Вие пожелахте: Давид Чокаро

Откакто Давид Чокаро се появи на малкия екран, благодарение на "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira"), публиката остана очарована не само от красотата му, но и от таланта му.

Млад, секси, привлекателен и талантлив. Бивш играч по бейзбол, обича морето и слънцето. Давид Чокаро е мъж на мечтите и целите. Заедно със съпругата си Каролина Лаурсен, актриса, водеща, сценаристка, създават собствена продуцентска къща с цел да правят кино и която израства малко по малко. Давид е домошар, обича да бъде със семейството си, обича да им готви, тъй като го умее много добре дори стана победител в първото издание на "Топ Шеф Звезди" на Телемундо. Голям романтик, обича да прави закуска на жена си и да й я носи в леглото, както и да й приготви вкусна вечеря.

За бащинството...

Аржентинецът е показал, че най-добрата роля за него е тази на баща. У дома той е заобиколен от трите си големи любови: Каролина, съпругата му, Алегра и Бриджита, дъщерите му. "Искам да остарея до жена си", категоричен е Чокаро. Да бъдеш баща не означаваше непременно да спреш да се грижиш за себе си. "Струва ми се мит това, че след брака и след като има деца мъжът наедрява, появява се коремче. Аз не мога да пренебрегна външния си вид заради работата... нито преди да имах деца, нито след като се появиха. Рутината ми за красота е по-скоро начин на живот. Ходя на фитнес около 45 минути всеки ден, а ако не мога да отида, в моята гримьорна си имам мини фитнес... Освен това, си подстригвам косата на всеки четири-пет дни, когато играя в теленовела; слагам си крем нощем, за да не ми се сбръчка много лицето, тъй като вече имам бръчки. Понякога майка ми, която е козметичка, ми прави някои процедури, но да ходя на специални места за това - не!

Бащинството ме е научило да продължа да играя, да запазя детето в себе си, да преоткривам, да си припомням преживени ситуации в моето детство. Това, че съм баща, ми помогна да разбера поведението на моите родители. Станал съм и много отговорен. Откакто се родиха дъщерите ми, не искам да им липсва нищо. Също се промениха и приоритетите ми. Преди важното за мен беше да излезна, да си позволя луксозни неща, да си купя материални неща, а сега не е така, защото

трябва да мисля за тях. Бащинството промени личността ми и начина, по който гледам на живота. Когато си известен, това с бащинството е странно. В края на деня сме равни, но има моменти, в които се забелязва промяната. Например, ако отида в търговски център и искат да се снимат с мен или искат автограф, или ме поздравяват, дъщерите ми стават по-ревниви от жена ми. Но е и много любопитно, защото те растат с това и идва момент, в който свикват. Не знам дали има разлика, просто се опитвам да ръководя двата свята. За мен най-важното е да виждам усмивки на техните лица,

без значение къде сме. Условието е да се забавляваме заедно. В бъдеще бих има казал да правят това, което ги прави щастливи. Да търсят навсякъде и да открият какво им носи удовлетворение и щастие".
За да е добър баща и добър съпруг си има тайна. "Да умееш да разграничаваш работата и личния живот. Трудно е, но не е невъзможно. Старая се хората около нас да са само позитивни хора".

Снимал се е в пет телемундели - "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira"), "Аурора" ("Aurora"), „Съседската къща” („La casa de al lado”). С „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) дойде първата му главна роля, последвана от "В друга кожа" ("En otra piel"), за чийто състав твърди,че е бил на много високо ниво. Там си партнира с Мария Елиса Камарго, Ванеса Вийела, Хорхе Луис Пила и Лаура Флорес. Чокаро е лице на 'Панасоник' за Латинска Америка от 12 години.

Тази година се занимаваше изцяло с театър. Заедно със съпругата си Каролина създадоха минитеатрална пиеса "Принципът на Архимед" ("El Principio de Arquimedes"), която представяше в Маями, САЩ, след това в Доминиканската република, а през ноември тръгна на турне из САЩ - в Чикаго и Ню Йорк. Участват Хосе Гийермо Кортинес, Алберто Матео, Росалинда Санчес. Чокаро открива, че друга голяма негова страст е режисирането и в бъдеще иска да се развива в тази насока.
Сред новите му проекти са теленовела и филмът "Латинският Рат Пак" ("Rat Pack Latino"), в който ще си партнира с Хосе Гийермо Кортинес, Карлос де ла Мота, Хулиан Хил, Ектор Анибал, Шалим и Исаак Савиньон.

- Разкажи ни за детството си...
Играх си много със сестра ми, правихме хореографии, скечове, постановки... С брат ми повече спортувахме... мисля, че затова животът ми е заобиколен с тези две неща. Освен това, майка ми беше професор по софтбол, а баща ми е голям артист, винаги бях заобиколен от театър и музика!!!

- Ти кое дете си и на какво се посветиха брат ти и сестра ти?
Аз съм най-малкият. Сестра ми е графичен дизайнер и брат ми емпресарио, но и двамата в даден момент се занимаваха с театър.

- Кога реши, че искаш да се посветиш изцяло на актьорството?
Посветих се изцяло, когато бях на 23 години горе-долу... преди това се занимавах с театър, бейзбол и бях професор по физика.

- Какво правиш, за да изиграеш дадена роля по най-добрия начин?
За мен най-важното, когато изпълняваш даден герой, е да не го съдиш. Това е най-добрият начин да го оставиш свободен и да прави всичко, което той иска.

- Как би се описал?
Откровен, обикновен и страстен.

- На какво би се посветил, ако не беше актьор?

Определено на спорта. Друга моя голяма страст. Обичам всякакъв вид спорт със състезателен характер.

- От коя своя роля си научил повече?
Всяка роля ти оставя нещо... Всяка ти носи някакво предизвикателство... Ако трябваше да избера само една, би била двойната ми роля на Леонардо и Адолфо от „Съседската къща” („La casa de al lado”). Най-много трябваше да проучвам за тях.

- Какво ти липсва от родната Аржентина?
Най-вече семейството и приятелите. За щастие намерихме много добри хора в Маями, хора, които обичаме и с които споделяме изкуството.

- Една от най-интересните сцени в "Някой те наблюдава" ("Alguien te mira") е, когато Татяна (Джералдин Басан) разкрива връзката на Бенхамин с Камила (Химена Дуке). Беше ли ти трудно да изиграеш тази сцена?

Откакто започна теленовелата, Джери, Химе и аз чакахме тази сцена!!! Бяхме наясно, че беше една от най-значителните сцени в живота на тези трима персонажи. Предложихме си, тъй като си имахме голямо доверие, да я изиграем докрай... репетирахме я няколко пъти, за да се уверим, че не трябва да я режат. Останалото бе да оставим героите си да изживеят момента.

- Помниш ли някоя интересна случка от това време?
Веднъж имах лошата идея да се скрия в една кутия, с която Хулиан (Рафаел Амая) пренесе Даниела () до дома на Родриго (Кристиан Мейер). Идеята беше да изплаша Рафаел Амая, когато щеше да вдигне кутията... въпросът беше, че влизайки в студиото Рафаел ритна силно кутията, мислейки си, че е пълна с възглавници, както обикновено. Нямаше ранени, само смях за дълго време!!!

- Давид, какво е да работиш с жената на Уилям Леви?

Харесва ми много, много съм доволен не само защото Телемундо повярва в мен и ми даде да протагонизирам една толкова сложна история, но и защото работя с жена като Елисабет, която е божествена и супер готина.

- Какво можеш да кажеш на хората, които не познават Елисабет отблизо?
Най-хубавото при нея не е външността. Този, който я познава, се влюбва веднага във вътрешността й. Много е спокойна. Човек си мисли, че тъй като е жена на Уилям Леви ще се разбирате зле, но ме изненада нейната земност. Тя е много приятна и не го казвам само аз, а и хора, които са работили с нея. С нея няма проблеми, съревнование нито звездеене. Тя е като ангел и е здраво стъпила на земята.

- Не е лесно да работиш с толкова красива жена и да не чувстваш нищо в реалността?
Не, аз съм професионалист и никога в кариерата си не съм имал конфликт с колежките си и няма да имам конфликт и сега. Елисабет изглежда много влюбена в Уилям, аз също съм щастлив с жена си, над десет години сме заедно.

- Би ли искал да играеш в теленовела с Уилям Леви и Елисабет Гутиерес?
Ще бъде страхотно, но мисля, че няма да се случи от страна на Уилям. Той се ориентира към киното и има условията, за да му върви добре. Не казвам, че да прави теленовели е лошо, но пред възможността да прави кино в Холивуд или сериали на английски не мисля, че иска да даде стъпка назад.

– Имаш три екранни партньорки – Марица Родригес, Елисабет Гутиерес и Марлене Фавела...

Не знам дали е било рекорд, но си беше интересно. Да работя с Марица беше голямо удоволствие. Вече бяхме снимали заедно – в „Съседската къща” („La casa de al lado”), но нямахме много общи сцени – едва в края, когато историите ни се пресякоха. В „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”) Марица трябваше да бъде различна, единствена, нетипична... Героят ми там се целувана, влюби и прави любов за пръв път... Беше много напрегнато. Макар че г-жа Родригес бе с нас само двадесет и осем епизода (по американските епизоди), зрителите останаха с надеждата, че ще се появи отново по-нататък. А това показва, че сме си свършили добре работата.

– А с Елисабет Гутиерес?
Да работя с Елисабет беше нещо напълно различно. Не лошо, а различно... Изключително дисциплиниран човек – идва и си отива, когато трябва. Но не можах да постигна такава близост, каквато имах с Марица. А това можеше да ни помогне да накараме зрителите да повярват повече в любовната ни история. Елисабет поддържа тази благоразумна дистанция, която рядко можеш да видиш. Уважава изключително много както себе си, така и останалите.

– А какво ще кажеш за Марлене Фавела – последната ти партньорка?

С Марлене беше нещо ново. Коренно различно от Марица и Елизабет. Тя много добре знае какво иска от историята, от героинята, от всичко... Понякога е по-трудно. Но се разбирахме на снимачната площадка и създадохме химията, от която героите ни се нуждаят. Ние, актьорите, не сме длъжни да имаме чувства към партньорите ни. Не мога да претендирам останалите да ме харесват. С Марлене успяхме да се свържем, от началото имахме добра комуникация. След това се появиха различия, но въпреки това, работата ни вървеше по професионален начин.

– Би ли работил отново с някоя от тях?
Определено бих играл отново и с трите, научих много и от Марица, и от Ели, и от Марлене...

- Дъщерите ти как реагират като те виждат на екран?

Голямата ми дъщеря Алегра разбира какво работя, тъй като с жена ми цял живот правим театър, тя пише, аз режисирам и играя, и откакто Алегра се роди е в театъра, вижда хора, които идват у дома за репетиции. По този начин тя разбира всичко и знае, че не е реално. Вижда хора с кръв по тях и ме пита: 'тате, това е лъжа, нали?', казвам й, че да и й обяснявам как се прави. Веднъж Алегра видя по телевизията една моя романтична сцена с Мария Елиса Камарго от "В друга кожа" ("En otra piel") и тъй като й беше за

първи път, се почувства малко странно. Тя беше между мен и майка си, видя сцената, хвана ни ръцете и си сложи една в друга, каза: "Това не е твоята годеница, нали?", казах й, че не, че е лъжа, както с кръвта, която видяхме миналия път. Казах й, че моята съпруга, моята годеница е майка й. Алегра си играе на актриса и я подкрепям. Именно с нея играх на финала на „Лицето на отмъщението” („El Rostro de la Venganza”).

- Разкажи ни за "В друга кожа" ("En otra piel")...
За първи път ми се пада един герой да е толкова близък до мен, да си приличаме толкова, аз съм романтичен, семейството ми е мой приоритет и се смятам за добър човек, справедлив и малко импулсивен, когато видя несправедливост. Въпреки че си приличаме много, ми беше трудно да изиграя Диего, героя ми, което е нелогично. Търсех нещо, с което да се различаваме, за да мога да го изиграя по-добре. Разликата беше в националността.

- Какво правиш, когато си извън екран?
Прекарвам времети си с дъщерите си, разхождам се, спортувам. Когато нямам дълги сничмачни дни, се възползвам, за да играя бейзбол, голф, да пътувам със семейството си и да прекарваме времето си спокойно.

- Как се появи идеята за тази постановка "Принципът на Архимед" ("El Principio de Arquimedes")?
Преди време говорих с жена си и й казах, че имаме нужда от пътуване за три или четири месеца до Буенос Айрес или до Ню Йорк, за да отида на курсове по актьорство, защото отдавна не съм ходил и ми липсваха. Чрез тази постановка намерих това, от което имах нужда. Цялата тази подготовка - три месеца репетиции, импровизации и упражнения - беше като уроци по театър

- Трудно ли ти беше да се съблечеш в театралната постановка "Принципът на Архимед" ("El Principio de Arquimedes")?
Да, истината е, че много ми беше трудно. Винаги са били травмиращи за мен голите сцени. Сериозно. Но когато усетих връзката с героя си Рубен, с историята, травмата отмина.

- Какви планове имаш?
Предстои ми да играя във филм, продължавам с турнето на постановката, имам да правя теленовела с Телемундо, тъй като съм ексклузивен актьор на компанията. Освен това, сега се радвам на семейството си, защото, когато работиш, имаш малко време за това.

- Едно послание за феновете...
Благодаря за подкрепата. Ако не бяха те, а нямаше да се посветя на това, което толкова обичам. Затова няма да се уморя да им благодаря.

Любим дизайнер: Уго Бос
Любим автор: Нанчо Ново и Каролина Лаурсен
Любима напитка: Диетична кола
Любима книга: Хуан Салвадор Гавиота
Любими актьори: Мерил Стрийп и Рикардо Дарин
Най-щастлив момент: раждането на децата ми
Любим цвят: Зелен
Любим персонаж от американската телевизия: Мики Маус
Любим персонаж от испаноезичната телевизия: Диего Оливера
Любим спорт: бейзбол

Още снимки на Давид Чокаро: