сряда, 4 януари 2017 г.

Вие пожелахте: Габриел Сото


Мнозина го познават като актьор от теленовелите, други го помнят като част от музикалната група "Кайро", но първо решава да се посвети на моделството, за да си проправи път и за да си плаща разходите.


Произлиза от семейство на инженери и нотариуси, затова решава да учи икономика. По стечения на обстоятелствата обаче моделството пресича пътя му, а останалото е история. През 2016 отпразнува 20-годишна актьорска кариера. Започва през 1996г. с малка роля в "Моя скъпа Исабел".

В момента е един от най-любимите и известни мексикански актьори. Радва се на етап, пълен с любов и семейно щастие със съпругата си Джералдин Басан и дъщерите им Елиса Мари и Алекса Миранда. Актьорът е на 41 години и признава, че се чувства по-добре от всякога и се радва на този етап заедно със семейството си.

- Какъв беше Габриел Сото като дете?
Бях неспокоен, хиперактивен, но и малко плах. Изразходвах цялата си енергия чрез спорта, баща ми ме записваше в часове по всичко: плуване, футбол, всичко, което ми позволяваше да канализирам енергията, която имах. Но като цяло се държах добре. Баща ми беше изискващ що се отнася до дисциплината и това да се държа добре.

- Винаги ли си искал да бъдеш актьор?
Не, като дете не си представях да съм актьор, истината е, че започнах млад, на 17-18г. Но като дете исках да съм спортист. Учих икономика и стигнах чак до седмия семестър, но се появи моделството и до там. За щастие, животът ме отведе там, където исках, защото обичам работата си.

- Как се появи това с моделството?
Случайно. Когато бях на 18г., имах различия с баща ми, затова напуснах дома ми. Каза ми: "Ще ти платя само училището". Тогава си помислих: "Как ще се издържам?". Тогава имах гадже, чиято сестра беше модел. Тя ме запозна с някои хора от агенцията, за да спечеля малко пари и да мога да си плащам наема. Тогава станах независим.

- Ако не беше актьор, какъв щеше да си?
Ако не бях актьор, бих искал да съм професионален боксьор или борец. Това е друга моя страст. Започнах твърде голям и на ниво аматьор, но без съмнение бих правил това, ако не бях актьор.

- Едно от заниманията ти е да подкрепяш младите надежди в мексиканския бокс...
Имаме програма, която облагодетелства младежите, искащи да навлезнат в бокса. Аз подкрепям две момчета. Казват се Хорхе Санчес и Серхио Химарес.

- От къде се зароди у теб тази страст към този спорт?
Породи се по време на записите на теленовела, в която играх. Казва се "Безчувствена жена" (Mujer de madera) от 2003. От този момент боксът ме влече и тренирам. Практикувам го като аматьор и знам какво отдаденост се изисква и какви жертви се правят, както и какви физически данни и сила са необходими. Възхищавам се на професионалните боксьори и така се роди идеята ми да подкрепя тези момчета.

- Без съмнение, ролята, която те изстрелва на върха, е Улисес в "Приятелки и съпернички". Какво беше за теб да го изиграеш?
Тази теленовела е една от най-важните в кариерата ми. Беше доста голямо навлизане в света на актьорството, преди това се занимавах с пеене и моделство. Мисля, че беше голяма възможност да докажа какво мога като актьор.

- Кои са най-важните моменти, белязали кариерата ти?
Има три важни момента - едно от тях е "Мистър Свят", конкурс за красота, в който участвах през 1996г. Така от модел в една агенция станах известен. Лупита Джоунс повярва в мен и ме изпрати на този конкурс. Вторият е теленовелата "Приятелки и съпернички" през 2001г., където играх "Грозникът" и се сближих много с публиката. Третият важен момент, който ме укрепи като актьор, бе теленовелата "Убежище за любовта".

- Разкажи ни за най-новата ти теленовела "Дойде любовта"...
Това е голям проект с различна история, засягат се противоречиви теми. Давид е една от най-трудните ми роли в цялата ми кариера. В началото на историята губи жена си и това го прави огорчен и труден. Това го прави интересен, защото не е типичен главен герой, губи контрол, допуска грешки, има силен характер и това го прави по-обогатяващ.

- Омръзнало ли ти е да гледат на теб като на красавеца от теленовелите?
Стигнах до етап от живота си, в който искам хората да гледат на мен, да ми се възхищават и да ме смятат за привлекателен в други неща: заради това, което съм, заради актьорските ми заложби и това, което карам публиката да изпитва. Искам да съм привлекателен заради таланта си, а не защото изглеждам добре. Тази година ще навърша 42г, от 20г съм в този бизнес и не е същото като преди пет или десет години. Ще остарея, ще имам бръчки, бели коси. Ще дойде момент, в който ще спра да съм красив, но поне ще продължа да съм привлекателен.

- Kазвал си, че не се имаш за красив...
Така е, освен това, съм пълен с недостатъци. Когато се видя в огледалото, най-малко си мисля колко съм красив, нямам комплекси и първата ми реакция е, че изглеждам зле.

- Какъв си като баща?
Най-глезещият баща, разтапям се по дъщерите си. Жена ми, Джералдин, дори ме упреква, че ги глезя толкова. Те са моята най-голяма слабост. Правя всичко за тях.

- Как се разбират Елиса и Алекса?
Въпреки че имат голяма разлика в годините, се обичат и обожават, но също и се карат, както трябва да е, като добри сестри.

- Коя прилича повече на теб?
Миранда има моят адреналин, обича екстремното. Елиса е по-артистична като майка си и голяма домошарка - в това прилича на мен.

- Как се чувствате с Джералдин? Как върви бракът Ви?
Отлично! Имаме здрав брак. Всеки ден се влюбвам все повече в нея, във връзката ни, в семейството, което създадохме. Имаме много планове занапред. Радваме се да бъдем заедно и се радваме на нашите индивидуални дейности.

- Как покоряваш жена си всеки ден?
Опитвам се в свободното време, което имаме с нея, да я глезя, да правя каквото тя иска, каквото на нея й харесва, да й давам много любов. Това е въпрос на равновесие, да намериш равновесието и да се посветиш на всяко нещо на сто процента.

- Препоръка за брака...
Да намериш любовта е нещо сложно, защото човешките отношения са много трудни, но трябва търпение, толерантност, да се поставиш в обувките на другия и така ще можеш да го разбереш.

- Мислите ли за друго бебе?
Две деца е добре. На теория мислим, че едно момче ще е идеално, но на практика е по-трудно. И двамата работим много и искаме да дадем на дъщерите си най-доброто. Но никога не казвай никога. Засега сме добре така... Млади сме!

3 коментара:

Споделете с нас своето мнение или запитване. Не забравяйте да спазвате добрия тон, за да може комуникацията ни да е пълноценна.