме следят, че са мои спътници, защото са там на живо и директно с мен“.

Габи Спаник: Истинската й любов й казва мамо
Въпреки че сценичното й въздействие я е отвело до първото място по рейтинг със
запомнящи се продукции, сред които „Узурпаторката“ („La usurpadora“) и „Натрапницата“ („La intrusa“), реалният живот на Габи Спаник е бил обект на публичен интерес заради богатите нюанси на новините около нея. Подобно на героините й, има сестра близначка, с която са били неразделни, но сега не си говорят. Също така когато разказва, с неоспорима красота и всички средства, за да има мъжа на живота си, се вижда изоставена от бащата на сина си и, като много други в такива ситуации, с достойнство работи всеки ден, за да изведе напред най-обичаното си същество, за когото уверява, че е намерила истинската любов и най-голямата мотивация в живота.

Божествена е: „Не ме заболя, че не ме короноваха за „Мис Венецуела“ през 1992г. Този конкурс беше трамплинът, от който се нуждаех… Трябваше да си спечеля стипендия за актьорство и да оставя мечтата ми да стана актриса да полети, това беше моята цел в състезанието. Истината е, че винаги съм била благодарна на Осмел Соуса, защото той ме научи, че за да триумфирам, над красотата трябва да бъде дисциплината, устойчивостта, да имам търпение и да не се разочаровам, ако диетите не проработят, защото в началото, когато ги правих, усещах, че нищо не се случваше, но след това тялото започваше да отстъпва… Макар че все още съм наблюдавана от експерти. Трябва да имаме предвид, че здравето върви за ръка с красотата“.

Човечна е: „Габриел де Хесус е моят мотор, моят живот, моята борба… Откакто съм майка, това е пълен урок, понеже ме учи на нещо ново всеки ден. Преди не разбирах защо майката тръгваше и почваше да плаче; на мен ми се пръска душата на парченца. Като самотна майка, сега разбирам, че е трудно да работиш, за да носиш прехрана у дома и да не ти липсват децата… Знам, че много хора усещат същото. Тежко е да излезнеш от дома си и да го видиш заспал, след това да се върнеш и да го намериш в леглото… Най-хубавите ваканции в живота ми бяха през миналия декември, когато отидохме двамата в Канкун, Мексико. Да вечеряме и да споделяме на плажа и на туристическите места само той и аз беше невероятно, защото никога не го бяхме правили през петте му години живот“.

Джералдин Басан: Светлината на майчинството
Като поканихме Джералдин Басан да стане част от „Божествени и човечни“ („Divinas y humanas“) беше на път да роди втората си дъщеря и въпреки голямото си коремче, никога не изгуби стила и грацията си, когато трябваше да позира. Всъщност, изглеждаше сияйна, на разположение и на най-малката насока от страна на фотографа. Така е било винаги. От дете актриса до майка, упорита да даде щастие на половинката си Габриел Сото, това е било част от визията й да не се провали в ангажиментите си. Тази отговорност й е съвсем ясна, че да позира бременна, на път да роди, оставя настрана женската суетност с мълчаливо послание към толкова жени, че да родиш, независимо от обстоятелствата, благоприятни или не, се превръща в най-голямата благословия.

Божествена е: „Ден след ден, тялото ще се променя и има жени, на които бременността им се отразява чудесно. Косата става красива, кожата се освежава, очите блестят… Трябва да се храним и да се гласим, за да изглеждаме красиви като бременни, но най-важното е удобството в дрехите и да се чувстваш красива. Да очакваш дете не е синоним на небрежност. Бременните жени блестят, почти носят една светлина отвътре, заради факта, че ще раждат. Когато съм у дома, макар да съм по-неглиже, винаги ми харесва да ходя на токчета и никога не спрях да ги ползвам по време на бременността; всъщност, става това, че като ползвам ниски обувки ми се удвоява крака. Габриел ми казва, че съм двойно по-красива и това ме кара да се чувствам невероятно“.

Човечна е: „Винаги съм казвала, че ако ни е писано да сме в тази кариера и да бъдем признати, нашият ангажимент стои извън това, трябва да сме отговорни за действията и думите си, понеже по един или друг начин ще въздействаме върху някого положително или негативно. Винаги съм била наясно коя искам да бъда, но най-вече коя не искам да съм… В моя случай, съм наясно, че не искам да се проваля в семейството или в работата. От малка винаги бях продуктивна и съм спечелила собствени пари, което ме прави независима жена; въпреки това, не се отдалечавам от желанието си да бъда всеки ден по-добра дъщеря, сестра и майка“.
Другата седмица очаквайте продължението на „Божествени и човечни“, в което ще Ви срещнем с Лаура Флорес, Лусеро, Марлен Фавела, Химена Дуке и Сурия Вега…