Талантът и харизмата на Елена Роxо й позволиха да се позиционира като една от любимите актриси на мексиканската общественост.
Минаха 50 години откакто актрисата започва своя път в света на шоубизнеса с филма "Приятелите" (Los Amigos) (1968) и се гордее с всеки един от проектите, в които е участвала. "Има моменти, в които не броя добре годините, защото те наистина не ме интересуват".
"Знам, че имам 47 години в телевизията, трябва да съм в Националната асоциация на актьорите вече 48 години", казва столичанката. "Работата е, че прекарваш живота си работейки. Слава Богу, това е работа, която ми харесва и й се наслаждавам и в която имах възможността да работя с важни хора", казва тя.
Заслужилата актриса уверява, че през тези пет десетилетия кариера тя е имала добри и лоши проекти, но всички са я научили на нещо. "Имала съм успехи и неуспехи, защото такъв е животът; имаме баланс на събитията, които ни дават престиж, други са критикувани; въпреки това, ние се учим. Няма смисъл да се разкайваш или да гледаш назад; от неуспехите се учиш и ти служат да си вярваш и да си кажеш: "Аз съм вече подготвена". Никога не сме подготвени (за успеха). Дори и с 50-годишен опит ние продължаваме да се борим да постигнем роли и да имаме работа", казва 73-годишната актриса.
През цялата си кариера Рохо е постигнала велики преживявания, които ще останат гравирани в съзнанието й. "Когато правих филм с Питър О'Тул, Макс Вон Сидоу и Шарлот Рамплинг (Фокстрот, 1976), друг с Антъни Куин (Децата на Санчес, 1978) и Агире; "Божият гняв" с Вернер Херцог също беше решаващ". Сред най-любимите си теленовели актрисата изтъкна "Право на любов" и "Рамона".
Неуморимият дух на Рохо я кара да не спира да играе, така че сега е част от комедията "Боже мой, направи ме вдовица, моля те", която се играе в Мексико Сити от 22 и 23 февруари. "Когато прочетох сценария, ми стана много смешно и истината е, че обичам да правя забавен театър. Харесва ми да забавлявам хората, обичам да се забавлявам".
Ако Рохо (от испански червено) е страст и любов, то Елена познава нейните привилегии.
Не всеки преодолява умората от повече от 10 часа на ден записи. Не е лесно да чуете звука на будилника в неделя, единственият ден за почивка и да скочите в банята, за да изпълните вече уговорена фотосесия. Не е лесно също за много жени да изглеждат красиви след толкова много умора и безсъние.
Актрисата преобладава извън и чрез телевизията. Тя е дребна, с привлекателни форми и мек тен. Въпреки че на екрана тя и Андрес Гарсия имаха голяма химия в "Право на любов", тя не е много съгласна.
"Нямам химия с него нито нещо, той ми е приятел, аз нямам химия с него, ние се знаем от много отдавна и всъщност се разбирам по-добре със Cесар Евора".
С Рене Стриклер бяха майка и син...
"Уй, Рене го обожавам, това момче е прекрасно. С Адриана Нието също се чувствам така, ще ти кажа нещо, когато ти правят интервю, въпросът предполага отговор; .. И понякога ни плаши какво може да попитат. Например... едно момиче ми казва: "Как се разбираш с Адела Нориега? Казват, че е дива. Отговорих: "Знаете ли, нямам какво да кажа за колегите си".
За Сесар Евора...
"Познавам го от доста време и сме работили заедно няколко пъти, не е химия. Той не беше съпруг, който ме обича. На зрителя му харесва да вижда, че главните герои се обичат помежду си, има привързаност помежду им, че има вътрешна сила, която ги обединява, и това се случва с тези герои (Aндрес и Лусиана в "Право на любов").
Елена прекара дълго време в леглото, с яка, натъртена и с болки в болницата, когато претърпя инцидент в сюжета. Тя се преструваше, че изпитва физическа болка, сякаш се насилва с всяка дума, но, истината е, че беше много щастлива в леглото, като си почива.
"И тъй като тази работа е много тежка, часовете са много напрегнати, а снимаме малко преди епизодът да излезне в ефир. Когато ми казаха, че ще лежа, бях щастлива, трябваше само да го изиграя, защото това, което се виждаше, беше сериозно, натъртванията, яката и невъзможността да се движа, трябваше само да го почувствам".
Това, което я изпълва, е личното удовлетворение от актьорската игра, а не как е отвън...
"Аз не се гледам по телевизията, нито гледам теленовелите си. Не обичам да се виждам, всеки се вижда по определен начин. Ако аз бях зависима от това как изглеждам, не бих се оставила да ме насинят или да ме пуснат с измито лице. Исках героинята да постигне целите на това, което се случва, това е важното. Имам друг образ за себе си, който не е истинският. Всеки се вижда по различен начин, отколкото когато е на екран. Други актьори се гледат, за да се критикуват как са направили работата си. Мисля, че правя всичко, което мога, няма смисъл да се измъчвам, мислейки, че не се получи така, както ми се искаше.
Тя е бляскава, но най-голямата й привилегия е да се наслаждава на семейството си, за нея е удоволствие, защото тя казва, че няма по-силна връзка от тази, която има с децата, внуците и семейството си.
Нейната кариера й е помогнала да се срещне с хора, на които се възхищава. "Почти винаги, във всички работни места, срещаме някого. Един или двама от актьорите, на които се възхищавам и към които чувствам афинитет по една или друга причина, например, "Семеен портрет" ми даде възможност да се срещнат със Саби Камалич, която е прекрасна и божествена дама.
"Също така имах късмета да работя с Диана Брачо. Ние винаги сме имали, по някакъв начин, идея в съзнанието ни да направим нещо заедно. Веднъж бяхме с Луси Ороско, за да й предложим да направим двете една теленовела, но продуцентката нямаше история. Тогава стана възможно в "Семеен портрет" ... това са нещата, които започват да се случват".
В "Добри хора" се срещна със Сесар Евора, когото смята за "супер" партньор и с когото се разбира много добре в сцените. "По-лесно е да работиш с този, с когото и преди си го правил, така можеш бързо да влезнеш в героя и да направиш сцената.
"За мен бе удоволствие да се запозная с Нурия Бахес. Винаги съм казвала, че искам да сме приятелки. Хората, които виждаш отдалеч и казваш: "Това момиче ми допада, искам да я опозная". Казах й: "Толкова много исках да се запозная с вас и сега споделяме гримьорната".
От по-младите от нея актриси любимка й е Йоланда Андраде. "Тя ми е като дъщеря".
Базирана на книгата на Хосефина Васкес Мота "Боже мой, направи ме вдовица, моля те", тази комедия разказва за пет жени, които преценяват семейния си живот и молят Бог да се отърве от съпрузите им.
Всяка една от тях говори за своя опит в семейния живот, за преживяванията с техните съпрузи и всяка една от тях защитава своята гледна точка, за да поиска тази молба от Създателя.
Вече няколко седмици тази пиеса обикаля страната с голям успех, а в главните роли са 5 от най-добрите актриси в Мексико - Елена Рохо, Мария Сорте, Ивон Монтеро, Шерлин и Паулина Гото. Тази постановка кара мъжете и жените от всички възрасти и социални класове да се замислят. Публиката няма да спре да се смее и ще се забавлява, докато открива какво означава да си жена в наше време.
