Най-важните неща в живота й идват, когато най-малко си е представяла, със ситуации, които са белязали преди и сега.
Първият път, в който съдбата е била благосклонна към нея, е бил по време на посещението й в Телевиса Гуадалахара, за да опознае студиото. Точно в момента, в който си е тръгвала, един човек я настигнал до колата на леля й и я попитал дали би искала да направи проби, за да влезне в Школата на Телевиса. Оттогава животът й се промени - тя е напуснала малкия си дом и е започнала артистична кариера, която й е донесла големи успехи, сред които запознанството с мъжа, с когото е и днес, а именно актьорът и модел Маркус Орнелас, от когото има син Диего на 2г. Преди Маркус Ариадне имаше връзка с Хосе Рон.
Втората изненада дойде преди няколко месеца, по време на рождения й ден, когато половинката й Маркус, със съучастието на сина им, й връчи като подарък красив годежен пръстен на фона на музиката на група мариачи, а тя, развълнувана, каза "да". Затова след края на записите на последната си теленовела "Трябваше да си ти", Ариадне се отдалечи от прожекторите, за да се посвети изцяло на семейството си, на подготовката за сватбата и дебюта в киното с лентата "Кълна се, че не бях аз".
- Какво цениш най-много в този момент от живота си?
Чувствам се щастлива и реализирана. В работата винаги ми е вървяло много добре и в личен план нещата не могат да бъдат по-добре. Успях да постигна успех във всеки аспект от живота ми, въпреки това, знам много добре, че всички положителни неща, които ни се случват ден след ден, не е, за да ги запазим за нас, трябва да се споделят, затова гледам да участвам във всички тези проекти, които биха помогнали на някой друг да бъде по-добре и това ме кара да се чувствам страхотно.
- Ставайки майка, промени ли се начинът ти на мислене?
Истината е, че станах много чувствителна, малките ме трогват, не мога дори да си представя какво прави една майка, която няма средства, за да изведе бебето си напред, да го нахрани, изобщо всичко, от което се нуждае. Ето защо искам да се включа в социалната работа, насочена към запазване на благосъстоянието на децата, и в този смисъл имам проекти, за които не бих искал да говоря, докато не се конкретизират.
- Как порасна на емоционално и духовно ниво в последните години?
Уфф! Мисля, че с течение на времето получаваш много отговори на въпросите, които си си задавал преди. Понякога, като дете, поставяш под въпрос ролята на родителите си и си казваш: "Защо майка ми не е направила това или онова?", но когато ти се падне тази роля, осъзнаваш, че не е толкова лесно. Майка ми ме отгледа сама и й коства много работа, а понякога като баща не знаеш кога да спреш да глезиш децата и дали вече не ги възпитаваш зле. Аз също се научих да се поставям на мястото на останалите, сетивата се отварят към много неща, към абсурдни ситуации, като да се качиш на самолет и преди те е дразнило, че съседът е водил бебе, което плаче без спиране, сега отношението е различно; предлагаш му подкрепа и му казваш: "Как мога да ти помогна?", защото знам колко ужасно се чувстваш. И притеснителен е не само плачът на бебето, но да знаеш, че може би нещо го боли. Успях да приема всичко, от тези ежедневни епизоди до други много по-дълбоки.
- За какво благодариш на майка ти, че е направила за теб и какво е укрепило характера ти?
Тя стана майка твърде млада, имала ме е на 22 години. Аз мисля, че се иска много кураж да имаш дете на тази възраст, във време, когато да бъдеш самотна майка, не е било често срещано; всъщност тя е първата от семейството, която го е преживяла. Благодаря й, че е имала смелостта да ме доведе на света, че ме е извела напред, че е направила най-доброто за мен ... и мисля, че го е направила доста добре, защото никога не ми е липсвало нищо. Винаги съм била много дисциплинирано момиче, много привързана към нещата, много отговорна, а това е голямо наследство от нея.
- На какво се дължи успешната ти кариера, при положение, че дори не си мечтала за нея?
На това, че съм чувствителен човек и като се върна назад във времето, осъзнавам, че Бог ме постави на този път, но в действителност тя винаги е била за мен, цял живот съм писала и учителките смятаха, майка ми ми е правила домашната, когато ни даваха да пишем история, а наистина аз си ги правих. Имах възможност да участвам в дейности с артистичен характер. Към всичко това като прибавим, че винаги съм била много дисциплинирана, още от много малка имах всички качества, които вървят ръка за ръка с тази кариера, но никога не го виждаш като нещо осъществимо, поне аз не, но когато случайно се появи тази възможност, беше неизбежно да ме изненада.
- Как избра актьорската професия?
Беше доста странно. Когато отидох в Гуадалахара на 18г. да уча Медицина, единствената ми близост с тази среда беше една поява като статист във видео на една група, по молба на един приятел. Там се видях пак с този приятел и ме попита дали искам да влезна в телевизията. Отговорих му, че не. Аз съм свенлива, а тогава бях още повече. Той ми каза за кастинг в Школата, но отклоних офертата. Въпреки това, на излизане от Телевиса, един човек ме попита дали искам да се явя на кастинг. Сега мога да казвам "не", но тогава, за щастие, още не се бях научила. Направих кастинга и така започна всичко.
- Как протече всичко - от твоето начало до осъзнаването, че си станала популярна?
Беше съвсем нормално, мисля, че винаги съм била много земна и честна със себе си. Ако някой дойде и ми каже какво мисли за мен по отрицателен начин, аз правя моя собствена оценка и виждам кое е истина и кое - не, същото се случва, когато ме хвалят повече, признавам какъв човек съм. Така че като знаеш кой си ти, независимо от мнението на другите, не се главозамайваш.
- Когато стана популярна, как прие факта, че излизаш на улицата и те разпознават?
Всичко се случи много бързо. Първо водих детско предаване за конкурси, а в същото време бях втори курс. В трети курс вече имах главна роля в теленовелата "Момиченца като теб". За една вечер имах работа, но честно казано продължих да се чувствам същата, с разликата, че имах пари, за да си платя наема. Извън това, животът ми продължи да е същият.
- Коя теленовела смяташ, че те направи известна?
Правила съм няколко теленовели, но определено теленовелата, която ми проправи път, която ми донесе по-значителни роли, беше "Утре и завинаги", където бях дъщерята на Лусеро и имах възможност да работя с хора, на които се възхищавах като Рохелио Гера, Фернандо Колунга, Силвия Наваро, Лусеро.
- Разкажи ни за "Трябваше да си ти"...
Много готина история, лека романтична комедия. Имах голямо желание да играя в подобна история, въпреки че се насладих много на "Двойният живот на Естела Карийо". Мариса от "Трябваше да си ти" ме прави по-щастлива. Прилича доста на мен. Мисля, че се хареса доста на зрителите.
- Преди няколко месеца заяви, че ще си дадеш почивка от работните ангажименти. Така ли е все още?
Приключих последната си теленовела и наистина чувствах, че трябва да си направя почивка, особено, за да оправя много неща в моя живот, които, макар и да са прости, майките могат да разберат идеално колко сложно е, синът ми да остави памперса. Но също така да имам свободата да мога да прекарвам времето си в креслото и да чета, да гледам сериали или просто да кажа "да", когато ме канят на някое място. Като актриса си толкова заета и си толкова притисната от времето си, че дори нямаш такава свобода. Имах нужда от малко време за живота си, но това не означава, че ще спра да работя. Всъщност никога не съм спирала да го правя. Последната теленовела, която направих, беше преди пет месеца и оттогава бях нагоре-надолу по събития, на снимки и така нататък. Работих толкова много през последните години, че дори да искам да спра, това е вече инерция.
- Какво е да си вземеш почивка след толкова много години без да спираш?
Малко е подвеждащо, тъй като изглежда, че имам цялото време на света, а след това осъзнаваш, че не е вярно. Но това е добре, защото дните, в които мога да си стоя вкъщи, са невероятни, но винаги ти липсва работата. И аз мисля, че в семейния живот също е необходимо всеки да има своето време и пространство, за да си липсват после един на друг, да има за какво да си говорят и да споделят, с работата се случва същото. След това отдалечаване от работата, се наслаждавам много повече на всяка фотосесия, която ми се налага да правя, и на промоцията на филма, в който участвах.
- Разкажи ни за филма "Кълна се, че не бях аз", който бележи дебюта ти в киното ...
Това е най-новият филм на Хоакин Биснер, много хубава комедия, чиято цел е хората да си прекарат добре. Филмът е с участието на Марта Азас и Маурисио Очман. Аз играя Моника, съпругата на героя на Маурисио, забавна и различна от мен жена, тя е и ревнива, преследвачка и преследва своя партньор по въздух, море и суша, тя винаги чувства, че й слага рога.
- Наскоро се сгоди за Маркус. Как ти предложи брак?
Беше много красиво, отидохме да вечеряме ден преди рождения ми ден, оставихме Диего заспал при майка ми и когато се върнахме, тя ни чакаше с Диего на ръце. Каза ми, че се е събудил. Светлината все още беше изключена, когато мариачите запяха и приятелите ни излязоха от всички страни. Много е трудно да ме изненадат, защото винаги откривам всичко, но не и този път. Духнах свещичките на тортата и внезапно Маркус слезе с Диего на ръце, той извади пръстена от кутията и ми го даде. Беше много приятен и неочакван момент, който няма да промени нищо, това е само символ на всичко, което вече имаме.
- Беше ли сред плановете ти да се омъжиш? Желание от детството?
Да, но аз не съм от онези жени, които от детството са си мечтали за роклята или партито, винаги съм била за идеята да срещна човек, с когото мога да създам красиво, стабилно семейство и да имаме деца. Това е част от голямо тържество: нашият съюз, независимо от реда, в който се е случило всичко, и за мен това е честването на любовта. Някои жени се раждат, за да се омъжат, но при мен не е така.
- Какво харесваш в Маркус?
Неговата човечност, чувствителност, уважителен е, той смята, че всичко може да се разреши като се говори, лесно се говори с него. Казвам му неща, които ме вълнуват, и той плачи повече от мен. Хубаво е да си с човек, който не се страхува да си показва чувствителната страна.
- Представяш ли вече Диего като шафер?
Представяла съм си го много пъти, ще видим какво ще направим - дали ще ме заведе до олтара, или ще ми държи воала.
- Какво чувстваш, гледайки Диего пораснал?
Вълнение, щастие и благодарност към Бог, защото е здраво, красиво и интелигентно момче, което се адаптира много добре към нашия живот. Никога не съм чувствала, че трябва да жертвам кариерата си, за да бъда майка, или обратното.
- На кого прилича повече?
На двамата! Гледам го и си спомням за мен, когато бях малка, и после мисля за Маркус. Въпреки че по темперамент е по-близък до моя.
- Готови ли сте да пишете пак на щъркела?
Не, понякога си мисля, че е най-добре да си останем само с Диего, защото съм много щастлива с него, наслаждавам се на всеки етап. С Маркус бихме искали да имаме друго дете, но ако не стане, пак ще сме си добре. Така че скоро няма да е.
- Какво ти дава доверие в теб самата? Как би научила другите жени да се обичат?
Трябва да потърсим добрите неща. Харесва ми как мисля, мисля, че съм аналитична и справедлива (дори когато нямам право) и това ценя най-много в себе си. Аз съм емпатична, добра, за да се поставя на мястото на другия и да го разбера. Трябва да размишляваме върху нещата, които преодоляваме, които харесваме в нас, вместо да критикуваме. Трябва да се вгледаме в себе си.
- За какво мечтаеш?
Да пътувам! Искам да пътувам много, сега целите ми не са свързани с професионални ангажименти, искам да се посветя на мен. Аз съм като пчеличка, обичам да работя, но стигнах до професионална, икономическа и семейна стабилност, сега е време да се насладя на цялата тази работа, плод на толкова години. Работата е прекрасна, но я правим, за да реализираме неща, които ни правят щастливи.
