53-годишната колумбийка се чувства пълноценна и щастлива.
Родена в Ню Йорк, но израснала в Колумбия, Кристина Лилей може да се гордее със своите 4 десетилетия артистична кариера. Нейното лице е едно от най-познатите на малкия екран, благодарения на теленовели като "Захар", "Трима братя, три сестри", "Жената в огледалото", "Имението", "Сладка тайна", "Законът на сърцето", "Отмъщението".
Противно на героините, които изпълнява, тя никога не поставя своите интереси над другите. Обича работата си, интернета и фитнеса, но не понася безразличието, насилието и войната. Позната предимно с отрицателни роли, колумбийката се смята за чувствителна и именно това й помага да влиза така лесно в мрачни образи.
- Какво е за теб изкуството?
Изкуството е моята страст и ми позволява да се развивам като човек. Да играя ме кара да се чувствам жива и щастлива, а да танцувам ми подхранва душата.
- Кога започна артистичната си кариера?
Бях на 12г. и правих предаване на английски за колежа. Сценаристка беше Марта Босио, която е написала големи теленовели. Там научих много.
- Какво беше първото усещане пред камера?
Танцувам балет от тригодишна и имах опит на сцена. Но при първия ми път пред камера останах без думи. Не знаех какво да правя, как да се движа. Помня, че треперих много.
- Кино, театър, телевизия... къде се чувстваш най-комфортно?
Важното е да играя, навсякъде ми харесва. Обичам това, което правя. И трите имат своята магия и трудност.
- Кое предпочиташ - да си добра или лоша?
Да играя (смее се). Очевидно лошите имат магия, но и добрите не са лесни. Дали предпочитам да съм лоша или добра, предпочитам да съм истинска.
- Когато не играеш, какво правиш?
Обичам животните и се радвам на двете си кучета и двете си котета. Грижа се за майка си, чета, почивам си и се опитвам да излизам да повървя малко. Обичам да водя нормален живот.
- Как влизаш в образите си?
Работя много с подтекста и чувствата. Когато си правя сцените, мисля за лоши неща, ужасни, въпреки че не съм лоша, трябва да се престоря на такава.
- Разкажи ни някоя любопитна случка от записите на някоя теленовела...
В "Имението" имаше сцена, в която трябваше да се бия с Далила (Розмари Бооркес) и тъй като беше доста агресивна, тя трябваше да ме бутне и й казах да го направи, без да се притеснява, но не бях добре застанала, паднах и се ударих лошо. Не можех да ходя няколко дни.
- Коя е най-важната ти роля?
Тази на майка. Имам две дъщери. Те са моят мотор, душата на живота ми, те ми дават сила, те са до мен, когато съм тъжна. И двете са специални, красиви и винаги им давам право на избор, за да се научат да взимат решения. Малката иска да стане известна певица, актриса, ветеринарка и президент. Голямата се интересува от международни отношения, дипломация. Интелигентна е, обича да чете.
- А каква роля би искала да изиграеш?
На побъркана, на много бедна жена или на детектив.
- Ставаш ли приятелка с колежките си?
Като цяло да. Ставам като майка за всички. Но съм и самотна.
- Защо казваш, че си самотна?
Защото в нормалния си живот винаги съм сама. Това не означава, че не съм социална. Обичам животните и на улицата винаги се приближава някое животно до мен и това не се харесва на другите. Дори дъщеря ми ми се кара.
- За първи път споделяш как премина през етапа, в който ти откриха рак...
Беше болезнено, страхувах се, защото осъзнаваш колко си слаб и че във всеки един момент можеш да си отидеш. Въпреки това, когато кажеш думата рак, виждаш решения и това те прави по-силен.
- За разлика от други актриси, ти предпочете да го изживееш сама...
Всеки е свободен да го изживее по свой си начин. Аз запазих мълчание, не исках никой да казва: "горкичката, два пъти се бори с болестта". Исках да покажа, че съм силна и мога да се справя сама.
- Коя песен не можеш да спреш да слушаш?
"Не знам утре" на Луис Енрике.
- Кое е лошото на това да си актриса?
Радвам се на всичко, на хубаво и лошо. Всичко е част от работата и го приемам така. Не се виждам да правя нещо различно.